Ралица прокарва пръст по екрана на смартфона, проверявайки баланса на банковата карта. Сумата в приложението я кара да затвори очи и бавно да преброи до десет.
– Василе, – провиква се тя към мъжа си, който се върти пред огледалото в коридора.
Васил оправя яката на новата си риза.
– Какво има, Ралице? – отвръща той.
– Ти ще плащаш ли таксито до ресторанта от твоята карта?
Мъжът спира да дърпа ризата и виновно поглежда жена си.
– Ралице, хайде де, какво започваш? Останали са ми само дребни пари. Трябва да платя и паркинга през седмицата. Ти да поръчаш, нали?
Ралица заключва екрана.
Васил днес навършва четиридесет години. Възраст солидна. Преди половин година са се разбрали да отпразнуват скромно, у дома, да седнат тримата – те и синът им.
Имат ипотека за двустаен апартамент, който взеха преди две години. Плащането поглъща почти цялата заплата на Васил. Ралица поема върху себе си сметките за ток, вода и парно, хранителните продукти, заниманията на детето и дрехите. Нейните доходи като старши мениджър го позволяват, но свободни пари почти не остават.
А преди месец в плановете им се намесва Румяна.
Свекървата заявява, че четиридесетгодишнината на единствения ѝ син е събитие от световен мащаб. Не прилича да седиш в кухнята като бедни роднини. Трябва да се поканят роднините, да се вземе зала в ресторант, да се покаже на всички, че Васил е успял в живота.
При плахите опити на Васил да възрази, че пари за ресторант няма, Румяна просто отвръща:
– Ралица получава добре, няма да обеднеете заради такъв повод.
И Ралица се предава. Тя сама намира уютен ресторант с хубава кухня, сама съставя менюто, сама прави авансовото плащане.
– Извикваме такси, – съгласява се Ралица, докато облича палтото си.
В ресторанта вече се суетят сервитьорите. Масата за петнадесет гости е отрупана с мезета. Ралица специално е избрала широка рокля в пясъчен цвят, за да се чувства удобно след цял ден тичане по работа и организацията на този пир.
Гостите започват да се събират около шест. Румяна се появява последна, придружена от сестрата на Васил – Пенка. Свекървата върви към масата, все едно е на приема на английската кралица.
– Честит рожден ден! – провъзгласява Румяна, като подава на сина си хартиен пакет.
Васил надниква вътре и се усмихва широко.
– О, мамо, благодаря! Същият парфюм!
Ралица моментално поглежда името. Цената на тази бутилка е равна на една трета от плащането по ипотеката им.
– За любимия син нищо не е жалко, – гордо заявява свекървата, като предава новото си палто с кожена яка на приближилия сервитьор.
После премества поглед към снаха си. Усмивката на лицето на Румяна моментално изчезва.
– Ралице, поздравления, – сухо я поздравява тя.
– Добър вечер, Румяна, – спокойно отвръща Ралица.
Свекървата обхожда с поглед залата.
– Ами, какво да кажа… – протяга тя, сядайки на предложеното място начело на масата. – Тъмно е. И покривките са някакви прости. Василе, нали ти казвах за ресторант „Българската къща“ в центъра. Там има такива полилеи!
– Мамо, „Българската къща“ не е по джоба ни, – тихо отвръща Васил, сядайки наблизо.
– Охо, стига си се правил на беден! – махва с ръка Пенка, оправяйки прическата си. – Твоята Ралица изкарва колкото директор на завод. Можехте веднъж в живота си да уредите на брат ми нормален празник.
Ралица усеща как раздразнението се надига в гърлото ѝ, но се сдържа. Не е моментът да вдига скандал пред гостите.
– Черпете се, Румяно, – Ралица побутва към свекърва си платото с рибни деликатеси. – Тук кухнята е чудесна.
Свекървата брезгливо подхваща с вилицата си късче риба.
– Сьомгата е някак бледа. Сигурно са взели евтина от пазара?
– Това е слабо осолена пъстърва на главния готвач, – спокойно обяснява Ралица.
