Накъде толкова късно, Георги? попита Милена, гледайки как съпругът й бързо закопчава ризата.
Часовникът показваше седем и половина вечерта. Георги дори не я погледна, продължавайки да се приготвя.
Гори проект в работата. Извикаха ме спешно хвърли той през рамо, грабвайки якето откачено. Не ме чакай, си лягай.
Напоследък такива спешни повиквания ставаха все по-чести. Вътре в Милена кипеше безпокойство, което тя упорито заглушаваше.
Пак ли? Това е третият път тази седмица каза тя, опитвайки се да скрие обвинителния тон в гласа си.
Какво да правя, такава работа най-после Георги я погледна, но очите му бяха празни, далечни. Ще се опитам да не се бавя.
Входната врата затвори се с глух щрак. Милена стоя още няколко секунди, гледайки празния коридор, след което бавно се обърна.
Мамо, накъде отиде татко? от детската излезе Елица, седемгодишната им дъщеря. В ръцете си държеше настолна игра. Обеща ми, че ще играем днес.
Милена клекна пред нея, нежно я погали по рамото. Очите на Елица блестяха от обида и разочарование.
Татко е много зает в работата, слънце. Има важен проект, който трябва спешно да свърши Милена се опитваше да звучи убедително, въпреки че и самата вече не вярваше на думите си.
Елица въздъхна тежко, сви рамене и се оттегли към стаята си. Милена я последва с поглед, след кое отиде в кухнята.
За да развесели дъщеря си, реши да направи любимото й овесено сладкишко със стафиди. Месеше тестото автоматично, а мислите й бяха далеч.
Всички признаци за измяна бяха налице вечните закъснения, тайнствеността, хладината между тях. Георги вече не я прегръщаше сутрин, не я целуваше преди работа. Разговорите им се свеждаха до битови въпроси и училищните занимания на Елица.
На вечеря Елица малко се развесели, ядейки топлото сладкишко с мляко и разказвайки за новости от училище. Милена я слушаше, кимна, задаваше въпроси, но мислите й бяха заети с друго. След вечеря я прибра, прочете й глава от книга и я целуна в челото.
Върнала се в кухнята, започна да мие чиниите. Топлата вода течеше по ръцете й, а в главата й се въртеше един и същ въпрос: дали да го притисне? Да го накара да си признае? Вътре всичко се свиваше при мисълта, че вероятно Георги има друга. Но какво ще стане с Елица, ако се разведат? Момичето толкова обича баща си, толкова копнее за неговото внимание. Милена изтри чиния, сложи я да изсъхне. От друга страна, да живее с човек, който я изневерява, ставаше все по-непоносимо.
Минаха още две седмици. Георги стана още по-нервен и напрегнат. Трепереше от телефона. Бързо скриваше екрана, когато тя влизаше в стаята.
А в събота той изненадващо остана у дома. Седиха на дивана пред телевизора. Елица си правеше домашните в стаята. Тишината беше нарушена от телефона на Милена. На дисплея се появи непознат номер.
Ало?
Здравейте, това Милена ли е? попита непознат женски глас.
Да, с кого говоря?
Казвам се Радка Иванова. Трябва да поговорим за нещо много важно.
Съжалявам, но вероятно сбъркали сте номер
Жената недоволно продължи:
Не съм сбъркала. Говоря ли със съпругата на Георги?
Милена замръзна. С периферията си видя как Георги се обърна към нея. Разговорът привлече вниманието му.
Да, вярно е каза тя бавно.
Натисна тонколоната и остави телефона на масата.
Чудесно. Аз съм майка на Деси, момичето, с което съпругът ви се вижда вече година гласът й беше равнодушен, сякаш говореше за времето. Деси е само на двадесет, а Георги е първият й мъж. Толкова го обича Божие го! Моля ви, освободете го и не разрушавайте живота на дъщеря ми! В крайна сметка, всички сме модерни хора.
Милена бавно вдигна поглед към Георги. Той избеля, устата му се отвори леко.
Деси плаче през нощите продължи Радка. Не може да се вижда открито с любимия си. Имате ли представа колко чиста е любовта им? Вие просто трябва да отстъпите! Насила хубав не става.
Милена се изкашля, опитвайки се да остане спокойна. Вътре всичко кипеше, но тя се застави да говори равномерно:
Благодаря за информацията, Радка. Ще преценя какво да правя и ще ви уведомя.
Затвори разговора и се обърна към Георги. Той седеше, вкопчен в дивана.
