На шестдесет години на Тодор му натежаха мислите за миналите грехове от младостта му. Странно, но напоследък спомените за сбърканите моменти в живота му не го оставяха, явно идваха с годините. Опитваше се да ги прогонва, но те упорито се връщаха.
Още от дете Тодор беше избухлив. Чувството му за справедливост беше толкова силно, че не можеше да търпи несправедливост. Ако видял някой да постъпва нечестно, веднага се намесвал, дори с юмруци.
С годините не се промени. Дори другите момчета започнаха да търсят неговата помощ, когато не можеха сами да решат кой е виновен.
Тошко, кажи ти кой е виновен, ако Добри и Стоян са се промъкнали в градината на дядо Илия и са набрали ябълки, а дядо е хванал само Стоян? Добри избягал, а когато дядо попитал Стоян с кой е бил, той веднага издал приятеля си. После Добри го пребил за това, а Стоян се оплакал на баща си, и Добри получил още една урок
Такива каши Тодор разплитал, а момчетата го уважаваха. Времето течеше. В осми клас се случи нещо, което отново провокира неговия гняв. Тодор беше спортист играеше футбол и волейбол, а зимата се отличаваше в ските, бил най-добрият в училището.
Когато се организираха районни състезания, в училището проведоха предварителна селекция. Тодор спечели с лекота, оставийки всички зад себе си.
Тошо, знаех, че ще победиш! каза му приятелят му Добри. Физкултурникът ще те изпрати на състезанието, няма кой друг.
Но учителят по физкултура взел друго решение. Неочаквано обяви, че на първо място е Георги, сина на негов приятел, и именно той ще представлява училището.
На районните състезания отива Георги! рече физкултурникът, а самият Георги се усмихна надменно към Тодор.
Учениците възмутено започнаха да мрънкат, но учителят ги заглуши. Тодор, едва сдържайки яда си, се приближи:
Защо тази несправедливост?
Защото Георги завършва девети клас и напуска училището. Тази година той ще ходи, а следващата ти. Стига, върви си. И с леко бутване го изпрати.
По пътя към вкъщи Тодор се срещна с Георги. Не си спомняше да го е бил толкова силно, но момчето не можа да участва в състезанията. Разбира се, и Тодор не отиде, а в училището последваха неприятни разправии. Освен това майката на Георги беше учителка по история.
Оттогава и физкултурникът, и историчката започнаха да го гонят. Тодор не издържа и след осми клас напусна, без да продължи. Родителите му се караха, но той си намери работа.
Майко, спри да ме препиляш отвръщаше той. В девети клас ще ми стане още по-зле, а и се страхувам, че ще ударя някого
Майка му, знаейки го, не настояваше. В селото каква работа има? Разбира се на фермата. Работеше тежко, но времето не изличи раната. Възрастта донесе тишина, а в тишината образът на Георги, превит от болка, отново изплуваше. Една вечер, докато поръсваше тор, спря, погледна към залеза и прошепна: Справедливостта никога не дохождаше навреме, а когато идва вече не ти трябва. И продължи да разпределя тора равномерно, сякаш боравеше с нещо, което никога не можа да си върне.
