Всичко, Божано, между нас е свършило! Искам истинско семейство, деца. Не можеш да ми дадеш това. Дълго чаках, търпях. Трябва ми син. Вече съм подал молба за развод! Трябва да събера вещи за три дни. Когато тръгнеш, се обади. Засега ще живея при майка си. Побързай, трябва да подготвя апартамента за детето и майка му. Да! Не се изненадвай, бъдещата ми съпруга очаква дете! Три дни имаш!
Божано мълчеше. Какво можеше да каже?
Тя не можеше да забременее. Михаил вече пет години чакаше. За това време имаше три провалени опита.
Лекарите, през които Божано мине, казваха, че е здрава. Защо все пак не се получаваше?
Божано винаги водеше здравословен начин на живот.
Този път й се влоши състоянието в офиса, извикаха спешна помощ, но всичко се случи много бързо
Вратата зад Михаил изтъка, а Божано без сили се спря на дивана.
Нямаше желание, а главно сила, да събира вещи. Дори не знаеше къде да ги постави.
Докато учеше, преди брака живееше при леля си. Лелята вече е починала, а синът й продаде апартамента. Да се върне в селото при баба? Да търси нает апартамент? Какво да прави с работата?
Въпросите се множеха и трябваше да се решат бързо
Рано сутринта вратата се отвори и в квартирата влезе свекърва.
Не спиш? Добре, точно. Дойдох да проверя, да не вземеш нищо отлишно.
Старата дреха на сина ви ми е безполезна. Ще ми върнете моите?
Каква хамовита! Преди беше учтива, тихичка. Как се получи всичко. Аз след първия случай казах на Миско, че няма да можеш да имаш дете.
Дали това е вашият повод да ми говорите? По-добре мълчете и наблюдавайте ме.
Къде пазиш сервиза?
Той е мой. Останал от лелята, спомен за нея.
Сега ще е празно без него!
Мен ме не тревожи. А вие ще имате внук.
Вземай само своето!
Лаптопът ми! Кафемашината, микровълновата също, ги ми подариха колеги. Коли́тата ми е покупка от преди сватбата. Синът ви има своя.
Ти имаш всичко, само не можеш да родиш дете!
Това вече не е ваш проблем. Аз съм добре, вероятно Бог така и е иска.
Виждам, че ти изобщо не съжаляваш! Може би си умишлено всичко подготвила за това?
Вие говорите глупости. Трудно ми е дори да мисля за това.
Божано огледа къщата почти без неща. Четка, грим, чорапи
Изглежда беше забравила нещо важно. Свекървата предизвикваше разсеяност.
Тя спомена, че липсва стара статуеткакотка. В нея се криеше малка тайна, известна само на нея. Вътре имаше комплект: обеци и пръстен. Не бяха скъпи, но бяха ценни, защото принадлежаха на баба. Миско ги наричаше боклук. Възможно ли беше да ги изхвърли? Той събираше всички ненужни неща на балкона. Божано отвори вратата
Какво си забрави тук? Събери вещите и тръгвай! прозвуча отново гласът на свекървата. Късиш се от къщата? Дай се прощавай. Нищо ти не се налага.
Накрая котката беше намерена, всичко на място. Сега можех да тръгна.
Ето ключовете, довиждане. Надявам се повече никога да не се срещнем.
Божано се качи в колата и се върна в офиса. Още беше на болничен, но поисках отпуск.
Съжаляваме за теб, но как ще се справим без теб? Три седмици ще стижат? Моля, бъди винаги на разположение. Без твоето консултиране половината проекти ще спрат.
Добре. Ще се откъсна. Благодаря.
Нуждаеш се от помощ?
Не.
Ще уредя отпуските и бонуса.
Благодарност, точно навреме.
Божано не търсеше ново жилище, тръгна към село. Никой не я очакваше там, бабата умря преди три години, а майка й никога не я видя умря по време на раждането.
Сега Божано не можеше сама да забремени
След час в пътя стигна до къщата. Ябълковото дърво, лалетата.
