Нищо не може да се оправи
Животът на Стоян се раздели на две неравни части: преди Снежана и след нея. Но сега, стоейки пред затворената врата на собствения си дом, той осъзна, че има и трета част след след. И тя беше празна.
На тридесет и седем Стоян Петров беше известен специалист в индустрията за красота, притежаваше къща и апартамент, отдавна не му липсваха пари. Но нищо от това не спаси брака му.
Запознаха се, когато той беше на двадесет и две. За Снежана само седемнадесет, току-що завършила училище, с неясни мечти за университет. Тя беше невероятно красива и веднага му хареса. Но когато година по-късно красавицата му съобщи, че е бременна, първата му реакция беше страх.
Може би да почакаме? попита той предпазливо, избягвайки погледа ѝ. Ти току-що започна да учиш
Ще помисля, отвърна тя тихо.
Оказа се, че времето за мислене вече е изтекло от неопитност или умишлено, Снежана пропусна всички срокове. Родителите ѝ дойдоха да поговорят с бъдещия зет, държаха се студено-учтиво, не поискаха нищо, само бащата ѝ прошепна пред да си тръгнат: Нищо, сами ще отгледаме.
Чувството за вина и някаква дремяща отговорност накараха Стоян да предложи брак. Ожени се без радост или възторг. Само с мътно усещане, че постъпва правилно.
Първите години заедно бяха борба за оцеляване. Той все още учеше, тя гледаше детето. Когато започна работа, парите бяха мизерни, спасяваха ги бабите. Снежана не се оплакваше. Още преди да завърши, намери случайни работи.
Защо? не разбираше Стоян. Тези стотинки стигат само за червило! Дъщеря ни е на две години, вече е на детска градина и с баби, почти не те вижда!
Започни да печелиш повече! упрекна го за първи път съпругата, и в гласа ѝ се зачу стоманена твърдост. Отиди в частна клиника!
С моя опит? Дори за чистач няма да ме вземат! отвръщаше той.
Снежана не искаше нищо за себе си, но упреките ѝ се повтаряха: Стоян не помага вкъщи, не се занимава с дъщеря им, не издържа семейството. Класика на младата двойка, оцеляваща в столицата.
След дипломирането си тя започна работа на пълен работен ден и стремително напредваше по кариерната стълбица. Закъснения, командировки, корпоративи. Къщата опустя. Стоян, от своя страна, прекарваше все повече време с дъщеря си, утешавайки се: Нищо, скоро ще мине работният ѝ заряд и всичко ще се оправи. Но нищо не се оправяше. Снежана сякаш умишлено се опитваше да не идва вкъщи.
Един ден, прегръщайки я, докато готвеше вечеря, Стоян прошепна:
Да си направим още едно? Син.
Тя замръзна за миг, след което внимателно се освободи от прегръдките му:
Започни да печелиш първо. После ще говорим.
Тогава, в дни на ледено брачно ложе, в живота му се появи Мария. Млада, весела, непретенциозна асистентка от съседния отдел.
Момичето го гледаше с възхищение, смееше се на шегите му, беше лека и топла. Стана негово утешение и изход. Сериозно мислеше да напусне семейството, спираше го само мисълта за дъщеря си.
И ето, след няколко години, когато Стоян вече печелеше добре, се случи нещо неочаквано. Жена му сама заговори за второ дете.
Само с едно условие, каза той твърдо, вече уверен в силите и парите си. Семейството и бебето са ти на първо място. Работата после. Аз ще ви издържам.
Снежана се съгласи. Забременя почти веднага и се промени. Вкъщи пак се усещаше аромат на сладкиши, появи се уют, тя стана по-мека, по-топла. Стоян се зарадва, но това не му пречеше, под маската на командировка, да лети с Мария до морето. За бременността на жена му любовницата нямаше представа. По класиката, Стоян я убеди, че отдавна спят със съпругата си в отделни стаи.
В един момент забеляза, че Мария започна да се държи странно: твърде много парфюм, сълзи, обиди на празно място, подозрителни погледи към телефона му.
Как е у вас? попита тя няк
