По-лесно е без твоите съвети каза дъщерята и излезе при приятелката си.
Мамо, къде е синият ми пуловер? Този с високата яка? извика от коридора Елица, блъскайки вешалките.
Ралица Иванова остави книгата за хранене при диабет, стана от дивана.
Изпратен е. Защо ти трябва? Навън е десет градуса.
Отивам при Деси, вкъщи й е студено. Мамо, а къде е сивата ми блуза?
Коя сива? Вчера каза, че е скучна. Ралица претърси гардероба. Вземи розовата, много ти стои.
Елица погледна, намръщи се.
Отивам при приятелка, не на среща. Розовата е прекалено тържествена.
Винаги е добре да изглеждаш добре, усмихна се майка ѝ. Помниш ли как ти казвах? Хората те съдят по дрехите, но те обичат заради сърцето. И двете са важни.
Елица преоблече първата попаднала се блуза.
Еличко, сигурна ли си, че отиваш при Деси? Не искаш ли да останеш вкъщи? Родителите й са на работа, ще сте сами. На вашата възраст… Ралица се заколеба.
Мам, на седемнадесет съм. Не че ще пушим наркотици, отвърна дъщеря ѝ, натягайки якето.
Не, просто… Ако някой дойде? Момчета? Разбираш ли, времето е различно. Покани я тук, направих чорба, изпекох баници.
Дъщеря ѝ се обърна бавно.
Стига! Стига да ме контролираш! Аз съм голяма, сама ще реша къде да ходя!
Но, дъще, не те контролирам, просто се тревожа! Ралица разтвори ръце. Ти си единствената ми, ако нещо се случи…
Нищо няма да се случи! Защо не можеш да ми вярваш? Елица дръпна ципа. Отивам при приятелка да учим история, не… не знам какво си измисли!
Нищо не съм измисляла, обиди се майка ѝ. Просто в мое време момичетата се държаха по-различно, питаха родителите си.
Точно! Твоето време! Сега е друго, мамо!
Ралица се прислони към вратата. Да, времето беше различно. И дъщеря ѝ беше друга. Не като нея на седемнадесет когато вече работеше в завод и помагаше на майка си да издържа трима братя.
Еличко, нямам нищо против да отидеш при Деси. Но се обаждай на всеки два часа, да знам, че си добре.
Мам, защо? На пет ли съм?
Не, просто ще ми е спокойно. Моля те.
Елица кимна.
Добре. Ще се обадя. Но не на всеки половин час, става ли?
Става, усмихна се Ралица.
Дъщеря ѝ излезе, а тя се опита да чете, но мислите ѝ бяха при Елица. Отрастваше, отдалечаваше се. Естествено беше, но колко трудно беше да я пусне!
Преди Елица ѝ разказваше всичко, питаше я за съвети. Сега стана затворена, раздразнителна. Ралица не знаеше дали е права, опитвайки се да я предпази.
Нейната майка беше строга, винаги знаеше къде е тя. И Ралица ѝ беше благодарна. Може би затова се страхуваше да пусне Елица да не направи глупости.
Телефонът звънна след час.
Мам, аз съм. Всичко е наред, учим история. Деси поздрави.
Благодаря, че се обади. Кога ще се прибереш?
Около девет. Имаме много работа.
Добре. Ще затопля чорбата. Внимавай си.
Мам, спри! Не отивам в Африка, а до съседа. Чао.
Ралица положи телефона. Да, съседка. Две къщи по-нататък. А тревогата ѝ беше като за друг континент.
Може би наистина я превъзпитаваше?
На осем часа вечерта вече се тревожеше. Направи ѝ се страх, че момичетата са излезли някъде без да я уведомят.
В осем и половина се обади. Трубката беше вдигната от непознат мъжки глас.
Коя Елица? Тук няма такава.
Ралица изстина.
Как няма? А Деси?
Няма и Деси. Сигурна ли сте, че набрахте правилния номер?
Ралица затво
