**Дневник на един сърдечен разказ**
Свекървата си спомняше ясно разговора с онази неприятна жена, която се превърна в съпругата на Ивайло. Тя, между другото, се опита да разубеди любимия си син да не се жени. Но нищо не постигна или поне не веднага. Иначе казано простачка от провинцията си позволяваше твърде много.
Чуйте, Райна Петрова. Защо се правите на мъдра майка? Виждам, че ме мразите. А все пък, защото ви разбирам и не смятам да се превивам пред вас. С какво право идвате всеки вечер в нашия апартамент без да питате? Ние не живеем с вашите пари! каза тогава на майка му нахалната млада жена.
Какво? Ти ще ми четеш морали? Да пораснеш първо до моите години Райна Петрова започна да се запалва. От нея падна маската на кроткостта и интелегентността.
За секунди тя се превърна в същинската си ограничена мещанка, която живееше само с една цел: да яде по-сладко и да спи по-спокойно. А кого ще трябва да смаже по пътя това вече не беше толкова важно. В живота всеки сам си гледа интереса.
Райна Петровна, ние с Ивайло се обичаме. И забелязах, че вашите разговори му вредят. Не ви стига, че изгонихте баща му и го убедихте да ви прехвърли дяла си в апартамента сега и на него не му давате живот? Може би, ще помилувате сина си? Ако вие не го обичате дайте му поне един шанс да бъде обичан от друга жена, каза безкрайно нахалната Веска.
Ах, ето как запя! Ще ти кажа аз сега, гладна копеле! Ти кой си въобще? От някое загубено село си дошла, да ми кажеш? Ти си нищо! В един момент ще останеш без работа и ще живееш на улицата. Голяма артистка! И ти ще ми указваш? избухна Райна Петрова.
А, значи така измервате човешката порядочност? не отстъпи Веска. Значи, ако вие сте отнела апартамента и сте изхвърлила всички, значи вие сте великодушна дама? А ако аз изкарвам пари с труд, това е лошо? Не всеки успя да се накачи на мъж с жилище и после да го оскубва безсрамно! И между другото аз добре знам, че и вие не сте родена в София! Веска удари Райна Петрова в най-болящото.
Тя наистина бе дошла от някое затънтено село преди много години. И тогава нямаше нито образование, нито професия.
Ти няма да си с моя син! Майката е свещена! Махай се! Райна вече нямаше какво да каже и изплеска последните си козове.
Веска само се усмихна и не продума нищо повече. Въпреки това, този сблъсък не повлия на връзката им. Те с Ивайло все пак се ожениха.
Но Райна Петрова не се предаваше. И когато Веска роди детето, тя започна да настройва сина си срещу жена му. В крайна сметка те се разведоха Синът им Кольо беше само на четири години
***
Само че майката на Ивайло все още се страхуваше, че синът ѝ може да се върне при тази нахалница. Тя знаеше, че понякога той се вижда с бившата си. И дори ѝ плаща издръжка за Кольо.
Но това, което не знаеше, бе, че Ивайло и Веска всъщност продължиха да живеят заедно и отглеждаха Кольо. Докато Райна Петрова мислеше, че синът ѝ работи в друг град
Този гениален план не беше само заради злавата майка. Още преди женитбата, Ивайло се беше замесил в сериозни неприятности и натрупал дългове. И това беше много преди фалшивия им развод.
Веска, трябва да ѝ отдадем дължимото, го предупреждаваше колкото можеше да не влиза в бизнес с приятеля си.
Ивайло, къде се забъркваш? Той Венци е истинска акула! А ти си просто наивен пиленце. Не се захващай! Още като го видях, разбрах, че за него ти си само пешка. Ще те смаже без да усети, казваше му тогава Веска.
Весе, не преувеличавай. Венци е страхотен човек. Мъжете трябва да се подкрепят. Той е прав. Трябва да сме заедно. Само така светът няма да ни смаже
Казвам ти, Венци просто иска да те използва. Знае, че обичаш да говориш за мъжко братство. Кога ще порастнеш и ще разбереш, че почтеността не се определя от пола? отвърна му Веска.
Той не й противоречи, но направи по своему. Напразно. Венци го назначи за директор на фиктивна фирма, изкара всички пари, остави му само дългове и спря да вдига телефона
***
По-добре беше да живее с малка бюджетна заплата поне нямаше да вреди на семейството.
Тогава с Веска измислиха този план да убият два заека с един камък.
И майката на Ивайло беше щастлива, че синът ѝ се е развел. И на Веска и Кольо не ги заплашваха тези, на които дължеше Ивайло
Официално той живееше в общежитие от работата си, а вечер се прибираше в уютната стая, където го чакаха съпругата и синът му.
Ивайло беше щастлив. Но все пак трябваше веднъж месечно да посещава майка си, сякаш идва от командировка. А тя не спря да му поднася подходящи кандидатки за женитба.
Може би да й кажем за дълговете и за нас? предлагаше Веска.
Не Ще я разстроим. Трябва да измислим друго решение въздъхваше Ивайло.
Но какво? Не можем да се крием вечно Каква подземна фамилия сме! отвръщаше тя.
Тя не виждаше изход. Самата тя преживяваше с временни работи, а по-голямата част от заплатата на Ивайло отиваше за изплащане на дългове.
