Разговорих се с майки на много деца и разбрах защо ги мразят.
– Аз съм многодетна майка, трябва да ме разбирате!
– Госпожо, никой не ви е карал да раждате толкова! Пуснете ми пуловера!
Иванка винаги е мислила, че всички ѝ са длъжни. Била е такава още от университета. Тогава още нямаше семейство. Но щом роди първото дете, напълно откачи.
Едно. Две. Три. Станаха многодетно семейство и всичко тръгна надолу.
Първо Радка си мислеше, че Иванка е получила някаква “декретна деменция”. Или как се казва това, когато след раждането загубиш всякаква връзка с реалността? Всички около теб изведнъж стават длъжници, почти трябва да ти се кланят.
– Представяш ли си, стоя на опашка с децата и не ме пропускат! не спираше да се възмущава Иванка, когато се срещнаха с Радка.
– Ама, от друга страна, не са длъжни. Някой се е прибрал уморен от работа, някой си има свои грижи
Иванка веднага я прекъсна, даже не я остави да си каже мисълта.
– Какво пък! Ще почакат малко. Какви умори, като нямат по три деца?
– А откъде знаеш, че само с деца се умира от умора?
– Защото аз имам три и знам какво говоря! Но на теб не може да ти стане ясно, ти дори не си раждала
Иванка беше истинска “храната”. Мислеше, че всяка жена трябва да роди поне едно дете. В идеалния случай повече. Ядосваше се диво на тези, които мислели различно.
Радка, обратно, винаги е вярвала, че не иска деца. И разбира се, приятелката ѝ не я разбираше.
Трудно беше да обясниш на такъв човек своята гледна точка. Да, Радка наистина искаше да живее за себе си: да пътува, да изгражда кариера, да учи нови неща.
И съпругът ѝ я подкрепяше напълно и той не искаше деца. Но Иванка смяташе за свой дълг да “оправи” малоумната приятелка.
– Ще родиш и ще разбереш колко е щастие!
– Ти не ме разбираш, защото нямаш деца!
– На кой ще ти трябваш на старост, ако нямаш деца?!
Да ѝ обясняваш обратното беше безсмислено и Радка дори не си губеше времето.
Когато децата пораснаха, Радка отиде при нея на гости. Говориха цял ден. Ясно личеше, че на Иванка и ѝ липсва общение.
В последните години тя не се развиваше и беше потънала в пелени. Съпругът на Радка винаги се чудеше с какво изобщо си говорят.
Но общи теми се намираха, колкото и да е странно.
– Иванка, какво искаш от живота? Е, децата ще пораснат. И после?
– Как какво? Ще им помагам. Няма да усетя, ще почнат да идват внуците.
Радка беше изненадана, но продължи:
– А за себе си изобщо ли не мислиш да живееш?
– Защо? Имам деца и всичко е за тях. Между другото, наскоро разбрах, че имаме право и на допълнителни помощи
Естествено, Иванка отново насочи разговора в удобна за нея посока. Винаги правеше така, когато не искаше да отговаря на неудобни въпроси.
И винаги си постигаше целта, без да вижда край.
С времето на Радка даже ѝ ставаше неудобно да излиза с нея. Особено след един случай.
Отишли заедно на пазар и Иванка взела децата. Тя искаше да си купи нов пуловер имаше разпродажба.
И на Радка хареса нещо, затова се отдалечи. Върна се обаче, когато чу викове. Познати гласове.
Каква беше изненадата ѝ, когато видя Иванка да се кара за някакъв пуловер с колежка (двете не се познаваха).
– Аз съм многодетна майка, трябва да ме разбирате!
– Госпожо, никой не ви е карал да раждате толкова! Пуснете ми пуловера!
Радка веднага притича и извика:
– Иванка, спри! Всички те гледат. Срамиш децата си!
Погледна с виновен израз към колежката си, която я позна.
– Да, Раде Не знаех, че имаш такива познати
В този момент Радка осъзна, че с такива изстъпления Иванка освен себе си, срами и нея.
Както се казва: “Кажи ми кой е приятелът ти и ще ти кажа кой си.” Освен това, подобни сцени не бяха за първи път.
След този случай Радка реши да се дистанцира. Да скъса направо не искаше. Нямаше и официален конфликт.
Но вече не издържа характера на Иванка. Започна да използва работата като извинение.
Но причината за раздяла не закъсня. Иванка сама поиска скандал. Явно и ѝ писнало от спокойствие.
Един вечер дойде при Радка и изведнъж започна да ѝ се кара.
– Не ми искаш да обясниш нищо?
– За какво говориш?
Радка си помисли, че ще я обвини, че не иска да се вижда. Но причината беше неочаквана.
– Вчера видях сестра ти с детето.
– И?
– На дъщеря ѝ беше марков комбинезон. Същия, който видях у вас.
– Не разбирам какво имаш предвид?
– Трябваше да го дадеш на нас, а не на сестра си!
Радката сякаш земята ѝ се отмести под краката. Тоест Иванка сериозно смяташе, че може да решава кому какви подаръци да прави?
Беше невероятно!
– Иванка, не мислиш ли, че си
