Общият семейен приговор изрече найголямата дъщеря Снежана. Бирана заради своите резки настроения и високи изисквания към женихите, тя никога не се ожени, а до тридесетте години се превърна в остра мъжева мизерия истинска стомашна язва, мъжкото нощно късметче.
Прибавка, изрече тя, като че ли вече запечатала решението си. Помладата дъщеря, Мирена пухкава и весела, се усмихна одобрително. Майката мълчи, но мрачният ѝ израз показваше, че и снощната невестка й не харесва. Какво би могла да харесва, нали? Единственият син, Тодор, опора и надежда на къщата, отиде в армията и оттам заведе жена. Тази, наричана жена, нямаше нито баща, нито майка, нито пари. Нищо. Или е израснала в детска колония, или е била при роднини. Нищо не се знае. Тодор се мълчи, а с усмивка казва: Не се тревожи, мамо, ще си спечелим богатството. И се вцепваш в него кой го доведе в семейството? Може би кралица на крадците, аферистка. Никога не се знае колко им е станало!
Откакто Прибавка влезе в къщата, Варвара Николовна не спи нито нощ. В полусън я гушка, очаквайки някакви каверзи от новата роднина, когато започне да се кани из шкафовете. Дъщерите я притискат: Мамо, скрийте ценните вещи, за да не ги откраднат. Дори се притесняват за шуби, злато как иначе да се събудим една сутрин и да открием, че всичко е изчезнало?
Тодор, за месец, бе изгубил цялото си обаяние: кой го доведе в къщата? Къде се скриха очите му? Никакви следи!
Но как да не живеем, когато трябва? Започнаха да се оправят с Прибавка. Къщата богата, градината тридесет сотки, три прасета в оградата, птици не се брои. Работата, дори и цял ден, не се изчерпва. Прибавка не се жалеше. Пекареше, готвеше, чистеше, държеше се като истинска майказаповедка. Дори ако сърцето ти не е в това, можеш да се излееш със злато и всичко ще е лошо.
Първия ден новата невестка, мъчена от досада, каза твърдо:
Обаждай се на мен с имебащинско. Полесно ще е. Аз вече имам дъщери, а ти никога няма да станеш като тях.
Оттогава Варвара Николовна я наричаше Прибавка, а майката не я обръщаше с друго име. Трябва да се направи нещо, казваше тя, и всичко беше казано. Не се поддаваше на нищо.
Сестрените спорове се задържаха, а майка принуждаваше раздрънкалите си дъщери да останат в ред. Не защото съжаляваше за Прибавка, а защото редът в къщата бе поважен от скандалите. Особено, щом Девката бе работоспособна. Хващаше се за всичко. Не бе лентяйка. Постепенно майка започна да я топли, без да признава това.
Може би животът би се оправил, ако Тодор не се завърти така.
Кой мъж би издържал, ако му се мъчат гласове от сутрин до вечер: Кой се ожени, кой се ожени. И тогава Снежана, като истинска шпионка, му представи една приятелка, и започнаха клопки, клопки. Сестрите празнуваха победата: Сега мразовитата Прибавка ще си почисти къщата. Майката мълчеше, а Прибавка се преструваше, че нищо не се е случило, само очите ѝ се стесниха, сълзите запълваха погледа.
Изведнъж, като гръмотевица в ясно небе, две новини: Прибавка очаква дете, а Тодор я оставя.
Не може да е така, каза майката на Тодор. Аз не ти я поднасях за съпруга.
Но ако се ожени, живей! Няма място за мъка. Скоро ще станеш баща. Ако нарушиш семейството, ще те изгоня от къщата и няма да искам да те виждам. А Шира ще остане тук.
За първи път в цялото време майката нарече Прибавка по име. Сестрите замръзнаха. Тодор се ядоса: Аз съм мъж, решавам аз. Майката с ръце в ханша се засмя: Какъв ти мъж? Пак само панталони! Когато имаш дете, ще го отгледаш, ще му дадеш ума, ще го възпиташ, тогава ще бъдеш истински мъж!
