КАКЪТО Я ОМРАЗВАХ
Леко смачкан лист хартия лежеше в чекмеджето на бюрото ѝ, заедно с молбата за напускане. Взех го и нещо ми подсказваше, че това е послание за мен. Изведнъж си спомних за една стара детска игра. По онова време, с момчетата си правехме тайни съобщения. Изстисквахме сок от лимон в чинийка или ползвахме мляко вместо мастило. С клечка за зъби или палички си пишехме шифрованите думи. После, като държехме хартията над газовото пламъче, четяхме скритото послание. Даже с нея, с Елица, някога си спомнихме за тези игри.
Едва дочаках обедната почивка и се втурнах у дома. Като влюбено момченце, с треперещи ръце и изгарящ от нетърпение, направих всичко това с листа над горелката. И бях прав, както винаги! Това беше нейното писмо! Тя е също толкова луда като мен!
Ако държиш този текст в ръцете си, значи не съм сгрешила, пишеше Елица. Позна, че ще разбереш какво да направиш с листа. Всичко можеше да бъде различно! Само искам да ти кажа унижавайки ме, унищожи всичко, което изпитвах към теб. Мисля, че дори ти беше приятно да ме малтретираш. Може би това е всичко, на което си способен. Ако някога са те наранили, това не ти дава право да се забавляваш с тези, които не могат и не искат да ти отвърнат със същото. Мислиш, че не можех да ти отвърна? Но тогава нямаше да съм аз.
Можеш да спечелиш битка, но да загубиш войната. Не ме търси. Сбогом!
Защо? задавам си този въпрос отново и отново. Защо я мразех толкова ужасно, силно и неистово?
Тя влезе, сякаш донесе със себе си лъч слънце, лунна светлина, мириса на море и шума на вълните в една малка бутилка. Птици запяха с чудни и невероятни песни. Рози, лале, божури и гладиоли изведнъж цъфнаха. Не съм романтик, но това наистина усетих.
Стана ми задушно. Беше много горещо. Горех цял.
Не мога да кажа, че Елица беше красавица, но в нея имаше нещо, което ме побъркваше не мога дори да обясня какво.
Мислите, че не съм виждал красиви жени досега? Грешите. Не само съм ги виждал познавал съм лично доста от тях. Може да се каже, че бях преситен. Всичко, което исках и можех да си позволя, вече ми беше надарено.
Разбирах се от дами. Русоки, кафяви, червенокоси. Макар че повече харесвах брюнетки с къса коса. Цветя, бонбони, парфюми, срещи всичко беше налице. Обичах и ме обичаха. Пламенях бързо. Ако ме отхвърляха, без съжаления си тръгвах и намирах по-сговорливи.
Спомням си първата си любов. Тежко раздяла. Страдах ужасно. После осъзнах да бъдеш господар на положението е много по-удобно, отколкото да молиш. А сега стоя пред празното ѝ бюро и гледам следите от парченце хартия, което не успях да съхраним изгоря в ръцете ми, докато четох последните думи. Въздухът миришеше на лимон и изгоряло мляко. И за пръв път не знаех какво да направя с това празно място, с това тишинно чекмедже, с това сбогом, което не можех да отвърна.
