**От Среща до Раздяла**
Преди пет години Стефана остана сама. Мъжът ѝ почина след дълга борба с рак. Още по-рано единствената ѝ дъщеря се омъжи и замина за друг град, роди първо сина си Борислав, а след три години и дъщеря си Весела. Докато мъжът ѝ беше здрав, Стефана ходеше при дъщеря си. Но когато той се разболя, тя вече не можеше да го оставя сам.
Дъщеря ѝ идваше понякога, оставяйки децата със съпруга си. Смяташе, че няма нужда да виждат умиращия си дядо. На погребението дъщеря ѝ дойде сама. И веднага след него се приготви да си тръгне.
Съжалявам, мамо, там мъжът и децата А ти ела при нас. Какво ще правиш сама тук?
И си тръгна. Стефана остана сама. Тя отчаяно копнееше по мъжа си. Дори и болен, само да беше жив. А сега какво? Никой не се нуждае от нея.
След деветия ден Стефана все пак реши да отиде при дъщеря си. Но дъщеря ѝ и зет ѝ работеха цял ден, а внуците ѝ се отдръпваха отвикнали бяха от нея. Стефана се чувстваше излишна. След седмица в техния дом тя се приготви да си тръгне.
Мамо, може би остани още малко? предложи дъщеря ѝ, но когато Стефана отказа, не настояваше.
След това Стефана вече не посещаваше дъщеря си. Миналата година те я навестиха на връщане от морето. Борислав навършваше четиринадесет, не изваждаше слушалките от ушите и не се разделяше с таблета. Весела, с розови кичури, цял ден пишеше по телефона и дъвчеше дъвка.
Стефана се опита да поговори с дъщеря си такова провеждане на времето вреди на детската психика. Знае ли тя какво гледат и с кого общуват?
Мамо, всички деца са такива сега. С забрани само ще ги разгониш, отвърна дъщеря ѝ.
Преди да си тръгнат, Стефана отново се опита да поговори.
Трудно ми е сама. Идвайте по-често. Внуците изобщо не ме познават. Докато имам сили, може би почивките ще ги изпращаш при мен?
Мамо, защо да си създаваш излишни грижи? отговори дъщеря ѝ.
Те са родни ми внуци. Какви грижи?
Ще видим, каза тя, но за цяла година не изпрати децата при Стефана и сама не дойде, само ѝ звънеше.
Тогава Стефана отиде сама при тях. Защо не? На пенсия е, свободна е. Родителите работят, а Борислав и Весела ядат само пица и суши. Каква храна е това? Затова тя пое готвенето. Отначало всички се радваха на супите, палачинките и баниците, но после внуците отново започнаха да поръчват пица. Зетят ѝ я видя как мие чинии и неодобрително каза, че имат съдомиялна и няма нужда да се изтощава.
Дъщеря ѝ въздъхваше и нареждаше чиниите по свой начин. Внукът се оплака, че баба му е объркала гардероба. Стефана се оправдаваше, че само подреди всичко.
Мамо, не се бъркай в техните неща, я посъветва дъщеря ѝ.
Бабо, не печи повече баници, иначе ще напълнея, помоли Весела.
От пицата не ли напълняваш? попита Стефана.
Накратко, тя разбра, че пречи, че всичко е грешно, и че е време да си тръгне. Дъщеря ѝ не я задържа, а зетят ѝ веднага се предложи да я закара на гарата.
Стефана мислеше за мъжа си. Да беше жив Стоянчо Защо я остави сама? С кого да говори? Кой ще се грижи за нея, ако, не дай Боже, се разболее?
Преди плетеше и везеше, но сега зрението ѝ се влоши, а напрежението ѝ предизвикваше главоболие. Какво друго да прави на пенсия? Да пече баници? А кой ще ги яде?
Една приятелка почина след мъжа си, а другата има пълна къща с внуци няма време за Стефана.
***
Бяха последните топли дни на цъфтящата есен. Слънчев, макар и хладен ден. Златните листа шумяха под краката. Стефана сложи изсъхъл хляб в торбичка и излезе в парка.
Седнала на пейка, тя трошеше хляб за гълъбите. Скоро пред нея се събра цял ятак, дори и врабците се нахвърлиха.
Стефана ги гледаше и мислеше за нещастния си жребий. Младостта минава бързо, животът е крехък, а ето я и старостта. Тя си беше мечтаела да остарее заедно с мъжа си, да се грижат един за друг. Той почина, а дъщеря ѝ и внуците не се нуждаят от нея
Ето ги, нахвърлиха се, каза някой до нея.
На другия край на пейката седеше мъж. Тя беше толкова задълбана в мисли, че не го забеляза. Поддържан, на нейна възраст или малко по-стар.
Често виждам теб тук, внезапно каза той.
Стефана не го познаваше. Впрочем, тя не обръщаше внимание на никого, когато се разхождаше.
И аз съм сам. Жената ми почина преди осем години, а аз още не мога да свикна, въздъхна мъжът.
Сякаш прочете мислите ми, помисли тя. Обръща му внимание. Облечен е спретнато, панталоните с остри стрелки, чисто избръснат.
Обичам есента. Красив ден днес. Последните топли дни. Ще завалят дъждове, и цялата красота ще изчезне, каза той, обръщайки лицето си към слънцето.
А на вас кой помага? Виждам, че сте спретнат, попита Стефана.
След смъртта на жена ми се научих сам. Не е чак толкова трудно. Синът ми има семейство, снахата е заета с деца. Мислите, че мъж не може да се справя? Казвам се Любен. Вижте тия врабци безстрашни са. Крадат от гълъбите. А как ви казват? попита след кратко мълчание.
Стефана.
Красиво име. А жена ми се казваше Райна, на прабаба ѝ. Хайде в кино? Застудява се.
Слънцето се скри зад облаците и веднага стана по-хладно. Тя искаше да откаже, но не ѝ се
