Неочаквана среща на пазара с бившата ми свекърва: Беше неузнаваема!
В един съботен ден, докато пазарувах, срещнах бившата си свекърва. Беше се променила много, изглеждаше по-остаряла. Веднага притичах да я поздравя и започнахме да си говорим за живота. Тя не се оплакваше от сина си, но усетих, че нещата не са добре. Сбогувахме се, но тя настоятелно ме помоли да й се обадя на следващия ден. Жал ми е за нея преживяхме десет години под един покрив и винаги се разбирахме добре. После синът й докара нова снаха, като заяви, че ще бъде по-добра от мен.
Живеех със съпруга си в къщата на свекървата ми цели десет години. Петър твърдеше, че няма нужда да си купуваме жилище, защото майка му нямала никой освен него, а къщата щеше да бъде наша след време. Думите му ми се сториха неприятни не биваше да говори така. Когато заживях със свекърва ми, разбрах, че тя е спокойна и добра жена. Излъчваше топлина и човечност.
След женитбата съпругът ми напълно се промени към мен, дори раждането на сина ни не подобри отношенията ни. Не се чувствах в истински брак. Единствено със свекърва си можех да говоря откровено. Никога не говорих лошо за сина й, от уважение, но тя разбираше всичко. Винаги ми помагаше с детето през годините.
Тя го завеждаше в детската градина, после в училище, и непрекъснато ни готвеше храна. Минаха десет години, когато съпругът ми изненада всички, като заяви, че иска развод. Твърдеше, че няма да напуска къщата, защото тя била негова, а аз трябвало да си тръгна. Тогава за първи път свекървата ми се намеси в разговора, моли сина си да се замисли, да спаси семейството и да помисли за детето. Но всичко беше напразно той вече беше взел решение и не искаше да чуе никого. Събрах си нещата и си тръгнах. Той започна да живее с новата си жена. Аз наех стая при една възрастна дама.
Сега е трудно изкарвам само колкото да преживеем, а със сина ми живеем в чужда къща. Старата дама не е зла, но има труден характер вечно е недоволна и всичко, което правя, е грешно. За да избегнем срещи с нея, сина ми и аз вече обядваме в стаята.
Един ден на местния пазар пак срещнах свекърва си. Очите й бяха тъжни. Тя не се оплака пряко, но усетих, че и в собствения си дом не й е леко. Говорихме искрено, тя ме помоли да й се обадя. Жал ми е за нея, бих я взела при себе си заедно щяхме да се помагаме, тя винаги е била добра Но аз самият нямам къде да я прибера. Какво да правя?
