Когато Димитър ми подаде ключовете от апартамента си, Ралица разбра: вратата е отключена. Нито един Де Каприо не е чакал Оскар толкова търпеливо, колкото тя чакаше Димитър, а то и със собственото си къщерно гнездо.
Тъгувала, 35годишната, все почесто хвърляше съчувствени погледи към уличните котки и витрините на Всичко за шито.
А ето той самотник, който прекара младежките си години в кариера, правилно хранене, фитнес и друга глупост, наречена търсене на себе си, и още без деца.
Ралица мечтаеше за този подарък от двадесет години и найнакрая, някъде над облаците, се случи да не шегува.
Последно пътуване имам тази година и съм твой, каза Димитър, подавайки онези златни ключове. Не се плашете от моята барлога. Обикновено се връщам вкъщи само за малко сънце, добави той и излетя в друг часови пояс за целия уикенд.
Ралица се захвърли в търсене на тоалетна четка, крем и тръгна да провери какво е тази барлога. Проблемите се появиха още пред входа. Димитър предупреди, че катинарът понякога задири, но Ралица не се очакваше толкова.
Тя се бори с вратата четиридесет минути: буташе, дърпа, вкарваше ключа до крак, вкарваше втората зъбчета, но вратата упорито отказваше да отстъпи пред новия обитател.
Тогава Ралица започна да натиска като в училищните си дни, когато однокласниците се шегуват пред гаражите. Шумът привлече съседските врати.
Защо се опитвате да влезете в чужд апартамент? попита тревожен женски глас.
Не се опитвам, имам ключовете, отвърна раздразнена Ралица, избистрвайки потта от челото.
А вие кой сте? Нямам ви виждал преди, продължи съседката, навлезла в неприличната си работа.
Аз съм неговата приятелка! извика Ралица, опирайки се с ръце към стената, но видя само пролука, през която се провеждаше разговорът.
Наистина ли? изненада се жената.
Да, какво има? попита Ралица.
Не е моя работа, извинете, затвори съседката вратата.
Разбирайки, че или тя, или нея, Ралица натисна ключа с цялата си воля, почти като да завърти колелото на късмета. Вратата се отвори.
Вътрешният свят на Димитър се разкри пред нея, а душата й се облежи в искряща студа. Самотният млад мъж понякога живее аскетичен, но това беше истинска къща.
Бедна, сърцето ти явно е забравило какво е уют, изрече Ралица, оглеждайки скромното жилище, където от сега нататък ще се озова.
От другата страна, тя се радваше. Съседката не я подвел: женска ръка никога не е докосвала тези стени, този под, тази кухня и сивите прозорци. Ралица беше първата.
Не можеше да издържи, влезе в найблизкия магазин за красива завеса и килим за банята, а същевременно и за кърпи и кутии за кухнята.
Разбира се, в магазина се натрупаха до килима и завесата се приклеиха ароматизатори, ръчно изработено сапунче и удобни контейнери за козметика.
Да добавиш малки неща в чужд апартамент не е нахалство, успокояваше се Ралица, теглейки втори количка зад първата.
Катинарът вече не се противопоставяше. Той почти спря да върши работата си, като вратар в хокей без шлем.
Разбирайки какво е направила, Ралица до късно нощта с кухненски ножове разбираше стария катинар, а сутринте се гмурна в магазин за нов. Ножовете също трябваше да се сменят. И вилици, лъжици, покривки, дъски за рязане и подставки за горещи съдове. Дори предвиждаше да поднесе нови завеси.
В неделя по обяд Димитър се обади и каза, че ще се задържи в командировка още два дни.
Ще се радвам, ако внесеш в моя апартамент малко топлина и уют, усмихна се той през телефона, докато Ралица призна, че си позволи малко свобода в интериора му.
Няма нужда да казвам, но уют вече се разнасяше в апартамента, както товарен камион, съгласно планове и документи. Много години тази нужда се копеше в сърцето ѝ, а сега, след като ръцете ѝ се разпънаха, не можеше да спре.
След като Димитър се върна, в старата си квартира остана само една паяжина край вентилатора. Ралица искаше да я махне, но виждайки осем очи, огледани от скокове, реши да остави съществото символ на недокоснатото.
