Ще си призная, че съм обиден на майка ми. Работата е там, че когато баща ми намери друга, тя гордо си тръгна. Изобщо не защити нашите интереси. Според мене, щом той изневери, тя трябваше да му поиска апартамента, парите. Вместо това се наложи да живеем в общежитие, в ужасни условия. Случваше се да просим картофи от съседите, просто защото нямаше какво да ядем.
Майка ми през целия си живот беше прекалено мека. Винаги отстъпваше на всички, никога не защитаваше собствените си интереси. Аз не можех да разбера това. Когато бях на 12, баба ми почина и леля ми взе нейната къща, а майка ми дори не спори, въпреки че нямахме къде да живеем.
Затова на 15 години напуснах дома с желание и отидох да уча в техникум в друг град – Пловдив. После завърших университет и още на втората година заедно със състудент отворихме сервиз за ремонт на компютри. Имахме късмет, че бяхме първи. Оттогава минаха 10 години и вече имаме две работилници и три магазина. Въпреки че с жена ми живеехме под наем, първо купих жилище на майка ми. Моята любима Калина ужасно се обиди.
– Как можеш така? Майка ти имаше цял живот да изкара за апартамент.
– Тя не е такава, дори за обувки не можеше да събере.
– Нали това не е наш проблем?
– Както и да е, но тя е моя майка.
Снимката е илюстративна. Тя не е документално потвърждение на описаната ситуация.
С времето все пак купих малка къщичка. Родиха ни се две деца. Животът се уреди. Но на майка ми винаги помагах. Дори ѝ направих карта, на която всеки месец превеждах по 5 хиляди лева.
Обаче веднъж забелязах, че парите от картата изчезват много бързо. Тогава отидох при майка ми и видях, че тя няма какво да яде.
– Къде са парите? За какво ги похарчи?
– Знаеш колко са цените сега. Освен това лекарства, ток, вода, парно.
Ако ви заинтересува тази история – търсете още трогателни и житейски разкази на линка – https://t.me/+Wi4_EbzXw7Q5M2Zi
Не ѝ повярвах. Реших да проследя. Следващия път, когато преведох пари, майка ми веднага ги изтегли. Отидох при нея да видя какво е купила. Но хладилникът отново беше празен.
– Мамо, какво купи?
– Сине, разбери, положението е такова. Племенникът има проблеми, леля ми непрекъснато се оплаква, моли за помощ, а аз не мога да откажа.
– Мамо, те те използват! Самият Петко ми разказва, че строи къща. Няма да му бъда спонсор, докато ти нямаш какво да ядеш.
Ядосан се върнах у дома и разказах всичко на жена ми. Тогава тя ме посъветва.
– Ти направи достатъчно за майка си. Повече нито лев не ѝ давай. Ако трябва – купи ѝ храна и ѝ занеси, или лекарствата, от които се нуждае.
На другия ден взех картата на майка ми. Тя се обиди, каза, че имам много пари и не трябва да отказвам на близките. Но аз не съм съгласен.
Как мислите – постъпих ли правилно или не?
Още интересни житейски истории тук – https://t.me/+xOpeSMR55r5hZTIyСега вече не ѝ давам пари, а сам нося продукти и лекарства, но тя все така мълчи и ме гледа с укор.