Е, Георги? Какво ще кажеш? учуди се колко безразлично го попита.
Милена, това това са глупости! Лъжат! той скочи, размахвайки ръце. Не познавам никаква Деси!
Телефонът й пипна пристигна съобщение. Отвори го и видя няколко снимки. На тях Георги прегръщаше млада блондинка, целуваше я, седяха в кафене, държейки се за ръце.
Радка изпрати доказателства за вашата любов обърна телефона към него.
Лицето му се изкриви от ярост, почервеня.
Да! Да, вярно е! изкрещя той. Имам връзка с Деси! Срещнахме се на конференция и всичко започна! А какво очакваше?
Милена бавно стана от дивана. Веждите й се вдигнаха от учудване.
Аз какво общо имам? Аз ли те бутнах в прегръдките й?
Ти! Точно ти си виновна! Георги махаше с ръце, лицето му пламна. Спираш да ми обръщаш внимание! Вече не ме обичаш, не се грижиш за мен! Кога за последно попита как ми е денят? Кога направи любимото ми ястие? Кога ми се усмихна?
Милена не можеше да повярва на ушите си. Георги продължаваше, разгорещен:
Ако беше мила и отдадена, ако говореше повече с мен, ако ме глезнеше, никога нямаше да погледна друга! Но ти потъна в работата, в домакинството! За теб по-важно е да е чисто вкъщи, отколкото аз! Отдалечихме се.
Чакай малко вдигна ръка, спирайки потоците му от обвинения. Това не важи ли и за теб? И ти си студен към мен от години, и ти не ме глезиш. Но аз не отидох при друг!
Това е съвсем различно! избухна той. Аз съм зает в работата! Изкарвам пари за семейството! Робувам като вол! А да поддържаш искрата това е ролята на жената! Ти трябва да ми бъдеш опора, а не аз!
Милена дори отстъпи назад. Очите й се разшириха.
Кой го пише този закон? Покажи ми го! поклати глава. И аз, ако не си забравил, работя! Идвам уморена, гледам детето, перея, чистя, готвя и трябва още да те глезня като бебе?
Георги отвори уста, после я затвори. Не намери отговор. Няколко тихи секунди пълзяха бавно.
Милена бавно кимна, вземайки решение.
Знаеш ли какво. Отдавна подозирах. Всички признаци бяха там. И сега, когато картите са открити, с чиста съвест мога да подадя за развод. Бъди щастлив с Деси. Няма да ви преча.
Не! той се хвърли към нея, опита се да я хване за ръцете, но тя се отдръпна. Няма да има развод! Прости ми! С Деси всичко е без значение, просто приключение! Грешка.
Да ти простя? Грешка? тя дори се усмихна от абсурда. Сериозно?
Милена, моля те, нека поговорим спокойно тонът му стана молителен. Не мога да напусна семейството! Невъзможно е.
Не можеш? Защо? тя го измери с поглед.
Къде ще живея? Под моста? избухна той и веднага притисна език, осъзнавайки какво каза.
На Милена сякаш паднаха рогозинките. Всичко се изясни мигновено.
Е, значи това е пресмяхна се хрипливо. Мълчаше и криеше не защото те е било грижа за мен, а защото се страхуваше да не остане на улицата!
Георги мълчеше, гледайки надолу. Мълчанието му беше по-красноречиво от думи.
Събирай си багажа отсече тя. Веднага.
Отиде при Елица, която излезе от стаята, чувайки скандала. Милена я прегърна, притисна към себе си.
Хайде, слънце, ще ти помогна с домашните каза нежно, отвеждайки я в стаята.
Следващия час прекара с нея, обяснявайки задачи, проверявайки упражненията. Елица я гледаше с питателен поглед, но Милена само й се усмихваше. Когато дочу хлопването на входната врата, разбра, че той е си тръгнал. Седна на пода до леглото, обгърна коленете си с ръце и бавно изпусна дъх. Сълзите не дойдоха. Бяха изтекли още преди много време. Елица я докосна по рамото, подаде й една от своите играчки малко кученце с измачкано ухо.
Дай го на теб, мамо. То пази хората.
Милена стисна играчката в шепата си, кимна и притисна дъщеря си до гърдите си. През прозореца се процеждаше бледа светлина от уличната лампа. Въздухът беше тежък, но за първи път от месеци насам тя почувства нещо леко в гърдите не надежда, а освобождение. Утре щеше да се обади на адвоката. А сега легло. Денят беше бил дълъг.
