Мъжът от мечтите ми напусна жена си заради мен, но никога не си представях как ще се развие всичко.
Още от студентските ми години го възхищавах. Може да се каже, че любовта ми беше безрезервна глупава и сляпа. А когато той най-после обърна внимание на мен, напълно загубих ума си. Случи се, честно казано, няколко години след дипломирането започнахме да работа в една и съща фирма. В края на краищата, бяхме с еднаква специалност, така е нормално. Но за мен това беше съдба.
Изглеждаше, че той е мъжът на мечтите ми. В младостта си въобще не ме интересуваше, че вече има жена. Никога не бях била омъжена и не знаех какво е да се разпадне един брак. Затова въобще не ме беше срам, когато Даниел реши да напусна жена си заради мен. Кой би предположил, че това ще ми донесе толкова много мъка? Казват, че е вярно щастието не се гради на нечия мъка.
Когато ме избра, бях на седмото небе от щастие и можех да му простя всичко. В действителност, в ежедневието той не беше принцът, който изглеждаше на публика. Неговите вещи винаги бяха разхвърляни из цялата къща, а той категорично отказваше да мие чиниите. Всички домакински задължения паднаха на мен. Но тогава не ме интересуваше.
Той бързо забрави за предишния си брак. Нямаха деца, а се оказа, че родителите на бившата му жена са настоявали за сватбата. С мен беше различно поне така ми казваше.
Щастието ми не продължи дълго само докато не забременях. Първоначално Даниел беше във възторг, че ще има дете. Дори организирахме голямо семейно тържество. Всички ни пожелаха любов и здраве за бъдещото ни бебе.
Този вечер остана едно от най-добрите ми спомени. И не съжалявам за него. Но от този момент слепата ми любов започна да избледнява.
Колкото по-голям ставаше коремът ми, толкова по-рядко се виждахме с Даниел. Бях в отпуск по майчинство и вече се срещахме само късно вечер. Той закъсняваше все по-често от работа и отиваше на фирмени партита. Първоначално не ме притесняваше, но скоро това започна да ме изтощава. Домакинските задължения станаха все по-трудни, защото вече не можех просто да се наведа да събера разхвърляните чорапи. Един ден, докато вадех стари снимки от албума, попаднах на фотография от студентските години той усмихнат, с ръка около раменете на своята бивша. Не бях я виждала от години, но в този миг разбрах, че тя е преживяла същото, което живея сега. Сълзите потекоха бавно, без шум. Родихме сина му сама, през нощта, докато той спеше на канапето след още едно фирмено парти. Когато дойде в болницата на сутринта, държеше букет увехнали рози и изглеждаше уморен. Погледнах го и за първи път видях не мъжа от мечтите си, а чужд човек. Реших, че това дете заслужава истинска грижа, а не остатъците от чужда умора. На изписване от болницата завих количката не към дома, а към автогарата. Влакът тръгваше след два часа.
