— Борис, внимателно с куфара, там ми е луксозният крем, ако го счупиш, цял живот ще плащаш! — гласът на зълвата проряза спокойствието на нашето антре с увереността на домакиня, завърнала се в законните си владения.
Оставих шивашките ножици. Кроенето на коприна по диагонал е деликатна работа, която не търпи бързане, а точно бързането трясна силно входната врата и нахлу в коридора заедно с два огромни куфара.
На прага стоеше Галя. Трийсет и девет години, нито ден официален стаж през последните пет години и вечното амплоа на „неразбрана муза“. Зад нея тъпчеше на място мъжът ми, като старателно криеше очи.
— Ленче, ами тя ми е сестра, — започна виновно да мърмори Борис, поемайки дръжката на куфара. — Тежък период има. Трябва някъде да се подслони.
— Ще остана при вас за малко, докато той не допълзи да се извинява, — обяви Галя, смъквайки обувките си насред пътеката. — Борис, носи багажа в спалнята, онази с терасата. Трябва ми чист въздух за медитации.
Тя премина към кухнята, без дори да ме погледне. С лека усмивка наблюдавах този парад на абсурда. Като шивачка с двайсетгодишен стаж, отлично знам: ако платът е гнил, колкото и да го зашиваш, по шева ще се разпори. Роднините на мъжа ми често бъркаха моята учтивост с безгръбначност.
В кухнята се хлопна вратата на хладилника.
— Лена! — донесе се оттам. — Защо нямате бадемово мляко? За смути ми трябва. И този рафт ще освободя, тук ще стоять моите детокс гелове. Твоя калфин хляб засега го изнесох на терасата, разваля ми аурата.
Влязох бавно в кухнята. Моят калфин хляб наистина стоеше сиротно на перваза.
— Галя, — спокойно казах, връщайки хляба на законното му място. — Аурата ти се разваля от безделие. А рафта няма да освободиш, защото на него стоят моите продукти, купени с моите пари. Бадемово мляко се продава в супермаркета зад ъгъла.
Зълвата театрално притисна ръце към гърдите си.
— Борис! Чуваш ли как ме посреща? Идвам при вас с отворена душа, ранена от предателството на мъжа ми, а тя ме упреква с парче хляб!
Борис набързо се вмъкна между нас:
— Ленче, ами пусни я да пренареди. На нея й е тежко сега.
— На нея й е тежко да носи куфара, Борис. А да живее при нас ще й е много лесно, — усмихнах се с най-светлата си усмивка. — Ако, разбира се, приеме правилата на нашия скромен пансион.
Галя изсумтя, демонстрирайки с цялото си държание, че снизхожда до общуване с мен единствено от милост.
Вечерта се обади свекървата. Мария Павловна винаги се обаждаше на високоговорител, за да звучи по-тежко поставеният й глас на благодетелка. Тя обичаше да е щедра и благородна, но строго за чужда сметка.
— Ленче, момиче мое, — запя слушалката. — Ти прояви женска мъдрост. Обгради Галенце с грижа. Това ни е свещен семеен дълг. Момичето трябва да възстанови ресурса си, давай й закуски, нека се наспи. Аз бих я взела, но нали знаеш, кръвното ми скача от шум, ти разбираш.
— Разбирам, Мария Павловна, — миролюбиво отговорих аз. — Пазете се. Галя при нас няма да пропадне.
На следващата сутрин, в събота, станах по-рано. Приготвих сирници, сварих хубаво кафе. Ароматът се разнесе из апартамента и скоро в кухнята, загърната в любимия ми кашмирен плед, изплува Галя.
— О, закуска! — тя посегна към чинията. — А защо сирниците са без кокосова сгъстена сметана?
Мълчаливо сложих пред нея чаша черно кафе и бутнах лист хартия, изписан с дребен почерк.
— Какво е това? — Галя брезгливо хвана листа с два пръста с идеален маникюр.
— Това, Галенце, е сметка.
Зълвата неразбиращо засвятка с натъпкани мигли.
— Съвременната жена трябва да уважава границите си и да живее в потока, а не да брои левове! — започна тя любимата си грамофонна плоча. — Аз въобще се храня с енергията на космоса, а материалното са ниски вибрации, които блокират чакрите!
— Чакрите ти се блокираха, когато напусна работата в логистиката преди четири години, за да „търсиш себе си“, — спокойно парирах аз, отпивайки от кафето. — А енергията на космоса, за съжаление, не плаща сметките за ток. Между другото, водата и електричеството ни са на водомери и електромери.
— Ти си меркантилна, бездуховна шивачка! Само да шиеш своите парцали ти е на ум! — изписука Галя, залявайки се с червени петна.
Тя скочи рязко от стола, възмутено разширявайки ноздри, като чистокръвен мопс, на който вместо пастет са предложили сухар.
Дори не мигнах.
В кухнята, привлечен от шума, надникна сънен Борис.
— Ленче, какво правиш? Каква наем? Тя на гости дойде!
— Гост, Борис, — обърнах се към мъжа си, — е човек, който идва с торта, пие кафе, хвали домакинята и си отива да спи у дома. А човек, който е донесъл два куфара зимни дрехи в средата на май, заел е отделна стая и иска бадемово мляко — това е наемател.
Галя си пое дъх, готова за нова истерия.
— Аз съм роднина! Имам право! Брат ми също живее тук!
— Живее, Галя, — спокойно се съгласих аз. — Но това не прави моя апартамент семеен хотел. А сега да се върнем към сметката. Първа точка — наем за стаята. Втора точка — храна от моите продукти. Трета точка — ток и вода. И четвърта точка — чистене след себе си. Ако не искаш да плащаш за клининг, ето график за дежурства: днес миеш тоалетната и печката.
— Как смееш?! — задъха се зълвата. — Борис! Жена ти ме изгонва!
Борис премести поглед от спокойното ми лице към червеното, изкривено от гняв лице на сестра си.
— Гале, — неочаквано твърдо каза мъжът ми. — Лена е права. Ти не си дошла в хотел. Искаш ли да живееш при нас — уважавай домакинята и правилата на дома.
Това беше удар в гърба, който зълвата не очакваше. Кимнах одобрително на мъжа си и добавих контрааргумент:
— А ако ти, Борис, решиш от жал да плащаш престоя на сестра си от джоба си, ще извадим тази сума от бюджета за новата ти кола. Математиката е проста.
Борис, за когото новата кола беше мечта през последните три години, решително скръсти ръце на гърдите си, демонстрирайки с цялото си държание, че няма намерение да спонсорира капризите на сестра си.
Останала без подкрепата на брат си, без безплатен пансион и без прислуга в мое лице, Галя конвулсивно грабна телефона и набра майка си.
— Мамо! Те се подиграват с мен! Карат ме да мия тоалетни! Идвам при теб!
От слушалката се чу бързото кудкудякане на Мария Павловна:
— Ой, Галенце, дъще, ами при мен започна ремонт в коридора! Мирише на боя, ще имам алергия! Ти потърпи при Ленка, бъди умница! — и връзката прибързано прекъсна.
Галя стоеше сред кухнята, стискайки изгасналия телефон. Патосът се издуха, оголвайки проста, неприятна истина: възрастна жена, свикнала да язди на чужд врат, изведнъж откри, че вратът е намазан със сапун.
След четиридесет минути, злобно тропайки с колелцата, куфарите се изтърколиха към стълбището. А Галя, както се разбра вечерта, все пак си намери подслон. При приятелка. Но вече без бадемово мляко, личен плед и безплатна прислуга.