Апартаментът сега изглеждаше като след осем години щастливо семейно съжителство, разочарование и след това ново щастие.
Ралица не само се заемаше с ремонта, но и направи всички в етажа да знаят, че новата господарка е тук. Пръстените все още липсват, но това е само технически детайл.
Съседите първо гледаха подозрително, после просто махнаха ръце: Каквото кажеш, не ни засягате.
***
В деня, в който Димитър се прибра, Ралица приготви истинска домашна вечеря, опакова още свежи рибни парчета в елегантна, но некрасива опаковка, разпръсти ароматите из ъглите и затъмни новото осветление, като чакаше.
Димитър се закъсняваше. Когато Ралица почувства, че кутията почти притиска ръцете ѝ, в катинара се вмъкна ключ.
Нов катинар, просто штовни, няма за заключване! отговори малко засрамено, но с тъга в гласа Ралица. Тя не се притесняваше от осъждане толкова добре беше подготвила апартамента, че всичко ще й бъде простено.
Точно в този миг получи СМС от Димитър: Къде си? У дома съм. Къщата почти не е променена. Приятелите ме плашеха, че ще я превърнеш в магазин за козметика.
Съобщението прочете по-късно. Междувременно вратата се отвориха пет непознати двама млади, двама ученици и един възрастен дядо, който, видяйки Ралица, мигновено оправи сивата си коса.
Ей така, дядо, какво те води тук? И защо ти е нужен този санаторий, ако вкъщи имаш всичко включено? започна младият мъж, след което получи лек удар по шапката от съпругата си за своето вивка.
Ралица стоеше на прага с две пълни чаши, неспособна да се движи. Искаше да вика, но застинала.
В ъгъла се подиграваше радостен паяк.
Извинете, а вие кой сте? запищи Ралица.
Аз съм собственикът на местната къща. А вие ли от поликлиниката, идвате за превръзка? Съжалявам, кажете, че се справям сам, отговори дядото, поглеждайки към медицинската униформа, в която беше облечена Ралица.
Ммм, Адам Матев, тук е истински уют и благодат, се обърна жена му към Ралица. Различно е от това, как живеехме в мазето. Как се казвате, момиче? Не е ли Адам Матев ви твърде стар? Хайде, мъжът е достолепен със своя дом
Релица
Това е! Адам Матев е чудесен в подбора на хора, нищо не се казва!
Дядото, блестящо с очи, също намираше всичко съвпадение.
А къде е Димитър? прошепна Ралица, изсушавайки двете чаши.
Аз съм Димитър! радостно вдигна ръка малкият, на осем години.
Чакай, още е рано да си Димитър, майка му оттегли ръката и изпрати децата с баща им в колата.
Съжалявам, изглежда съм се объркала с апартамента, найне-накрая се ориентира Ралица, спомняйки си за катинара. Това е Бузкова, 18й етаж, апартамент 26?
Не, това е Буховски, 18й етаж, поправи се дядото, готов да разопакова изненадата си.
О, така, въздъхна тъжно Ралица, обърках. Влизайте, направете си удобно, аз ще се оттегля, трябва да се обадя.
Тя хвърли телефона и избяга до банята, където със затворени врати се облече с кърпа. Тогава прочете СМСто от Димитър.
Димитре, скоро ще бъда, задържа се в магазина, изпрати Ралица.
Добре, чакам. Ако можеш, донеси бутилка червено, отговори гласовото съобщение.
Червеното вино вече бе в душата ѝ. Хванала килима под мишницата, свалила завесата и изчака непознатите да преминат към кухнята, след което излезе от банята.
Събирайки нещата в торба, изскочи от апартамента.
***
Ще разкажа покъсно, казваше Ралица, когато младият мъж отвори вратата.
Тъй като се придвижи като в мъгла, мина покрай него без да го погледне. Първо влезе в банята, смени завесата и разстъпи килима, после се отправи към стаята, където се хвърли на дивана и заспа до сутринта, докато стресът и червеното вино се разтваряха в тялото ѝ.
Събудена, видя непознат млад мъж, който чакаше обяснения.
Кажете, какъв е адресът?
Бутов, 18.
Приятели, ако искате още истории, оставете коментар и лайк. Това ни мотивира да пишем повече!