Те бяха почти бедни. И изход нямаше. Понякога Ивайло я молеше да го напусне Но Веска го обичаше.
***
Весе, ти не можеш да го издържаш вечно? Самата ти нямаш нищо освен проблеми. Къщата си я плащаш сама. И той яде от твоите пари Защо ти всичко това? Вече дори не сте женени! майката на Веска беше обикновена учителка.
Тя бе готова да вземе дъщеря си и внука в едностайния си апартамент. Само без Ивайло.
Мамо, знаеш колко го обичам Имаме дете. Не мога да го изоставя! обясняваше отново Веска.
Майка ѝ я бе отгледала сама. Разбира се, я боледуваше за нея. Мислеше, че ако постави ултиматум, дъщеря ѝ ще напусне този проблемен баща на детето ѝ. Но не стана така Тогава в главата ѝ се роди план
***
Е, Райна Петровна Ето как стоят нещата, майката на Веска, Елена Димитрова, дори излезе от провинцията, за да поговори тайно със свекървата.
Той има дългове? И синът ми наистина живее с нея? И ме лъже? възмущението на Райна Петрова бе безгранично.
Да, и представи си, дъщеря ми от своите стотинки му помага, го храни, плаща наема Затова реших да поговоря с вас. Въпреки че Веска ми забрани! обясни Елена Димитрова.
И на всичкото отгоре ми лъже, че работи в друг град Такъв негодник! разгорещената свекърва избухна.
И какво ще правим? Ние сме по-възрастните. Трябва да помогнем на младите! каза Елена.
Но как? учуди се Райна.
Да дадем по малко Аз имам малко спестявания Но за дъщеря ми и внука, Елена предложи равнопоставена помощ, за да е справедливо.
Вие сериозно ли? Синът ми е възрастен. Аз го отгледах. Това е достатъчно! Никаква помощ! И вече не искам да го виждам! Райна Петрова дори не допусна мисълта да помогне на Ивайло.
***
Е, добре елате при мен! В теснота, но с любов. след ултиматума на снахата, Елена Димитрова реши да прости зет си.
Какво ли не би направила за щастието на дъщеря си. В крайна сметка, те бяха хора без гордост.
Аз нямам нищо против въздъхна Веска.
Какво остава! Извинете, Елена Димитрова ние с майка ми се държахме зле на сватбата
Ивайло си спомни как се е подигравал на провинциалните роднини, че не знаят да ядат с нож и вилица. А сега се оказа, че това изобщо не е важно
***
На мен не си ми трябвал от сто години Но дъщеря ми има нужда от помощ! майката на Веска се обади на бившия си съпруг.
Лено, разбира се, ще помогна. Веска е единственото ми дете. Какво трябва да направя? попита Димитър.
Дъщеря ми и внукът нямат къде да живеят И малко пари биха помогнали, каза Елена.
Тя знаеше, че Димитър сега бе успешен строителен предприемач. И все пак очакваше отказ. Бившият ѝ съпруг винаги беше, меко казано, пестелив.
Колко пари са нужни? попита Димитър.
Колкото можеш въздъхна Елена.
И изрече сумата на дълговете на Ивайло. А в себе си си помисли: Дори бащата на Веска помогне и този Ивайло после я изостави Поне ще живеят човешки, без дългове.
Добре, ще помогна Само имам едно условие каза Димитър.
Надявам се, изпълнимо? попита Елена.
Искам една среща с теб, каза бившият съпруг.
Ако не ми правиш предложения Елена някак си кокетно се усмихна, като момиче
Минаха години Когато синът на Веска и Ивайло навърши осемнадесет, семейството се събра на празник. Елена и Димитър се държаха за ръце. Любовта между тях се завърна по чуден начин
Елена дълго се съпротивляваше. Но след дълги ухажвания те отново се ожениха.
Ивайло и Веска все още бяха заедно. И пак се венчаха. Но тъща настоя да се случи едва след като Веска влезе в наследство на апартамента, който ѝ купи баща ѝ.
Ивайло се оправи. Спира да прави глупости. И работеше в държавна фирма.
Е, всички ли сме? попита Кольо.
Тогава звънна звънецът. Кольо се втурна да отвори. И всички с изненада видяха на прага Райна Петрова.
Ти я покани? Кольо, говорихме за това упрекна го Веска.
Мамо, прости, жал ми е Тя ми звънеше постоянно. Казваше колко ѝ е тежко! Кольо се изчерви.
Не можа ли да се извини през всичките тези години? попита свекървата Олена.
Стига бе, Лено Ако не беше тя, ние нямаше да сме заедно. И въобще, кой е безгрешен? каза на жена си Димитър.
Мамо, защо цялата тази комедия? намръщи се Ивайло.
Аз просто дойдох да се извиня с виновен поглед каза Райна Петрова.
Тя дълго чакаше да я молят за помощ. А когато това не се случи, осъзна все по-добре самотата си:
Просто очаквах да ме умоляват Да падат на колене А аз Не съм толкова лош човек. Простете ми
В стаята настъпи мълчание. После някой наливаше чай на Райна. Придвижиха закуските.
В това семейство никой така и не се научи да яде с нож и вилица. Но тук живееха великодушие, щастие и прошка.
