Защо да бъда аз грижовна помощница за дядо? Какво ще ми дадеш апартамент? Кола? ми вдигна глас 24годишната млада жена, когато я попитах дали би се оженила за мен. Атанас, 43
Това беше първият път, от доста време, когато се почувствах като стар артикул в магазина, който не са успели да намалят навреме. На 43 години ме класифицираха като дядо, а на лицето ѝ това звучеше като цена, поставена директно върху връзката без намеци, без флирт, без игра.
Аз съм на 43. Нямам съпруга, но съм имал две съжителства по две години всяко. Бяха нормални, без драми, просто се разделихме като възрастни хора. Винаги съм гледал на това като плюс без алименти, без бивши, без багажи. Но в днешната реалност това се възприема като някаква странна аномалия, сякаш ако не си женен, значи си дефектен.
Реших, че е време. Искам семейство, жена до мен, красива, поддържана, млада да, няма да лъжа, искам някой под 28, който да се радва на окото и приятелите да питат къде я намери?. Считам, че съм добър кандидат: имам работа, имам апартамент в София, кола и стабилен доход. Не пия, не пуша, се грижа за себе си изглеждам нормално и мисля, че заслужавам шанс на пазара.
Но пазара вече играе по свои правила. Тук не съм купувач, а стока, и не дори най-желаната.
Първото срещане 26-годишната Марина, запознахме се в приложение, пишехме седмица. Смее се на моите вицове, пише ти си интересен, с теб е лесно. Мислех, че това е нормално запознаване, но след като се видяхме, разговорът се завъртя в друга посока.
Тя ме погледна оценително и след 15 минути вдигна въпросите:
Какъв автомобил имаш?
Имаш ли собствен апартамент?
Колко печелиш?
Тогава разбрах, че това не е среща, а интервю аз съм актив, който проверяват за ликвидност. Тя задаваше въпросите спокойно, като че ли пита за чай или кафе.
Когато аз попитах:
Какво търсиш в една връзка?
Тя се усмихна и каза:
Комфорт. Искам мъж, който да задоволи нуждите ми.
Така просто, без намек, като прайс лист.
Второто срещане беше още поинтересно. 24годишната Елена красива, поддържана, типичната картинка, за която, мислех, си струва да се бориш. Сетихме се в ресторант в Пловдив, аз платих вечерята и вмъкнахе темата за бъдещето.
Аз казах:
Искам семейство, деца, стабилни отношения.
Тя ме погледна спокойно и попита:
Какво можеш да дадеш?
Не разбрах веднага.
Какво точно имаш предвид?
Тя продължи:
Искаш младата жена, нали? Тогава трябва да разбереш, че тя има избор. Защо да избере теб?
Тогава започна разговорът, който ме обърка окончателно.
Тъй като си по-възрастен, трябва да компенсираш това с ресурси апартамент, кола, пари, начин на живот. Какъв смисъл има иначе?
Опитах се да кажа, че не е само за парите, че има чувства, съвместимост, уважение, но тя просто пожъна рамене:
Това е второстепенно. Първо базата.
Тогава за първи път чух към себе си:
Защо да бъда аз грижовната помощница за дядо?
Тя каза спокойно, без гняв, като факт, и добави:
Ако искаш млада, трябва да отговориш.
Излязох от това кафе със усещане, че ме са разглобили на части и оценили на пазара.
Но най-лошото не са единичните случаи, а системата.
Третата история ме разби без надъх. Водих разговор с 27годишната Росица. Тя беше та, която първа писаше, прояваше интерес, флиртува. Мислех, че може би не е толкова лошо, но изведнъж изпрати гласово:
Слушай, да бъдем честни. Трябва ми мъж, който да ме съдържа. Не искам да работя до изтощение. Ако не си готов не губи нито моето, нито твоето време.
Попитах:
А ти какво даваш в замяна?
Тя се засмя.
Аз? Себе си.
Тогава нещо се задейства в мен. Себе си като стока, като услуга, като пакет всичко включено, но с предварителна заплащане. И найабсурдното е, че те действително не разбират, че не е наред.
Не се срамуват, не крият, не играят поставят условия от самото начало и ако не пасваш, те те отписват без емоции, без съжаление, като неподходящ продукт.
И знаете какво е найироничното?
Аз съм мислил, че проблемът е в жените. Че са изклезени, че имат прекалени изисквания, че са меркантилни и искат само пари.
Но колкото повече ходих на тези срещи, колкото повече слушах и анализирах, толкова поясно ставаше: проблемът не е само в тях.
Аз влязох на пазара с мисълта да избера, а се оказа, че изберат мен.
Исках млада, красива, удобна. Те стабилен, осигурен, изгоден. Аз търсих външния вид, те ресурс. Аз исках да радва окото, те да затвори нуждите. В тази логика всичко е честно, просто неприятно.
Срещнах се с факта, че не съм уникален, не съм специален, а просто един от многото, сравняван, оценяван и отхвърлян.
Найболното не са отказите. Това е моментът, в който осъзнаваш, че те те виждат не като мъж, а като предложение с условия, ограничения, дата на производство. И може би вече съм закъснял.
Може би е трябвало да започна семейния живот порано, когато всичко не се смяташе за сделка.
Може би живях твърде дълго в илюзията, че времето е на моя страна.
Сега реалността е каквато е. За да получиш това, което искаш, трябва или да отговаряш на изискванията, или да промениш своите изисквания.
А аз все още не съм готов нито за едното, нито за другото.
И това е найнеприятното откритие от последните години.
