Хей, приятелко, слушай как се развихме с Бисерка При нея имаше една старинна, малко странна традиция. Всяка година, точно преди Нова година, тя отива при вещица. Тъй като живее в големия град София, нова вещица се намира без проблем.
Истината е, че Бисерка е сама. Колкото и да се опитваше да се срещне с благороден младеж, всички усилия бяха напразни. Оказа се, че всички нобили вече са взети
Тази година ще срещнеш съдбата си! вдигна глас високата вещица, блестящ кристал в ръка.
Къде? Къде ще го срещна? запита нетърпеливо Бисерка. Всеки път ми казват едно и също. Години минават, а аз все още не съм я видяла.
Препоръчаха ни те като най-силната вещица. Искам да знам точното място! Ако не ми кажеш, ще направя антиреклама заплаха Бисерка.
Вещицата затвори очите си под челото разбираше, че разговаря с нервна душа, която няма да се откаже лесно. Тя знаеше, че ако не лъже в този миг, момичето ще седи до късно, задръствана в опашката от желаещите да разберат съдбата си.
Във влака ще го срещнеш! прошепна тя с затворени очи. Виждам го висок, блондин, истински принц от приказка
Уааа! пръсна радост Бисерка. В кой влак и кога точно?
Преди Нова година! се засмя вещицата. Тръгвай към гарата. Сърцето ти ще ти покаже в кой посок да вземеш билет
Благодаря! усмихна се щастливата Бисерка.
Тогава Бисерка излезе от къщата на вещицата, хванала такси и се втурна към главния гара в София. При прозореца на билетната каса ентусиазмът й малко намаля. Тя се взираше в разписанието, съвсем изгубена.
Ти! изръмжа касиерът, разбит от безпокойството на момичето. Какво търсиш?
Варна 30 декември, купе. прошепна Бисерка.
Тя вече си представяше себе си в уютно купе, с чаша чай в ръка, когато внезапно вратата се отваря и влезе той нейният бъдещ жених.
След като се прибра вкъщи, Бисерка се ускори да опакова найнужните неща, защото вечерта имаше влак. Не мислеше за последствията как ще прекара нощта в чужд град. Искаше само едно предсказанието на вещицата да се сбъде.
Тъй като по време на празниците се чувстваш изоставена, а всички се събират с близките си, купуват подаръци, а тя сама
След няколко часа Бисерка бе в купето със студена чаша чай точно както я бе представила. Оставаше само да изчака вратата да се отваря за принца.
Добър ден! поздрави старата жена, вдигайки огромна куфар в купето. Къде е свободното място?
Тук замръдна Бисерка, посочвайки полицата напред. Вие сигурно не сте се сгрешили? Това е вашият влак?
Не, мила, съм на правото място. се усмихна бабата и се отпусна на свободната поличка.
Извинете, моля, пропуснете ме, реших да не пътувам! прошепна Бисерка, разбрана, че прави глупост.
По по влакът вече тръгна. изсумя старият човек. Какво ще правиш сега?
Какво ти е толкова странно? Забравила ли си нещо? попита жената.
Бисерка пренебрегна въпроса и се обърна към прозореца. Знаеше, че жената няма вина сама си създаде проблемите.
В този момент Светлана Александрова извади от куфара си топли домашни кнедли и ги предложи на попътничката си.
Токущо се прибрах от дъщеря си, сега се втурвам у дома синът и бъдещата му съпруга ще дойдат в гости, ще посрещнем Нова година заедно, разказа тя.
А аз ще прекарам тази нощ в гарата, мъркаше Бисерка.
Тогава Бисерка реши да разкаже на стария човек цялата си история.
Ти си глупава! Защо се втурваш към шарлатини? Съдбата ти ще дойде, но не бързай. Всичко има свое време, посъди старият.
На следващия ден Бисерка се озова на перона в непознат град Пловдив. Тя учудено помогна на попътничката да слезе от вагона и остана, не знаейки къде да отиде след това.
Благодаря, Бисерко! Честита Нова година!, каза Светлана Александрова.
И на вас също!, усмихна се Бисерка, малко тъжен.
Жената се замисли как да подкрепи бедната млада жена идеята да прекараш Нова година в гарата не беше найпривлекателна.
Бисерко, елате при мен! Ще украсим елхата, ще подготвим празнична трапеза, предложи тя внезапно.
Ама не е удобно, се съмняваше Бисерка.
А на гарата удобно ли е?, подмяха се те. Това е решено!
Бисерка се съгласи, защото навън се спусна снежен вятър и не имаше смисъл да се мотае в гарата. Светлана каза, че Сашо и Лиза вече са у дома.
Сашо, който виждаше през прозореца как майка му пристига на такси, вече стоеше до асансьора и бе готов да вземе тежкия куфар от ръцете й.
Сашо, здравей, скъпи! Не съм сама, имам гостенка Бисерка, дъщеря на старата приятелка, подмигна Светлана.
Чудесно! вика Сашо. Моля, влезте, Бисерко.
Бисерка погледна към високия синяв блондин и се зачерви. Точно такъв образ си беше представила в купето. Долу съдбата отново реши да я подиграе
Къде е Лиза?, попита майка му.
Мамо, Лиза не е тук и никога няма да бъде. Нямам желание да говоря за това. Добре?, намръщи се Сашо.
Добре, мърмореше жената.
Вечерта всички се събраха около масата, за да простят стария година.
Бисерко, ще останеш ли при нас дълго?, усмихна се Сашо, поставяйки салата пред нея.
Не, ще тръгна сутринта, каза тя със спънка в гласа.
Не й се искаше да напуска уютния дом толкова бързо. Чувстваше, че познава Светлана Александрова и Сашо от цял живот.
Защо се бързаш?, удиви старият човек. Бисерко, поостри се малко.
Наистина, остани. Имаме страхотна ледена пързалка, а утре вечер можем да отидем заедно. Не тръгвай толкова бързо, помоли Сашо.
Убедени сте, усмихна се Бисерка. С радост ще остана.
Така следващата Нова година ги посрещнаха четирима: Светлана Александрова, Сашо, Бисерка и малкия Артем.
А вие вярвате ли в новогодишните чудеса?
Ако искате още истории, пишете коментари и не забравяйте лайковете те ни карат да продължаваме!
