Момиче, кого търсиш? попитах аз, като видях малкото момиче, с коса като сиво поле, на около шест години.
Търся майка ми, не я сте ли виждали? погледна ме упорито детето.
Изненадах се. Току-що се бяха преместили в тази сграда и, колкото знаех, апартаментът пред него, където стоеше, беше празен от години.
Тук никой не живее, отговорих я.
Тя се разплака, спря на стъпалата и се наведе.
Чухме, бабо, майка ни е нужна! Тя е тази, която всичко може да промени, татко много я тъжи.
Стоях объркан, без да знам какво мога да направя за това красиво създание. Не бях баща, затова не знаех откъде да започна Да я прегърна, да я поканя на чай но едно непознато момиче трудно би отишло при позната леля. В този момент телефонът прозвучи. Не оставяй детето сама, рече гласът от другата страна, и аз се втурнах. Върнах се и тя вече бе замръзнала на стъпалата.
През цялата вечер мисълта за малкото момиче не напускаше съзнанието ми, затова се обадих на съседката, за да разбера кой живее на тази коридорна площадка.
Тук от години няма никой, каза Любов Димитрова, а за какво ти е?
Днес дойде момиче и търси майка
Съседката се замисли, като че ли се опитваше да си спомни нещо.
Това вероятно е дъщерята на Калояна тя вече не е жива. Остана само мъжът, но и той с малко бебе в ръце не издържа в този апартамент и се премести. Оттогава в коридора чуваш шумове
Знаеш ли, Иво, те живеят недалеч, ако се върнат, можеш да я заведеш у дома, продължи тя, като ми продиктира адреса.
С времето тази случка оттегли в далечината аз работех, връщах се късно, кани се рано сутрин.
Една вечер, преди новогодишните празници, отново чух тихо тупкане и скърцане. Положих се към вратата и намерих отново самата сивокоса момиче, плачеща без събиране.
Какво се е случило? Къде е бащата ти?
Той е вкъщи, а аз търся майка, прошепна тя.
Спомних си, че някъде имам записан адреса й, и побързах да го намеря, като я помолих да изчака в моята квартира. Тя влезе, огледа се, седна на пуфа в коридора. Когато най-накрая открих листчето със записаното, момичето вече беше заспало като кърлеж. Внимателно я пренесох в хола, поставих я върху дивана и отново набрах телефона.
Любов Димитрова, извинете за притеснението, помните ли, че ви разказвах за детето, което идва в празната квартира срещу нашата?
Тя е у мен. Исках да я заведа у дома, но докато търсех адреса момичето заспа. Страхувам се бащата ще я търси
Иво, живея близо, ще се опитам да отида, бъди на разположение.
Добре, сложих слушалката и невинно се усмихнах на малкото. Оправих непокорното ѝ къдре, погалих рамо.
Мечтаех за свои деца, но съдбата ми не им позволи. Със съпруга бяхме планирали дете, но след като загубихме първото си малко, стресът в работата и непрекъснатото напрежение ни изтощи. Когато отново разбрах, че очакваме бебе, се отказах от работа, но отново изгубих детето в ранна бременност. Опитвах се да стана майка, но без успех.
Скоро Михайъл напусна дома ми. Знаех, че в новото му семейство има дъщеря, но не се чуваме повече, изчистих си пътя от общите приятели и познати. Оставах сама в наетите апартаменти повече от седем години.
Тихото тупкане отново прекъсна мислите ми. Приближих се към вратата и не можех да повярвам на прага стоеше бившият ми съпруг, Георги Колев.
Георги? Как се озова тук?
Дойдох за дъщерята Сахарова 5, правилно ли?
Точно така. Това е тя? Влез, тя спи, ще сложа чайник. Не очаквах да видя точно теб на прага на моя дом, но животът понякога поднася странни изненади.
Ще ви безпокоя ли? Мога да събудя Рада и да я отведа у дома.
Нека спи, какво се е случило? Тя вече няколко пъти стука в нашия коридор.
Георги уморно прикри очи, после започна да разказва:
Преди няколко години живеехме в този апартамент с Калояна. Той я наследи от дядо си. След сватбата се преместихме тук. Рано след това Калояна беше бременна, а аз бях на седмото небе от щастие!
Помня, как настъпи критичен момент и отведох съпругата в болница. Тя плачеше, тревожеше се
Хвана ме за ръка и ме помоли да се погрижа за детето, ако нещо се случи. Обстоятелствата се усложниха и не успяхме да я спасим.
Съжалявам, наистина ми е мъчно, погладих Георги по рамо, виждайки как сълзите се стичат от бузите му отново и отново, сякаш задържаше целия болеж без да може да го освободи.
Тогава се чуха детски крачки в хола.
Тате?
Георги се втурна към дъщерята, прегърна я и я притисна плътно.
Рада, аз се тревожих Защо се скраде без разрешение?
Искам само да намеря майка си.
Ще я намерим, но по-късно, нека се върнем у дома.
Благодаря ти, Иво, ето моят номер, Георги ми проточи визитка позвъни, ако Рада отново се появи. Живеем близо, пътят вече добре я познава.
А как разбра за нашия адрес? попитах.
Само аз й показах, издиша той, трябваше да взема някои вещи, а Рада видя снимки на майка си по стените и оттогава мечтае да я срещне. Казвах й, че Калояна е просто заминала, но ще се върне някой ден.
Той се оттегли, а след няколко дни ми позвъна. Отново започнахме да общуваме, уикендите ходихме тримата в парка, кафе и кино. Рада се привърза към мен и дори ме нарече майка.
Иво, каза Георги един ден, премести се при нас, достатъчно е да се викаш от наетите къщи, Рада те търси постоянно.
А ти?
И аз спусна очи и взе ръцете ми, много ми липсваше. Прости ме за всичко.
Оттогава сме заедно, отглеждаме нашето малко щастие Елена. Всеки ден благодаря на съдбата за този безценен подарък да бъда обичана съпруга и майка.
И макар да имаме и голяма, и малка дъщеря, не ми пречи да се грижа за тях с цялото си материнско сърце и нежност.
