Вратата остава затворена
Мамо, отвори вратата! Мамо, моля те! юмруците на сина удряха металната повърхност с такава сила, че сякаш ще я скъсат. Знам, че си вкъщи! Колата не е в двора, значи не си излязла!
Виолета Мария стоеше с гръб към вратата, стискайки в ръцете си студена чаша чай. Пръстите ѝ трепереха толкова силно, че порцеланът звънтеше в чинийката.
Мамо, какво става? гласът на Борис звучеше все по-отчаяно. Съседите казват, че от седмица не пускаш никого в къщата! Дори Елица не си пускала!
При името на снахата, Виолета Мария леко се навъси. Елица. Скъпата му Елица, за която бе готов на всичко. Дори на това, което се случи миналия четвъртък.
Мамо, ще извикам ключар! заплаши я Борис. Ще счупим ключалката!
Не смей! извика най-после Виолета Мария, без да се обърне. Не смей да ме пипаш!
Мамо, ама защо? Какво се е случило? Говори с мен!
Виолета Мария затвори очи, опитвайки се да събере мислите си. Как да обясни на сина си какво бе чула? Как да му каже какво бе подозирала случайно, докато стоеше в коридора на поликлиниката?
Мамо, моля те гласът на Борис стана по-тих, молителен. Тревожа се за тебе. И Елица се тревожи.
Елица се тревожи. Разбира се. Сигурно се страхува, че плановете ѝ ще се провалят.
Махай се, Борис. Махай се и не се връщай.
Мамо, болна ли си? Имаш ли треска? Да извикам лекар?
Нямам нужда от лекар. Имам нужда от спокойствие.
Виолета Мария стана и се приближи до прозореца. В двора, Борис говореше по телефона. Вероятно казваше на Елица, че майка му отново прави капризи.
Синът вдигна поглед и я видя. Направи знак, че ще се качи. Тя се отдръпна и седна отново в креслото.
След минута, той пак почука на вратата.
Мамо, аз съм с Елица. Отвори, моля те.
Виолета Маена стисна зъби. Значи я бе довел. Жената му, която толкова внимателно планираше бъдещето им.
Виолета Мария чу се мекият глас на снахата , аз съм Елица. Отвори, моля те. Борис е много разтревожен.
Каква прекрасна актриса. Променя гласа си, когато трябва.
Донесохме ти храна продължи тя. Мляко, хляб, орехови сладки, както обичаш.
Орехови сладки. Виолета Мария се усмихна горчиво. Преди месец, Елица бе разбрала, че свекървата обича сладките с орехи и оттогава непрекъснато ѝ ги купуваше. Каква добра снаха.
Виолета Мария, кажи ни поне нещо гласът на Елица звучеше загрижен. Притеснени сме.
Притеснени сте повтори Виолета Мария, но толкова тихо, че не я чуха.
Мамо, няма да си тръгна, докато не отвориш! заяви Борис. Ще стоя цяла нощ, ако трябва!
Тя знаеше, че не шегува. Винаги беше инатлив, още от дете. Ако си постави нещо в главата, не се отказваше.
Добре каза тя най-после. Но само ти. Самостоятелно.
Какво? не разбра Борис.
Елица да си отиде. Говоря само с теб.
Чу шепотът им в коридора.
Мамо, ама защо? И Елица се тревожи.
Защото така казвам. Или идваш сам, или никой.
Още шепот, след това гласът на Елица:
Добре, Виолета Мария. Отивам. Борис, обади ми се, когато разбереш какво става.
Изчака, докато стъпките им заглъхнаха по стълбите, след това бавно се приближи до вратата и завъртя ключа.
Борис нахлу в къщата като вихър, я прегърна и я погледна притеснено.
Мамо, отслабна си! Бледа си! Какво се е случило? Заболяла ли си?
Не съм болна измъкна се от прегръдката му и влезе в кухнята. Искаш ли чай?
Да седна на масата, гледайки я неподвижно. Кажи ми какво става. Защо си се затворила цяла седмица?
Виолета Мария сложи чайника на котлона и се обърна към него.
Защо да отварям вратата? Кой ме чака?
Мамо, каква е връзката? Не можеш да стоиш завинаги затворена. Трябва да ходиш и за пазар, и на лекар
Съседката Зорница ходи вместо мен. Оставям ѝ списък и пари. А на лекар не отивам.
Защо не?
Наля кипяща вода в чашите, добави захар.
Защото последния път чух там неща, които по-добре да не знаех.
Борис се намръщи.
Какво чу?
Жена ти. Говореше по телефона с приятелка. Не знаеше, че съм там.
Какво казваше?
Седна срещу него и го погледна дълго в очите. Очите му, същите като на баща ѝ добри, честни. Дали този мъж бе способен на такова нещо?
Говореше за това как ще ми продадат апартамента. Как ще ме изпратят в старчески дом. Как ще похарчат парите.
Борис пребледня.
Мамо, ти не си разбрала правилно. Елица никога не би
Разбрах перфектно го прекъсна тя. Дума по дума. И каза: Борис вече е съгласен. Казва, че майка му не може да живее сама, опасно е на нейна възраст. Ще я закараме в добър дом, ще продадем апартамента. Парите ще ни стигнат за вноска.
Мамо, аз никога
Не ме прекъсвай! повиши глас. И още каза: Добре, че свекървата е кротка, нищо не подозира. Мисли, че я обичаме. А тя само ни пречи.
Борис стоеше с глава надолу. Стисна юмруци.
Мамо, кълна се, никога не съм бил съгласен с такова нещо. Елица може да мечтае наясно.
Мечтае? засмя се горчиво. Тогава защо описваше всичко толкова подробно? За дома, за парите
И така, с тежко сърце, но спокойна, Виолета Мария продължи вечерта сама, знаейки, че независимо от избора на сина си, тя ще запази достойнството и дома си до последния си дъх.
