Родителите ми казваха да бъда търпелив, когато им споменах, че не обичам Стела и ме молеха да се издържа. Как свърши търпѣнието ми?
Бракът ми със Стела беше истински кошмар. Тя беше изискваща, шумна, но баща ми я беше избрал за мен. Прегледал е дъщерята на своя приятел и решил, че сме идеална двойка. Тъй като нямах друга булка, а вече бях на тридесет години, трябваше да се оженя. Стела управляваше всичко в нашия живот всичко трябваше да е по нейния план и желание. Според нея се роди първото ни дете, после второто.
Животът течеше в бедност и неуспехи. Имаше толкова лоши моменти, че стана истинско мъчение. Мразех жена си, децата си, а със свекъра се скарах жестоко. Даже си мислех, че няма да издържа без развод.
Майка ми винаги ме подкрепяше, но и тя, и баща ми повтаряха Прочекай, бъди търпелив. Сякаш знаеха нещо, доживели са до тази възраст и бяха сигурни, че с времето и аз ще разбера.
И така, децата пораснаха и тръгнаха по своя път. А аз все още съм със Стела свикнахме си, разбрахме се и вече не мога да си представям живота без нея. Парите са ни стабилни, намерихме тихо щастие, което прави всичко като от приказка. Здрави сме, нищо не ни липсва, обичаме се и нямаме големи грижи. Всичко е наред. Отдавна нямаме за какво да се оплакваме. И понякога, когато седим на верандата в залеза, тя слага ръка върху моята и се усмихва тиха, спокойна, сякаш всички онези години на студ и раздяла са били само сън. Разбрах, че търпението не е изчакване, а нещо, което расте бавно в сърцето, докато един ден се огледаш и виждаш, че вече обичаш човека, когото някога не можеше да понасиш.
