Ти самата избра себе си – спри да се оплакваш! Ти избра мъжа си сама!
——
– Айде мамо, изморих се от безразличието на Кирил! Преди брака той беше различен – сутрин се събуждаше и мигом приготвяше закуска. Ако се разбех, в най-неподходящия час и при всяко време той се връщаше в аптеката. А сега? У него сякаш всичко е едно. Ако съм тук – добре, а ако не се чувствам добре – му е без значение. Разбира се, и преди имаше своите недостатъци, но вярвах, че ще ги поправя. На края старите проблеми останаха, а нови се натрупаха като влак.
– Какво да се оплакваш? Видяше, че той се променя, виждаше какъв беше. Ако мълчеше – значи ти беше доволна. Сега не е време за нощни сълзи – отмахна ми майка Вера безмилостно.
– А къде гледаш, когато излизаш за баща? – парирах аз, не искайки да ѝ дам последната дума.
– Ако сама избра, сама си и виновна.
Вера почти се захапа за езика си – току-що повтори думи, които чулa от майка си преди десетилетия. Събуди се в нея осъзнаването, че тя е причината за всичките ѝ бедствия. Ако тогава майка й беше казала по-различно, животът ѝ можеше да се нареди по-друг начин. Съжаленията за миналото вече не помагат, но тя все още можеше да подкрепи дъщеря си.
Вера се ожени за голяма любов, въпреки че познаваше жениха само два месеца. Николай беше мил и внимателен, на всяка среща носеше цветя, понякога ги „открадваше“ от градската градина. Вера прие това без да се притеснява – романтиката я плени и без да се замисли се влюби.
Но след сватбата Кольо се оказа далеч от този мил мъж. След месец съвместен живот Вера забеляза, че съпругът ѝ е безпорядъчен – чорапите разхвърляни навсякъде, чиниите не се мият, вещите се остават навсякъде, а след хранене остава купчина крошки и етикети върху масата. Дори да донесе мръсна чиния до мивката, за него това беше голямо усилие.
В началото Вера търпеливо почистваше, надявайки се, че Николай ще забележи намеките и ще се поправи. Чудо не дойде. Вместо това, той създаваше още повече безредици – оставяше чайни пакетчета на масата, правеше бързачка на огледалото във банята, не затваряше капачката на пастата за зъби. Търпението ѝ се изчерпваше и тя започна да се оплаква на майка си. Това не решаваше проблемите, но ѝ позволяваше да изпусне парото.
– Не мога повече! Той е като дете, което се държи като вредител. Оставя инструменти из цялата къща, паялник в хола, и почти повреди мебелите във всяка стая. След цял ден да се грижа за дома, а той да се прибира, да се нахрани и да легне! Откъде да черпя настроение? – изкрещя Вера.
Майка й мълчеше, понякога кима, за да я остави да излее сърцето си. Шест месеца след това майка й не издържа повече:
– Вера, спри с това скулене! Нямам повече сили да те слушам. Виж, за кого излязох? Видя! Не се оплаквай! Ако съпругът ти не ти пасва, развежи се. Животът вече не е като онзи преди сто години.
– Благодаря, мамо! Не очаквах да чуя такова от родната ми майка. Значи те натъжих? Благодарна съм, че ме подкрепи. Мислех, че ще намеря подкрепа в теб, а ти ме остави. ОК, няма да се връщам. – решила Вера да тръгне.
– Какво ти е? Не ти казах достатъчно? Шест месеца всеки ден се оплакваш! Дори светец би се ядосал, а аз къде да намеря толкова търпение? Спри да се съжалеш, никой няма перфектно семейство.
– Тогава и аз няма да се оплаквам. Ако ти съм тежест, няма да ти се дразня. Ще намеря някой, който на мен няма да се пръска.
Вера се нарани много и цялата година почти не говореше с майка си. Тъй като нуждата да изтърка проблемите си никъде не изчезна, тя се обърна към сестра си – не към майка, но към близък човек. Сестрата издържа само няколко седмици.
– Верка, спри! Твоето постоянно ноене ще ме лута. Ти сама не си уморена? Твоят съпруг толкова ужасен? Защо го търпиш? Остави го и живей щастливо сама! – каза сестрата.
– Лесно ти е да говориш. Ти имаш образование, добра работа, богат ухажор. А аз какво? Къде да отида? Майка ми вече ме е оставила без подкрепа. Ти също си безсърдечна.
След като майка и сестра отказаха подкрепа, Вера седмица търпяше в мълчание. Нищо обаче не успокояваше навика й да се оплаква, затова следващите жертви бяха приятелките ѝ – само три дни. Те в един глас я съветваха да се разведе, защото не можеше повече да търпи пренебрегването.
Аргументите ѝ, че все още обича съпруга, не иска развод и няма къде да отиде, не се чуват. Приятелките спираха да я позвъняват, да я кани на гости и да се събират.
Късно обаче се появи бебе – идеален слушател. Не даваше съвети, но не предлагаше развод.
Старша дъщеря – Мариана, след това се роди и син. Семеен живот се удължи, жалбите изчезнаха и Вера свикна с този „кошмар“, за който толкова