Майката никога не подценяваше думите си, а Тодор се къпе в майчина обич.
Ако имаш план, го изпълнявай! Той замина от къщата, а Шира остана. След време роди малка девойка и я нарече Вара. Майката, когато научи, не каза нищо, но видя радостта в очите ѝ.
Нищо външно не се промени, само Тодор забрави пътя към дома. Обиден, майката също се тревожеше, но скриваше чувства. Обичаше внучката, балова я с подаръци и сладкиши. Шира, обаче, не можеше да простИ, че загуби сина си чрез нея, но никога не я упряваше.
Десет години минаха. Сестрите се ожениха, а в голямата къща останаха тримата: майка, Шира и Вара. Тодор се записва в армията и замина на север с новата си съпруга. К Шира се приближи пенсиониран военен, по-голям от нея сериозен, разведен, оставил й апартамента, живял в общежитие.
Той получаваше пенсия, беше стабилен жених. Шира се влюби в него, но къде би го отнела? При майка!
Обясни му всичко, поиска прошка и го изпрати. Той, не бъдейки дупел, се притиче при майка: Варвара Николовна, обичам Шира, без нея не мога.
Майката не поклати вежда.
Обичаш, а? Добре, живейте заедно.
Тя замина и добави:
Не ще позволя да се вкарва Вара навсякъде. Тук живейте при мен.
И така всички живееха заедно. Съседите си въртяха езика до мозъци, обсъждайки как кокошката Николовна е изгонвала сина си, а Прибавка дошла с клоун вдигнала старото. Само лентяйният не миеше късчетата на Варвара, а тя не обръщаше внимание на клюките, не говореше с госпожите, не разказваше за младите, държеше се гордо и недостъпно.
Шира роди Катерина. Майката не можеше да се радвам на своите любими внучки. Каква е Катерина за внучка? Всъщност никаква.
И дойде беда, както обикновено неочаквана. Шира се разболя тежко.
Съпругът се пречупи, един ден даже започна да пие. Майката без думи изтегли всичките пари от спестовната книжка и отвори Шира в София. Предписваше всякакви лекарства, показваше се при найразлични лекари. Нищо не помогна.
Сутрин Шира се почувства малко подобре и помоли майка за пилешки бульон. Майката щастлива изпечете пиле, обелва, вари. Когато донесе бульона, Шира не можа да го яде и за първи път в живота си заплака. Майката, никога не виждана плачеща, също разплака:
Защо, дето, отминаваш от мен, след като те обичах? Какво правиш?
След това се успокои, избърша сълзите и каза:
Не се тревожи за децата, те няма да изчезнат.
Тя повече не плакаше, седеше до Шира, държеше я за ръка и я галеше, сякаш молеше за прошка за всичко между тях.
Още десет години минаха. Вара се ожени. Снежана и Мирена дойдоха, повъзрастни, облечени в сиви дрехи. Нито едната, нито другата не получи бог от деца. Събра се малко роднини. Тодор се завърна. Съжителката му беше вече разчупена. Пиеше силно. Видя колко красива е станала Вара и се обрадва: Не очаквах такава дъщеря. Когато чу, че Вара казва баща си чужд мъж, се изненада и я упря: Ти пускаш чужд мъж в къщата, нека се прибира, няма място за него. Аз съм баща.
Майката отговори:
Не, сине. Ти не си баща. Когато си бил малък в шортове, не порасна в мъж.
Тя каза, както приключи. Тодор не издържа унижението, събра вещите си и тръгна отново. Вара се ожени, роди син и го нарече Александър в чест на осиновения баща.
През последната година баба Вара беше погребана до Шира.
Така лежат редом: свекърва и невестка. Между тях тази пролет прорасна малка березка. Откъде се появи, никой не знае. Няма никой, който я посадил. Може би прощален поздрав от Шира, а може последно прости от майка.
