Търпи, дочко! Сега си в ново семейство и трябва да се съобразиш с техните правила. Не си отишла в къщи за гости, а се ожени.
Какви правила, мамо? Тук са всички малки кравички! Особено свекървата! Тя ме мрази, това е ясно!
Чувала ли си, че свекървите понякога са добри?
Тича, тича! И пак тича! вика Светла Петровна, стоейки в средата на кухнята, лицето й блестеше от ярост, очите ѝ светеха като огън. Ако мъжът минава, жената е виновна. Какво да ти обяснявам сега?
Свекървата беше в пълен изблиск. Крещеше на своята новонеражена сноха Ружа, като лудо. Всичко се дължеше на това, че Ружа подозира съпруга си, сина й Борис, в неверност.
Ружа, млада и нежна девойка с големи, невинни очи, се упираше в стената, опитвайки се да успокои разярената жена.
Светла Петровна, но това е нелепо. Той има семейство, деца започна да обяснява Ружа, но свекървата я прекъсна мигновено, като че вдигаше ръка за да прогони досадна муха.
Това ти, семейство? Или твоето дете, което ни с дядо не пуска? подигра се свекървата. Какво е твоето отглеждане, между другото!
Какво отглеждане, Светла Петровна? Иванчо едва навърши една година. Той е още малко, прошепна Ружа.
Малко? изкриви се жената. При Егоровите внук е още по-малък. И се държи, като че ли… вдигна ръка към детската стая.
Той всъщност е ваш внук, отвърна Ружа, гласът ѝ трепереше. Децата усещат лошите хора. Може би затова не се доближава към вас.
Ние сме лоши? Е, коза боядисана! избухна свекървата. Кой те поддържа на ластови? Какви храни ядеш? Чий пари харчиш? Неблагодарна!
Ружа спря да се кара с неотстъпчива свекърва. Тя стотици пъти казваше на Борис, че иска да живее отделно от родители, но младият, разхалкан син на майка си не виждаше нужда в промяна.
Той обичаше да живее при баба и дядо чувстваше се там като в храбърски подлак. Работеше спокойно, а всички домашни грижи пране, почистване, готвене се решаваха от старите. Не живот, а приказка!
От своя страна, Ружа се опитваше да спечели доброжелателност на свекървата, помагаше й у дома, подкрепяше я, дори слушаше безкрайните ѝ оплаквания за съседите. С времето обаче разбра, че усилията ѝ са напразни.
Колкото и да се стремеше да бъде добър човек за свекървата, Ружа я мразеше и не се опитваше да прикрие това.
Привела съм в къщата тази неумна, като че няма други нормални момичета разказваше Светла Петровна на съседката си, докато Ружа събираше играчките, разхвърляни от Борис, зад ъгъла.
Дори от другото село идваха! Нашите баби са по-умни, по-работливи, по-уменички.
Не се шегуваш! подкрепи ги баба Маня, местната клюкарка, която вече е кърмила цялото село.
Знам, че не можеш да направиш нищо. Ти, Петровна, самата си казваш, че ръцете ти не са от правилното място. Нищо не може да се оправи.
Не си представяш колко! Не можеш нищо да ѝ повериш. Или ще загуби, или ще разбие. А детето ѝ е някакво не е такова.
При Егоровите внук различна е историята. Спокоен, умен младеж. А този постоянно се къса и върти. Гените явно не са подходящи.
Когато животът стана не поносим, Ружа се обади на майка си в съседното село, разказваше й всичко и плачеше.
Търпи, дочко! Сега си в друго семейство и трябва да се приспособиш към техните правила. Не си в къщи за гости, а си омъжена.
Какви правила, мамо? Тук са всички малки кравички! Особено свекървата! Тя ме мрази, това е ясно!
Чула ли си, че свекървите могат да са добри? Всички минахме през това и и ти ще преминеш. Най-важното не показвай, че ти е трудно. Търпи.
Разбрах, че с тази колеблива мама няма да се справя, и заплаши, че ще се обади на баща си.
Помисли за татко! изплашена майка. Знаеш, че той има условно присъда. Малка стъпка и ще го хвърлят в килия!
Ружа знаеше, че бащата й, Никола, много обича единствената си дъщеря. Той имаше условен срок за кражба, която извърши, когато някой обиди Ружа в местната крамарница.
Тя също знаеше, че Никола не би мълчал, ако разбереше как се подиграват на любимата му дъщеря в друга къща. Беше голям и горещ човек.
Добре, нямам да кажа на татко, каза Ружа. Но ако те продължат по същия начин, ако свекървата се държи така Не знам какво ще направя.
Всичко ще се нареди, дъще, успокояваше майка й. След няколко седмици ще забравиш тази беседа.
Ружа искаше да не мисли за това, но отношенията със свекървата не се подобряваха. Светла Петровна изглеждаше все позлобна, сякаш Ружа е виновна за всичките ѝ бедствия. Дори съпругът й, Иван Стойчев, стар, изтощен от живота, не успя да издържи.
