Бояна, не се лъскай, помисли още веднъж, ми каза леля Лиля. Какво ако не се справиш? Виж колко малки са децата сега. Ти все още си дете едва навърши деветнайсет. А Кирил тринадесет. Това е наймладшата възраст за момчетата. Ще започне да се шали как ще реагираш?
Леля Лиля, не мога да понасям мисълта брат ми да се озове в детска къща. Знам, че няма да е лесно, но не бих могла да спя спокойно, докато се тревожа къде е, дали е здрав, дали се храни. А ако го тормозят? отговорих аз, Бояна.
Майка им наскоро почина. На гроба се събра малка родина: двете сестри на майка Елица и Ивана, братовчед с жена и шестнадесетгодишната племенница дъщеря на Ивана. Дойдоха и две жени от майчина работа и нейната приятелка леля Жана.
След поминките останаха само роднините да решат как ще живеят децата. За Наталия всичко беше просто деветнайсет, току-що завърши втори курс в Софийския университет, получава стипендия, ще работи на parttime, ще е трудно, но ще издържи.
А какво да правим с тринадесетгодишния Кирил? Както обикновено, никой от родните не можеше да го приеме.
Живеем в тесен двустаен хрущевец аз с мъжа, двамата момчета и тестото на съпруга ми. Къде да побера още един? обясни леля Лиля.
Пътуваме, а Борис отново се потапя в питие уволниха го от работа преди седмица. И това ще продължи поне месец. Ние с дъщеря спим в отделна спалня, заключени с ключ. Как може дете да живее така? оплакваше се Ивана.
Братовчедът отговори късо:
Свои трима.
Така се получи, че ако по-голямата сестра не успее да получи попечителство, Кирил ще бъде изпратен директно в детска къща.
Кирил сам не беше на семейния събор. Седеше в двора на детската площадка. На пейка до него се спря приятелят му Мартин. Момчетата мълчешеха.
Дали обсъждате отдавна? попита Мартин.
Два часа вече. Бояна иска да ме приеме като попечител, а лелите й я откажат. Казват, че съм хулиган и тя няма да се справи с мен, измънка Кирил.
А ти какво мислиш?
Не знам. Но в детска къща не искам да отида. Искам да живея у дома, да ходя на училище и на футбол.
Лелите, опитвайки се да отклонят Бояна от глупавото начинание, извадиха последните аргументи:
Наташа, ти си още млада, трябва да мислиш как ще изграждаш собственото си семейство, да имаш деца. Кирил ще ти бъде като тежка гиря на вратата кой мъж ще се влюби в момиче с такова бреме? подръка Ивана. Не се мъчи, сложи брата в детска къща. Ще можеш да го посещаваш, да го вземеш на ваканция. Мислим за теб. Кирил ще ти развали живота.
Като видя, че дъщерята е решена, леля предложи:
Продай тази дреха, купете си с Кирил нещо поскромно и живейте от разликата, докато ти учиш.
Към вечерта всички се разпръснаха. Бояна повика брат си вкъщи:
Иди, поне яж нормално, цял ден се мъчеше с късчета.
Кирил яде, а сестрата му сяда напред, както можеше да направи и майка им.
Добре, Кирилчо, ще се справим? попита тя.
Той кима безмълвно, без да вдигне поглед от чинията.
На следващия ден Бояна започна да търси работа. Какво можеше да очаква след втори курс по икономика? Изпрати автобиографии за позиции офисмениджър, помощниксчетоводител, но без отговор. Понижи вила, започна да кандидатства за продавачконсултант. Посети две интервюта, в едното почти се договорихме, но щом разбраха, че иска да продължи учене на заочен режим, отказаха:
Трябва два пъти в годината да си в отпуск за сесии, а кой ще работи тогава?
Бояна се разочарова. Единственият избор остана касата в супермаркет до вкъщи. Съседи имаше там приятелка, която й увери, че ще я вземат недостава работа.
Докато се връщаше, среща бившата си учителка по математика Пелагея Георгиевна. Тя сега е класен ръководител на Кирил.
Пелагея беше запозната с семейното им положение и обеща да помогне с попечителските документи, да даде нужните препоръки. Тя казва:
Секретарката ни скоро ще отиде в майчин отпуск. Мястото е временно, но докато тя ражда и ще бъде три години с детето, ти ще можеш да продължиш учението. Заплатата е скромна, но е близо до дома и Кирил винаги ще е под поглед.
Бояна получи работа, премина на заочен ред. Заплатата беше малка, но пенсията на Кирил и помощта на попечителя им позволяваха да живеят скромно, без бедност.
Кирил беше обикновен тийнейджър, затова имаше и разногласия със сестра си. Понякога се ядеше, че Бояна го наддава, а тя се тревожеше, че не успява да го издигне, и той ще попадне в лоша компания.
Въпреки това, животът им вървеше спокойно. Всеки имаше свои задължения Бояна готвеше, пере, Кирил почистваше апартамента, изкарваше боклука, миеше съдове, можеше да отиде в магазина без проблем.
Но една леля имаше част от правдата си: Владислав, момчето, с което Бояна беше заедно почти година, не беше доволен, че пое отговорност за помладшия брат.
Не разбирам защо ти тази тежест? Исках да живея спокойно, да уча като всеки, а ти се превръщаш в героиня. Аз не съм герой. Миналия уикенд цялата компания отиде на турбаза, ти отказа не можеше да оставиш брат. Отидох сам като дурник. Лешо ме покани да празнувам рожден ден в къщата отново отказа. Това ме дразни.
Така Бояна се разпрати с Владислав. Първоначално се огорчи, после помисли: Защо да се задържам с такъв егоист?.
Само тя не остана сама младият брат й я подкрепи в търсенето на щастие.
Кирил продължи футбола в спортна школа. На четиринадесет години треньорът го включи в основната състав и той играеше не само в тренировъчни, но и в излетни мачове.
В деня, когато се срещнаха с отбор от Варна, Бояна дойде да подкрепи брат си. Всичко вървеше добре, Кирил вкара един от трите победни гола. На последните минути обаче се извори крак.
Получиха първа помощ в медицинския пункт на стадиона, а помощниктренерът предложи да ги доведе у дома.
Не знаех, че Кирил има такава млада майка, казва той.
Това не е майка, а сестра, поправи Кирил.
След това Игор, помощниктренерът, се обади на Бояна, за да провери как се чувства брат й.
Повика още няколко пъти, покани за кафе, после за романтична среща.
След година отпразнуваха две събития едновременно сватбата на Бояна и Игор и приемането на Кирил в спортен колеж за олимпийски резерв.
Така минаваше обикновения им живот със сълзи и радости.
