Търпяла нападки от свекърва си 20 години, но последните ѝ думи ме ужасиха
Не трябваше да крещиш така на нея, Митро. Тя вече е стара Стоян сложи чашата на масата и виновато погледна жена си.
Стара? А когато ми разваляше живота, беше ли млада? Митра рязко се обърна от прозореца. Двайсет години, Стою! Двайсет години търпя нейните номера!
Но сега тя е болна…
Болна! изръмжа Митра. Когато ѝ е удобно, тогава е болна. А когато трябва да е груба със съседката Гинка или да ми разстройва нервите, тогава е по-здрава от всички нас.
Стоян мълча изпи чая си. Беше уморен от тези вечни кавги между жена му и майка му. Всеки ден едно и също. Майка му казва нещо, Митра избухва, после се чуват хлопащи врати и обидни думи.
Какво точно ти каза? попита той, макар че знаеше, че по-добре е да не пита.
Митра затвори очи, сякаш събираше сили.
Каза, че съм лоша стопанка. Че супата ми е безвкусна, че в къщата е мръсно, че децата са разглезени. А после добави, че добре би било да се поуча от Елка, жената на брат ти. Тя, де, знае как да готви и да чисти.
Мама просто… тя е свикнала да контролира всичко.
Свикнала! гласът на Митра се превърна в писък. А аз какво, не съм свикнала? Не съм ли свикнала след работа да готвя вечеря, да пера, да чистя? Не съм ли свикнала да слушам всеки ден колко съм безполезна?
Стоян стана, искаше да прегърне жена си, но тя се отдръпна.
Знаеш ли какво ми каза днес накрая? Митра изтри сълзите си с ръкава на халата си. Че когато теб те няма, пак ще остана сама. Защото никой не би искал такава като мен.
Стоян замръзна с изпънати ръце.
Тя не е казала това…
Казала! Точно тези думи! А после затръшна вратата така, че мазилката се срони.
В коридора се чуха стъпки. Вратата скрипна тихо, и в кухнята надникна десетгодишната Росица.
Мамо, баба си отиде ли? Не ми каза нищо момичето се приближи до майка си и я прегърна за кръста.
Отиде, миличка. Вкъщи Митра погали косата на дъщеря си.
Защо пак се карахте? Страшно ми е, когато викате.
Митра клекна пред дъщеря си и я погледна в очите.
Извини ни, слънце. Възрастните понякога не могат да се разберат. Но това не значи, че не се обичаме.
Баба не те обича неочаквано каза Росица. Тя винаги се ядосва на теб. А на мен ми е жал за теб.
Митра прегърна дъщеря си силно. Отново се стичаха сълзи по бузите ѝ.
Върви да си правиш домашното, Росено. А ние с татко ще поговорим още малко.
Когато момичето си отиде, Стоян седна до жена си.
Митро, ще говоря с мама. Ще ѝ обясня…
Какво ще ѝ обясниш? уморено попита Митра. Вече двайсет години обясняваш. Без резултат.
Тогава какво да правим?
Митра мълча дълго, гледайки ръцете си. Тези ръце миеха чинии, переха дрехи, гладеха детски неща. Тези ръце работеха в магазин по осем часа на ден, после и вкъщи до късно. А свекърва ѝ казваше, че е лоша стопанка.
Помниш ли как се запознахме? изведнъж попита тя.
Стоян я погледна учудено.
Разбира се. На танц в читалището. Ти беше в синя рокля.
В синя, поправи Митра с тъжна усмивка. Тогава си мислех, че си най-красивото момче на света. А майка ти още от първата среща не ме хареса.
Тя просто се притесняваше, че ще се оженя…
Стою, стига с оправданията! избухна Митра. Не ме хареса, защото не съм от богато семейство. Защото родителите ми имаха малък апартамент, а баща ми беше шлосер, а не инженер като твоя.
Това беше толкова отдавна…
Отдавна? А помниш ли сватбата ни? Майка ти цялата вечер се разхождаше с кисело лице. А когато се преместихме при вас, първото нещо, което ми каза, бе, че в нейния дом важат нейните правила и аз трябва да им се подчинявам.
Митра стана, отиде до печката и сложи чайника.
Двайсет години, Стою. Двайсет години се опитвам да ѝ угодя. Готвя както тя обича. Чистя както изисква. Отглеждам децата по нейните съвети. А какво получавам в замяна?
Мама те цени…
Цени? горчиво се усмихна Митра. Тя ме търпи. Голяма разлика.
Чайникът закипя. Митра запали чая и седна отново на масата.
Знаеш ли за какво мечтая? тихо каза тя. Да стана сутрин и да не мисля дали ще ѝ хареса закуската ми. Да се прибера от работа и да не се страхувам, че ще намери прах по рафта. Да купя на децата нещо вкусно и да не чувам, че им развалям стомаха.
Митро…
Не, дай да приключа. Мечтая да живея в свой дом. Да никой не критикува всяка моя стъпка. Децата да не чуват вечните кавги.
Стоян взе ръката на жена си.
Но мама е сама. Кой ще се грижи за нея?
А за мен кой ще се грижи? в гласа на Митра се зачу обида. Когато боледувах от пневмония, майка ти не ми донесе дори чай. Но изискваше да готвя обяд, защото не ѝ харесва супата й.
Това беше преди пет години…
И преди четири, к