Банкетът набира скорост. Гостите ядат, пият и вдигат наздравици. Възхваляват Васил – какъв чудесен специалист е, какъв прекрасен семеен човек, как му е провървяло в живота.
Румяна не спира да говори цяла вечер. Разказва истории от детството на Васил, изтъква въображаемите му успехи в работата и нито веднъж не споменава Ралица.
За нея снахата е обслужващ персонал, чиято задача е навреме да долива сок и да не се набива на очи.
Когато поднасят основното ястие, атмосферата около масата се е нажежила до краен предел.
Ралица е уморена. Тя става от масата, за да помоли сервитьорите да донесат чай, и като се връща на мястото си, чува звънкия глас на свекървата.
– Ама и ти как си се облякла, Ралице.
Над празничната маса вилиците спират да дрънчат. Гостите едновременно се втренчват в чиниите си, правейки се, че са изключително заети със салатите.
Ралица спира по средата на пътя до стола си.
– Моля? – пита тя.
– С тази рокля приличаш на стара кранта, честна дума! – високо заявява Румяна, обхождайки с поглед притихналите гости.
Васил почервенява на петна.
– Мамо, стига, – неуверено се обажда той. – Роклята е нормална.
– Василе, просто ти е притъпяло окото, – отмахва се майка му, оправяйки яката на новата си копринена блуза. – Нали искам най-доброто. Мила, на трийсет и осем години си, а си се облякла като баба на село. Нито талия, нито фасон. Пълна липса на вкус!
Пенка се усмихва злобно, закривайки уста със салфетка.
Ралица бавно се приближава до масата. Цяла вечер свекървата демонстративно се криви. Това предястие било прекалено просто, онзи ресторант бил евтин, пък и жената на сина ѝ не била достатъчно хубава.
– А на мен ми харесва, – равно отвръща Ралица, гледайки право в свекърва си. – Удобно е.
– Удобно ѝ било! – изсумтява Румяна. – Жената трябва да краси мъжа си. Да е неговата визитна картичка.
Тя изправя рамене.
– Виж мен, – продължава свекървата. – Излязох в пенсия, а пак държа на себе си. Защото трябва да се уважаваш, а не да навличаш каквото ти падне от копанката.
Гостите се споглеждат неловко. Родният чичо на Васил е забил поглед в чашата си, правейки се, че изучава мехурчетата на минералната вода.
– Ралице, седни, не се захващай, – прошепва съпругът, дърпайки жена си за ръкава.
Ясно си е. Васил всякога предпочита да се скрие в сянка, докато жените си изясняват отношенията. Най-добре Ралица просто да премълчи и да преглътне.
Но днес Ралица няма да мълчи. Уморила се е да тегли ипотеката, да плаща за прищевките на свекървата и да слуша публични унижения за своя сметка.
– Румяно, – Ралица се опира с ръце на ръба на масата. – А вашата блуза сега откъде е?
– Какво общо има моята блуза? – смущава се свекървата, слисана от резкия преход.
– Ама направо има, – безучастно я пита снахата. – Блузата е италианска. Истинска коприна. И кожените обувки, забелязах ги, като влизахте. И новото ви палто във гардероба, с кожената яка. Хубави неща, нали?
– Хубави, – предпазливо се съгласява Румяна. – Аз умея да избирам качествени неща.
– Да избирате умеете, – съгласява се Ралица. – А да плащате?
Някой зад масата нервно се покашля. Васил почервенява и се опитва да стане.
– Ралице, стига, – процежда той през зъби.
– Не, не стига, Василе, – Ралица със жест спира мъжа си. – След като заговорихме за външния вид и уважението към себе си, нека бъдем искрени.
Тя повишава глас колкото да я чуят всички присъстващи.
– Тази италианска блуза, обувките и разкошното палто, Румяно, сте ги купили миналия месец. С двайсетте хиляди лева, които ви преведох от тримесечния си бонус.
Лицето на свекървата се сбръчква.
– Защото, цитирам ви, „нямало с какво да отида на преглед при лекаря, срам ме било пред лекарите“, – отсича Ралица.
