Не е просто поредна авантюра, Виктория, заяви Дамян, нервно въртейки молив върху бюрото си. Водя двойствен живот от седемнадесет години.
Ако е шега, е доста гадна, отвърна Виктория, объркана.
От няколко седмици тя усещаше, че нещо не е наред в брака им. Дамян винаги беше погълнат от работата чести бизнес пътувания, дълги часове в офиса, стрес. Но дъщеря? Откъде се е появила?
Това е сериозно. Това е моята реалност. Поточно, сега е и нашата, продължи той.
Той се изправи и се приближи бавно до прозореца.
Какво? Седемдесет и шест години сме заедно. Имаме двама чудесни възрастни сина, учат в чужбина. Винаги сме били перфектно семейство. А сега ми казваш, че имаш 15годишно момиче? Разбрах ли правилно?
Разбра, Виктория. Но това не е всичко.
Тя замръзна, без да знае как да реагира.
Тя ще живее с нас от следващата седмица. Няма място за преговори. Няма други варианти.
Не ме питаш за мнението си просто ми налагаш ситуацията. Ако не съм съгласна, мога да си тръгна, нали?
Не драматизирай. Не искам развод. Нищо не се случи иначе, каза Дамян изтощено.
Ако си казал всичко, аз ще тръгна. Трябва да се върна на работа, въпреки че обядната ми почивка явно е свършила, отвърна Виктория студено.
Тръгвай, отговори Дамян накратко, без да отведе погледа от прозореца.
Тя напусна офиса, задържайки емоциите си. Светът й се въртеше.
Виктория Лоран, всичко е наред? Искате чаша вода? попита притеснена секретарката.
Не, благодаря. Повикайте ми такси, не мога да шофирам, отговори тя сухо.
След пет минути ще ви чака кола пред главния вход, информира младата жена.
Благодаря, каза Виктория, качвайки се в асансьора и позволявайки сълзите си да потекат.
Тя набра номер.
Моник, днес няма да дойда в офиса. Отмени всички ми срещи. Уреди необходимото.
Двадесет минути по-късно вече стоеше пред къщата на теще си.
Дайан, знаеш ли Дамян има дъщеря с другa жена? попита тя строга.
По-възрастната жена издъхна и кима с глава.
Да, знам. Първоначално я срещнах, когато беше на единадесет. Помниш ли инфаркта ми? Дамян се уплаши и реши, че трябва да знам за малкото ми внуко.
Вече я наричаш внуко? Браво! подигри се Виктория.
Какво предлагаш? Да я откажеш? отговори тещата спокойно. Ако бях знаела преди петнадесет години, щях да направя всичко, за да предотвратя това. Но момичето съществува. Кръвта на Дамян тече в нейните вени.
Виктория гледаше тещата си със скръб.
Защо не ми каза преди?
За да ти спася от болката, която усещаш сега, каза Дайан нежно.
Виктория се разтърси от сълзи и я прегърна.
Ще бъде добре, дъще. Ти си силна.
Нищо не дължа на никого! изкърли изведнъж Виктория. Той е изгради нов живот и сега трябва да му простя и да го приема?
Трябва да говориш с мъжа си и да научиш всичко, посъветва тещата.
Засега дори не мога да го погледна.
Мина седмица. Не говореха повече. Един ден Дамян донесе младежкото в дома.
Влез, мила, тук ще живееш от сега нататък. А това е Виктория Лоран, твоя втора майка.
Виктория стиска кукички, но изкара фалшива усмивка.
Приятно ми е да се запознаем.
Момичето я погледна с сините си очи точно копие на Дамановите.
И аз. Надявам се да станем приятелки.
Лилиан беше учтива и интелигентна девойка. След няколко седмици Виктория се привикна към нея. Срещу Дамян обаче остана студена.
Няколко дни по-късно Виктория поиска развод. Теще й даде подкрепа.
Щях и аз да го направя, сподели Дайан.
Лилиан страдаше силно. Виктория реши да я поговори.
Лилиан, моля, нека поговорим.
Момичето заплака.
Майко, не си отивай. Обичам те.
Виктория я прегърна силно.
И аз те обичам, скъпа.
На следващата сутрин Виктория влезе в стаята на Лилиан.
Станете. Хайде да закусим и да излезем.
Къде това?
Изненада.
Двадесет минути по-късно те вървяха по улицата.
Къде сме?
Виктория спря и се усмихна.
Ще посетим майка ти. Ще купим цветя и ще й кажем благодарност от твоето име.
Лилиан я обвърза силно в прегръдка.
