Ленка, Ленка! под прозореца на пететажната панелка, с дремещата врата на входа, стои момче с колело и, вдигнал глава, вика някому.
Ленкааа, Лен…
Сега ще изрева на някого! появява се в прозореца разгневен мъж в синя тениска. Махай се оттук!
Не на вас викам, Ленкааа…
Какво става? подава глава от друг прозорец жена в нощна риза и с къдрици. Събота е, хората си почиват!
Стига вече! крещи висок, плешив мъж. Цяла нощ не спах, едва заспах, а вие…
Ленкааа, че скоро ли?
Вратата скърца, писна и на улицата се появява момиче в лятна рокля, с торбичка, в която нещо е увито в хартия.
Здрасти. Заспа ли?
Не, сандвичи правех. Спокойно отвръща момичето, като слага торбичката на багажника.
Седя на рамата, момчето рязко завива и натиска педалите.
Хулиган! крещи нервният съсед.
Дайте да поспим вече! идва от друг прозорец.
Спите! отвръща момчето, минавайки отново покрай прозорците. Събота е, сутрин, какво ви държи?
Смейки се, децата излизат от двора.
Момчето натиска педалите с всички сили. Напускат малкия град, летят по полския път.
Лен, не ти ли отегча?
Не, а на теб?
И на мен не. И продължава да кара.
С смях падат в тревата гумената се спукала и колелото се отклонило.
Ох, какво ще правим сега, Льошо?
Не знам. Вали се в тревата. Може да останем тук завинаги.
Льооош…
Ами какво? Ще строим къщичка, реката е близо, ще ловя риба, ще печем на въглища.
А въглища откъде?
Ще палим огън.
А кибрит, Льош?
Защо ни трябва? Ще трием дървета… или ще вземем от рибарите.
Ааа.
Смейки се, падат в тревата.
Льош, виж онова облаче… като самовар.
А сега като куче.
Гледат облаците дълго.
Да плуваме ли?
Давай…
Тичат към реката, после се сушат на горещия жълт пясък.
Лен, какво ще правиш, като пораснеш?
Ами… ще завърша училище, ще кандидатствам в университет, после ще работя. А ти?
Аз ще се оженя за теб и ще стана богат. Или обратното. Тези две неща.
Махни се…
Прав си, малко е. Трябва и армия да отбия, и да науча занаят, докато не се омъжиш за друг.
Лена се смее.
За кой?
Ами за Витьо, например. Видях как седнахте заедно, кикотяха се…
Стенвестник правехме!
Нищо… Но знай… Аз пак ще те взема.
***
Събота, рано сутрин. Тишината на хубавото лятно утро се разбива от мотоциклетен рев.
Ленкааа, Лен…
Хулигани! крещи жена от прозореца.
Дайте да поспим!
Ленкааа… Не на вас викам, спите си!
Същата дремеща врата се отваря и из пустия вход излиза момиче.
Здрасти. Заспа ли?
Не, сандвичи правех.
По-тихо! идва от прозореца.
Льошко подава шлема, Ленка го слага, качва се на мотоциклета и се притиска към гърба му.
Безобразие! крещи безсънният мъж от прозореца.
Льошко завива, крещи да спят, и излиза от двора.
Минуват града, излизат на асфалта, после се спускат по черен път.
Как си? Не те ли отегча?
Не! крещи Ленка и се притиска по-силно.
Вятърът избива сълзи, косите й летят извън шлема.
Льошко спира, Ленка слиза, разтяга краката.
Лягат в тревата, гледат небето.
Виж, Льош, облак като куче…
А онзи като мотоциклет…
Да плуваме?
Да…
Плуват, лежат на пясъка, после се целуват до замаяване…
Ленка…
М?
Отивам в армията… Ще ме чакаш ли?
Какво бе? Кога?
Утре, Лен. Заповед дойде.
Защо… защо не ми каза?
Не знаех… свива рамене.
Затова ли не кандидатства? Затова ли?
Не плачи… След армията ще кандидатствам, после ще се оженя за теб. Няма да се омъжиш за Витьо, нали? Лен?
***
Ленка стои на перона, чака влака.
Войниците излизат.
Льошко, сине! жена се провесва на мъжа, почти падайки. Вкъщи, вкъщи… Льошко оглежда тълпата, сърцето му забива по-силно и я вижда. Ленка стои до края на перона, с чанта в ръка, със същата лятна рокля, само че вече поизбелена от слънцето. Не вика, само се усмихва. Той се затичва, пуска куфара, прегръща я, вдига я във въздуха. Ето те… шепне. Не се омъжи за никого. Не се омъжих. Прав си само за теб. Смеят се, прегърнати, докато влакът зад тях пуска пара и градът звъни в съботен следобед.