Защо постоянно викнеш на момичето? попита той едно сутрин, когато клюките достигнаха връхната си точка. Ще тръгне от нас! Правилно ще направи!
Аз ще й тръгна! изрече Светла Петровна, насочвайки цялото си гняв към Иван. Ще я доведа пред съда, ще си върна всяка лева, която сме похарчили всичките тези години! И ще взема детето й, за да я спася от тази никчемна родина!
Ружа разбираше, че свекървата говори безсмислици, но се плаши. Още повече, защото все още обичаше съпруга си Борис.
Разговорите за това, че Борис тайно се вижда с бившата си Оксана, бяха само селски клюки, разпространявани от баби като Светла Петровна.
Колко още би продължило това тормозене, ако не беше за дългата ѝ езика? Една вечер, след още една победа над Ружа, тя разказваше за подвизите си на найдобрия си приятел, баба Маня. След това добавяше нещо ново, украсяваше историята, предаваше я на друга приятелка, на съпруга си и така слуховете за глупавата невеста и строгата свекърва достигнаха бащата на Ружа.
Баща й, строг мъж, почти два метра висок, широки рамена, реши бързо. Взела си брадва, с която наскоро беше падал дърва, не свалвайки работната си блуза, седна на стария си мотоциклет Урал и без думи се отправи към съседното село, за да спаси дъщеря от унижаване.
Ведновременно в къщата на Петровна избухна истински скандал. Младата майка за миг остави малкия Ванко на новия, ярко жълтооранжев диван, за да отиде да вземе чисто пеленче. Когато се върна, под детето имаше малка кафява петна. За свекървата тази петна се разрасна до размери на черна дупка, готова да погълне цялото жилище.
Жената се появи като буря и веднага започна да вика към Ружа, че е разрушила любимия й диван.
Разбити ли е диванът! Знаеш ли колко струваше? Ще ти отрязвам ръцете и после ще ги зашивам, за да не се къпа!
Ще оправя, ще почистя всичко, опита се да успокои Ружа, събирайки се с треперещи ръце и кърпа в ръка.
Какво ще чистиш? Той е нов! А ти как можеш да знаеш? Ти никога не купуваш нещо от свой пари!
А вие не купувате ли? изхвърли Ружа, и в този миг реши да се изправи пред свекървата, която цял живот се е криела зад мъжа си.
Лицето на Светла Петровна се покръгли червено.
Дръжте се с тази петна, а после тръгвайте с малкия си син! Ще живеете при мен и ще ме досаждате, докато не се научите да се държите прилично!
Ружа, плачейки, се мъкаше да избърше петната. Кафявата лъпа упорито се задържаше на ярко жълтото покритие, сякаш се подиграваше на безсилните ѝ усилия. Малкият Ванко, усещайки майчината тревожност, викна на цял глас, а плачът му засилваше напрежението в къщата.
Светла Петровна стоеше над Ружа, поливайки я с найлошите си ругателни изрази. Тя не дойде да забележи, че вратата се отваря и влезе друг човек бащата на Ружа, Никола. Той стоеше като паметник, с ръка, стискаща дръжката на брадвата.
Моментално Светла Петровна усети присъствието му, завъртя се и погледна оръжие. Тя знаеше колко е взискателен Никола, знаеше и за условната му присъда. Страхът я обхвърли мигновено.
О, привет, Николо! Аз се грижа за вашата дъщеря
Чух как я отглеждаш, проговори той груб, влезе в стаята само с обувки.
Той вдигна брадвата над главата, карайки Светла Петровна да се разкъса и да се отдръпне. Вместо удар, той леко я постави на рамото си и протегна ръка към дъщеря си.
Хайде, Ружо, не е нужно да оставаш тук, каза той и я изведе към изхода.
Чакай, зетко, се обръща Светла Петровна, опитвайки се да върне контрол. Какво ще кажа на сина си?
Нека синът ти сам дойде при мен, за жена си. Ще поговорим като мъже, каза Никола със студен, ледянист поглед, който говореше повече от думи.
Никола изведе дъщеря и малкия Ванко. Борис се колебаеше да дойде за съпругата и детето си, страхувайки се от среща с тестеца. Накрая реши да дойде.
Никола дълго разговаряше със зетя си, не крещеше, но спокоен, твърд глас и брадвата, стояща върху масата, правеха думите му тежки.
Борис обеща, че ще живее отделно с Ружа, че майка му няма да се намесва повече и че ще защитава дъщеря си и детето.
Когато Никола стегна ръката на Борис, този усети, че шегите с този мъж не са за шега и обещанията му трябва да се изпълнят.
Оттогава Светла Петровна избягваше невестата и внука, не се поздравяваше с тях дори по улицата.
Борис и Ружа живееха отделно. Всичко в тяхното семейство беше в хармония и разбирателство. Дали това беше благодарение на наставленията на тестето, или просто на любовта?
Приятелю, ако ти харесва тази история, пиши коментари и не забравяй лайк това ни мотивира да разказваме още!