Яркото червило по устните на Румяна изведнъж изглежда нелепо. Тя зашава с очи по гостите, търсейки подкрепа, но роднините изведнъж се заинтересуват силно от изстиващото месо.
– Аз съм искала от сина си! – предизвикателно хвърля свекървата.
– Ама не синът го е дал, – отрязва Ралица. – Защото заплатата на вашия Васил стига точно за ипотеката, бензина и бизнес обедите.
Пенка се опитва да се намеси.
– Ралице, ти защо броиш чуждите пари? Съвсем ли?
– Броя си моите пари, Пенке, – сопва снахата зълвата си. – И този банкет, на който сега седите, критикувате ресторанта и външния ми вид, е платен до стотинка от моя портфейл.
В залата пада тежка пауза, прекъсвана само от звъна на съдове от съседните маси.
– И скъпият парфюм, който днес подарихте на сина си, е купен с парите, които ви дадох за зъболечение миналата седмица, – допълва Ралица, гледайки право в очите на свекърва си.
Румяна почервенява на петна.
– Ама как смееш… – промърморва тя.
– Така че, – Ралица се изправя. – Мога да ходя и в чувал за картофи. Защото този чувал си го купувам сама с парите, които съм изкарала!
Тя придърпва чашата си със сок.
– А когато се научите да се обличате с вашата пенсия, тогава ще коментираме моите фасони! Приятен апетит!
Ралица спокойно сяда на стола си.
Румяна отваря уста, но нито звук не излиза. Тя е очаквала синът да защити майка си, да се скара на жена си, която си е позволила много. Но Васил просто седи с подвита глава и старателно боде с вилица печен картоф.
Няма какво да прави. Свекървата смачква платнената салфетка, хвърля я на масата и рязко става.
– Краката ми няма да стъпят повече в дома ви! – изцежда тя, без да се обръща към никого конкретно.
Тя се завърта и забързано тръгва към изхода. Пенка, хвърляйки на Ралица съкрушителен поглед, скача и хуква след майка си.
Остатъкът от вечерта минава в потисната атмосфера. Гостите бързо дояждат основното, пият чай, сбогуват се натясно и се разотиват.
Вкъщи Ралица и Васил се прибират мълчаливо.
Минава една седмица. Животът си тече постарому. Румяна демонстративно не звъни. Васил няколко дни ходи с обидено изражение, опитва се да обвини жена си в излишна рязкост, но не намира аргументи.
В събота сутрин Ралица вари кафе, когато на телефона на съпруга ѝ пристига съобщение. Васил, седнал на масата, поглежда екрана и се поколебава.
– Ралице, – започва той с подмазващ се тон. – Мама пише. Хладилникът ѝ се е счупил. Майсторът казал, че ремонтът ще излезе скъп.
Ралица отпива горещото кафе от чашата си.
– Каква неприятност, – равно отвръща тя.
– Трябва да помогнем, – Васил се почесва по тила. – Ще дадеш ли пет хиляди? Ще ти ги върна от следващата заплата.
– Не, Василе, няма да дам, – Ралица оставя чашата на масата.
– Как така? Ами продуктите ѝ ще се развалят!
– Ами така, – Ралица поглежда мъжа си. – Майка ти много ясно даде да се разбере, че съм безвкусица и не се уважавам. Реших да послушам мъдрия ѝ съвет.
Тя се приближава до печката и изключва котлона.
– Вчера си записах час в салона за подстригване и боядисване. А през уикенда ще отида до мола за нови рокли. Ще държа марка!
Васил мига объркано.
– Ами хладилникът?
– Ами хладилникът, мили, вече е твоя грижа, – усмихва се Ралица. – Вземи си допълнителна работа, искай аванс. Нали сте семейство, кръвни роднини. Сигурна съм, че ще се оправиш!
Тя взима чашата си и тръгва към стаята, оставяйки мъжа си сам със мислите си и счупения хладилник на Румяна. Ех, както се стече, по дяволите!
А вие как бихте постъпили в тази ситуация? Споделете мислите си в коментарите и не забравяйте да харесате!
