ВСИЧКИ СЕ СПЪВАМЕ, НЕ ВСИЧКИ СЕ ИЗПРАВЯМЕ
Радослава, къде ще намериш такъв мъж? Да се разведеш всякаш е трудно. Омъжената жена винаги е желана. Всичките грижи са на мъжа, а левият е свободен без задължения, ползвай се на здравье с глупавичката любовница. А останеш сама никой няма да те погледне. Освен това, имаш си Стоян. На него му трябва баща, а не някакъв чичо. Няма никаква логика в това, което правиш, искрено се опитвах да вразумя приятелката си от детство.
Но знаех, че говоря на вятъра. Радослава вече беше взела решение.
Животът често ни поставя пред избори. Винаги има два пътя правилният и всички останали. Но кой ще отвори правилните врати и ще затвори грешните? Понякога дори най-разумните думи остават без отговор. Учим се от собствените си грешки. Опитът на поколенията ни е безполезен. После ревем, хапем си лактите, не можем да излезем от депресия.
Имам две приятелки Радослава и Зорница. Познаваме се от малки. Радослава е от съседския блок, Зорница от класа. Знаем всичко една за друга, както само ближните могат.
Тройката сме много различни, затова с всяка дружа поотделно. Опитвах се да ги сближа, но неуспешно. Двете са като север и юг.
Как можеш да общуваш с тази натруфена кукла? За какво да говорите? Само дрехи и женени мъже й ходят на ум, шепнеше ми Радослава, след като се запозна със Зорница.
На твоята приятелка деколтето е по-ниско от пъпа. Развратна женска, както личи. Очите й бягат в търсене на жертва с дебела портмонета. Усмивката й е фалшива. Всичко е за показ. И неудачната пластика се вижда отдалеч, изфуча Поля, разглеждайки я.
Първата им среща стана и последна. Девическият вечер беше развален. Не опитвах втори път.
През годините имаше всичко караници, сърдито мълчание, помирения, месеци без да си говорим
Сега и трите сме на четиридесет. Радослава има син, Зорница отглежда дъщеря.
Радослава отдавна се е развела с Борис. А всичко започна романтично.
Срещнаха се в едно кафе. Тогава Борис беше женен и имаше дъщеря. Радослава винаги е била красива и необичайна. Мъже често я поглеждат. Винаги е ярка и незабравима. Завършила е художествено училище, шие си ексклузивни дрехи. Облеклото й често е прекалено откровено. Мечтаеше за собствен бизнес, здраво семейство, обичащ съпруг.
И всичко това я имаше. А после изчезна като сняг под слънце. И най-важното самата тя го унищожи. Радослава винаги е предпочитала да пресича на жълто, без да чака зелено.
Борис, без да се замисли, се разведе заради нея. Направиха шумна сватба. Започна обикновеният живот. Борис я боготвореше. Беше с осемнадесет години по-възрастен и я третираше като дъщеря. Наричаше я Мишко. Мишко, искаш ли в Рим? Ела! Нова кола? Лесно! Швейна машина с всички екстри? Вземи! Да си поправиш устните? Плащам!
Всичките й капризи се изпълняваха като с магическа пръчка. Разбира се, Борис не е светец (светците не живеят на земята). Имаше си оплаквания защо вечерята не е готова, защо вкъщи е разхвърляно, прахът се натрупва, ризата не е изгладена Радослава страстно го целуваше и той млъкваше. Готвеше си яйченца, прашеше, загряваше ютията
Тя беше третата му жена. Може би затова се страхуваше да я загуби и прощаваше всичко.
Радослава роди Стоян. Борис обожаваше сина си. Но тя не се запали по детето. Все по-често избягваше от вкъщи, оставяйки го на съпруга или свекърва. С нейната външност беше трудно да устоиш на изкушенията. Затова, като най-близка, знаех за всичките й изневери. Борис подозираше, но мълчеше. Все пак е много по-млада, сигурно й липсва любов, мислеше си излъганият мъж.
След осем години брак настъпи кризата. Много се пише за това значи, съществува. Но не всички семейства успяват да я избегнат.
По това време Радослава вече имаше успешен бизнес. Твърдо стъпваше на краката си. И реши, че не й трябва подкрепата на съпруга. Напусна Борис, взе сина си и се настана в нает апартамент. Ми каза:
Мразя Борис. В леглото е безполезен. Искам всяка жена да го грабне. Може би тогава ще ни остави на мира със Стоян.
Както се казва, жената ще се превие като змия, но ще постигне своето.
Стоян стана ябълката на раздора. Обичаше и двамата си родители. Но майка му бизнесдама беше вечно заета, а при баща си беше по-спокойно имаше и любима баба. Затова се премести при него.
Радослава осъзнаваше, че се раздира между сина и работата, но не искаше да промени нищо. Борис безспирно й звънеше, молеше я да се върне, манипулираше със сина. Тя беше непреклонна:
Мостовете са изгорени. Точка.
Радослава беше млада, красива, почти свободна. На хоризонта се появи някакъв мъж. Службен роман. Нямаше значение, че е женен с две деца. Това не я спря:
Нека жена му го пази по-добре. Ще го ползвам и ще го върна. Няма да му липсва
Летяха заедно в Испания, Кипър Всичко беше страстно и бързо.
Ползва си
