Възможно е щастие
Бащата на Радка е толкова добър, толкова весел и сърдечен. Най-добрият татко на света.
Радка няма търпение да дойде баща ѝ от командировката си, да донесе подаръци и куп забавни истории.
Майка ѝ, когато баща ѝ се завърне, става толкова щастлива, а баба ѝ точно обратното, сърди се. Тогава тя не идва на гости.
Радка толкова иска баба ѝ и баща ѝ да се сприятелят.
Ах, какви истории разказва баща ѝ! Коремът ѝ боли от смях.
Този път баща ѝ донесе на Радка голяма кукла и плюшено бяло зайче.
Това зайче е момиче, нали, татко?
Да, Раде… То е момиче. Знаеш ли как се казва?
Неее.
Милка.
Милка? Като мама?
Да, за да имаш винаги малка Милка до себе си.
Баща ѝ и майка ѝ се усмихнаха. Той донесе подаръци и за майка ѝ, а тя се изчерви и каза, че ги разглезва.
Как да не ви разглезвам? Вие сте любимите ми момичета.
Вечеряха заедно, после баща ѝ разказа на Радка смешни истории.
В армията имаше един войник, знаеш ли каква беше фамилията му?
Каква? попита Радка.
Гръмчаков. Беше голям, ей такива рамене! разпер ръце баща ѝ. Силен, здрав, а приятелят му се казваше Мишков малък като мишка, неразделни бяха.
А още един беше Котков. И си представи Котков, Мишков и Гръмчаков, тримата заедно! продължи баща ѝ.
Той разказваше различни истории, Радка се смееше и заспиваше щастлива.
На следващия ден прекараха цял ден заедно отидоха в парка, ядоха сладолед, караха се на въртележки. Радка беше толкова уморена, че заспа на рамото на баща си.
А сутринта… когато се събуди, баща ѝ го нямаше никъде.
Може би е в банята? Разбира се! Просто се мие.
Майка ѝ седеше на масата, замислена.
Мамо, баща ще излезе ли скоро? Трябва да си мия зъбите.
Щерко… майка ѝ се усмихна, но Радка видя сълзи в очите ѝ. Виж, баща ти трябваше да си тръгне.
На работа, нали мамо? Има спешна работа?
Да, зайко, спешна работа.
Радка растя, баща ѝ продължаваше да идва от време на време, но баба ѝ отказваше да го слуша.
Никога не поздрави както трябва, промърмори нещо и се извърта, ни празници, ни рождени дни не празнуваме заедно… Радка вече разбираше защо баба ѝ е толкова засегната баща ѝ беше изчезнал от дома им преди години, когато майка ѝ избра него вместо семейството си. Но тя продължаваше да вярва, че един ден ще ги види заедно баба ѝ, майка ѝ и баща ѝ седнали на една маса, смеейки се на някоя от неговите истории. А докато чакаше този ден, пазеше внимателно бялото плюшено зайче, което лежеше до възглавницата ѝ, сякаш и то чакаше.
