Ти си я развалила! изкрещя бившата жена на новия ми съпруг.
Мамо, защо Артем има друга фамилия? попита Максим, прелиствайки училищния дневник на доведения си брат.
Наталия замръзна над тенджерата с чорба, лъжицата ѝ застина във въздуха. Въпросът висяше като опъната струна. Максим седеше на кухненската маса, вършеше си домашните и дори не вдигна глава, чакайки отговор.
Защото той има различен баща, отвърна тя тихо, продължавайки да разбърква супата.
А къде е баща му?
Живее отделно.
Максим най-накрая откъсна поглед от тетрадката и я погледна с проницателни очи. На своите единайсет години той вече разбираше повече, отколкото Наталия би искала.
А защо Артем понякога плаче през нощта?
Сърцето на Наталия се сви. Тя знаеше за това, разбира се. Седемгодишният Артем често хлипаше в съня си, заровил лицето си във възглавницата. Детският психолог обясняваше, че това е от стреса при развода на родителите му и появата на нов баща вкъщи.
Трудно му е да свикне с новото семейство, каза Наталия, изключвайки котлона.
На мен лесно ми беше да свикна с Стоян, забеляза Максим. Той е страхотен, нали?
Наталия се усмихна. Да, Стоян наистина се оказа чудесен съпруг и баща. След развода си с първия си мъж тя три години отглеждаше Максим сама, работеща на две работи, заспиваща от умора над учебниците на сина си. А после срещна Стоян на родителското той също беше разведен, отглеждаше сина си Артем.
Връзката им се развиваше бавно, внимателно. И двамата се страхуваха да не сгрешат отново, да не наранят децата. Но любовта се оказа по-силна от страховете.
Натали, у дома съм! прозвуча гласът на Стоян от коридора.
Татко дойде! зарадва се Максим и изтича да посрещне доведения си баща.
Наталия го последва с поглед. Колко лесно беше за Максим да приеме Стоян! А с Артем всичко беше много по-сложно.
Стоян влезе в кухнята, прегърна жена си, целуна я по челото.
Как си? Къде е Артем?
В стаята си. Стоян, трябва да поговорим, Наталия понижи гласа си. Днес звънна Елена.
Лицето на съпруга й се промени. Елена бившата му жена, майката на Артем. Всеки ней
