Радо, трябва да изляза по работа каза Сашо, като се приближи до жена си, която хранеше малката им дъщеря.
Добре, ще минеш ли от магазина на връщане? Трябват ни няколко неща. Ще ти напиша списък.
Прати ми съобщение.
Мъжът бързо се приготви и излезе от апартамента. Рада го последва с поглед, после извика:
Борко, свърши ли домашното? Време е за вечеря!
Деветгодишният момък дойде в кухнята и се качи на стол.
Остана ми само математиката. А татко къде отиде?
Яж, после ще довършиш, а татко излезе по работа. Скоро ще се върне.
Борко изяде, залюля се на стола, поигра си с двугодишната си сестричка. После погледна през прозореца и започна да подскача:
Мамо, мамо, с кого върви татко? Коя е тази? Някакво момиче
Рада, която спокойно пиеше чай, неволно се наведе и погледна. До мъжа й наистина вървеше момиченце и се държеше здраво за ръката му. Само не това, премина през главата й. Рада знаеше, че това е дъщерята на Сашо от предишен брак. Вече бяха се срещали Сашо беше я водил веднъж вкъщи, макар обикновено да се виждат на неутрална територия.
Когато Сашо влезе в апартамента, а след него и Елица, Рада вече ги чакаше в коридора. Мъжът веднага я погледна виновно и кимна към момичето.
Радо, знам, трябваше да те предупредя, извинявай Нямах време.
Нещо се е случило?
Рада нямаше намерение да крещи, разбираше, че Сашо би донесъл детето само в спешен случай. Освен това Елица беше спокойно момиче и едва ли щяха да имат проблеми с нея.
Диана е в болницата, сложили са я на наблюдение. А нейният мъж е в командировка. Обади ми се, помоли за помощ, не знаех, че ще стане така. Нямаше къде да оставим Елица, не може сама да си стои, още е малка.
Ясно прошепна Рада.
Въздъхна тежко, осъзнавайки, че момичето ще остане при тях няколко дни. После погледна Елица и се опита да се усмихне:
Гладна ли си?
И аз съм гладен! Сашо разбра, че Рада не е разстроена, и й намигна.
Ха, тогава мийте ръцете и елате на масата кимна тя.
Елица се отпусна, беше се страхувала да дойде тук, мислеше, че леля Рада ще й е лоша. Освен това й липсваше майка й, вече я беше загрижила.
Мамо, коя е тази? Борко спря на прага и я погледна учудено.
Казвам се Елица момичето взе инициативата и му се усмихна.
Аз съм Борко, а ти какво правиш тук? У нас ли ще останеш?
Рада погледна Сашо и бързо се намеси.
Синко, Елица ще остане при нас два-три дни. Ще й покажеш играчките си?
Да! А къде ще спи? Борко не беше егоист, напротив беше развълнуван да си играе с гостенката.
В хола, на дивана.
Докато Елица и Сашо вечеряха, Борко се мотаеше около тях, докато Рада най-накрая не издържа:
Синко, свърши ли домашното?
Не, имам нужда от помощ, не разбирам задачата каза момчето с надежда.
Изведнъж малката Мира заплака и Рада трябваше да я вземе на ръце.
Може би малко по-късно каза тя.
Излезе от кухнята, за да успокои дъщеря си. Борко искаше да я последва, но точно тогава Елица попита:
Татко, подай ми бисквитите.
Момчето замръзна, после бавно обърна глава към нея.
Той е моят татко! Не го наричай така!
Елица се изчерви, а Сашо й се притече на помощ.
Синко, не крещи. Аз съм твой баща и нейният също.
Как така? Борко го погледна объркан. Осиновихте ли я?
За момичета се казва осиновихте поправи го Сашо. Не, не сме го правили. Преди бях женен за майка й. После се ожених за твоята мама. Разбираш ли ме?
Значи Елица има друга майка?
Да, и друг татко каза момичето. Имам двама татковци.
Сашо се постара да не показва колко го радва, че тя го нарича така. Винаги се е старал да участва в живота й излизаха в събота и неделя, и издръжката си я плащаше редовно. Макар да се беше разделил с майка й още при раждането й, винаги я обичаше.
Това е яко! извика Борко. Значи те обичат два пъти повече!
Сашо се усмихна на детската наивност, но не го разубеждаваше. Животът щеше да научи Борко на много неща, не беше нужно да бърза.
Ела, ще ти покажа стаята си! Борко подскачаше от нетърпение. Елица се поколеба за миг, погледна към Сашо, после хвана Борко за ръката. Двамата изчезнаха в стаята, а Сашо остана сам в кухнята, вадейки чиниите от мивката. Рада се върна, Мира вече спеше на рамото й.
Сложи я в леглото прошепна той. Ще дойда след малко.
Рада кимна, погледна го за миг и леко стисна ръката му. Беше уморена, но не ядосана. Просто животът си течеше не винаги гладко, но кедърът, който бяха засадили заедно, растеше.