Последният път, преди есента, бяха там с Михаил печехме кебапчета, почивахме.
Тя паркира в двора, ключът от гаража беше в къщата.
Отвори вратата и влезе. Тишина. На масата мръсни чаши и чинии. Защо последния път не успя да ги почисти?
Не, чистеше! Но някой беше бил там!
Два чаши, чинии, торбички от сок, бутилки от любимото вино на Миско. Не беше от есента.
Значи в къщата беше Михаил, но с кого?
Не е важно, вече не е.
Ключът от къщата беше само в ръцете на Божано, вероятно съпругът е направил дубликат. Време е да сменим катинарите.
Ново начало, почистване, след това гореща вана.
Божано реши да се измие от цялото мръсно, от миналото.
Когато се готвеше да излезе, почукаха на вратата, после на прозореца.
Кой е там?!
Всичко наред ли е при вас?!
Да изненада се жена.
Извинявайте.
Божано излезе, пред къщата стоеше непознат мъж.
Съжалявам, сигурно ви уплах. Аз съм вашият съсед, цял ден ви наблюдавах.
Вижте, изчезнахте някъде, димът от камината Не исках нещо лошо да ви се случи
Благодаря, всичко е добре.
Вие роднина ли сте на Михаил? Той наскоро беше с жена си Вие сестра?
Не, аз съм бивша съпруга. Почти бивша, всичко е в процес.
А къщата ваша?
Моя.
Аз съм вашият временен съсед, по семейни обстоятелства тук. Приятел ми позволи да остана. Разводът също в процес, утре ще съм свободен. Ако всичко е наред, ще си тръгна. Ако имате нужда от помощ, кажете. Аз съм Игор.
Аз съм Божано. По́чакайте, можете ли да смените катина?
Да. Кажете кога и ще го направя.
Колкото се може поскоро. Утре ще купя нов.
Нека проверя и купя, ако вземете грешното, ще трябва да се връщам в града.
Добре.
Изминаха две седмици. Още една седмица отпуск и време е да се върне в града. Божано вече се адаптира, не искаше повече да търси под наем. Михаил не звънеше, нито пишеше, само получи съобщение за датата на развода. Това беше подобре не искаше да го вижда.
Събота. Божано обикновено се будеше рано, а Игор я покани на разходка до язовира.
Да започва нови отношения не беше в плановете й, но една разходка не задължаваше нищо. Прекараха приятно и се върнаха за обяд. До къщата на Божано стоеше колата на Михаил, явно токутък пристигна. Вратата се отвори, излезе Миско и помогна на бременната жена.
Божано и Игор се приближиха до вратата. Миско се опита да отвори входа, но без успех.
Какво е това?
Защо влизаме в чужда къща?
Михаил замръзна от изненада.
Това е нашият дом! каза бременната дама.
Наистина? И кой я каже? Миско? Това е моят дом, махнете се.
Миско, какво казва тя?! Кой е тя?! Твоята бивша?! Пускай я! викаше жената.
Божано и Игор се засмяха. Михаил тихо сложи своята приятелка в колата и замина.
Ще има весело в живота му.
А тя ще му даде дете. Аз не успях. Три неуспеха. Съжалявам.
Разводихме се, защото съпругата не искаше дете
Изминаха четири години от развода. Случайна среща с бившата свекърва в супермаркет.
Божано, не те познавам. Дълго наблюдавах. Ти ли си? А бременна ли си?
Да, Божано поглади своя голям корем.
При Миско нещата са лоши. Внукът е слаб, нещо в мъжката линия се обърка. Жена му избяга, остави детето. А ти сама се опитваш да раждаш?
Не, не съм сама. Има ми семейство. Имам време, те ме чакат.
Какво? Прости ми за всичко
Търпение ви желая
Бившата свекърва гледаше как Божано минава. Тя вървеше до Игор, който я подкрепяше с едната ръка, а с другата държеше малко момиченце, приличащо на майка
Поставете палци, коментирайте какво мислите за тази история!
Ако искате още разкази, оставяйте коментари и лайквате. Това ни мотивира да пишем повече!
