Дневникът ми…
Още от малка съм знаела, че съм хубава всички около мен го повтаряха.
“Нашата Радка е чудо, най-красивото момиче в квартала” майка ми гордо го казваше на всички познати.
И наистина, хората се съгласяваха. Една съседка обаче си позволяваше да мрънка:
“Децата всички са сладури, после растат и се променят… макар че не всички.”
Радка порасна и до десети клас вече бе висока, стройна красавица. Навъсена и капризна, знаеше, че момчетата й се връят всички я гледаха с желание.
След гимназията не я приеха в университета, макар че искаше да учи. Влезе в техникума, завърши го и стана стоковед.
“Ще те настаня в лабораторията на завода работата е лесна, нищо тежко няма да вършиш” реши майка ми, която цял живот работише в същия завод с баща ми.
“Ами дипломата ми?”
“Кой работи по специалност сега? Търговия не е за теб.”
Така Радка стана лаборантка. Времето мина, тя стана още по-красива, срегна се с инженера от съседния цех Красил. Любовта им бе пламтяща и бързо се ожениха.
“Да не те откраднат излез за мен!” предложи той.
“Да!” отвърна тя с усмивка.
Сватбата бе в заводската столова както при всички тогава.
Скоро след това разбра, че е бременна.
“Красил, ще имаме дете!”
“Чудесно!” той я прегърна щастлив.
Роди се дъщеря Марийка, приличаща на майка си. Всички бяха щастливи.
Но след време нещата се промениха. Радка започна да се държи като кралица, унижаваше мужа. Красил повече време прекарваше с дъщеря си води я на разходки, четеше й приказки, прибираше я от градината.
Радка закъсняваше от работа, макар че той знаеше в лабораторията не се работи извънредно. Не се осмеляваше да й каже нищо, за да не нарабави скандали.
“Красил, жена ти беше с главния инженер в ресторант” шепнеха му колегите. Той мълчеше.
“Защо се жени за красива? Красивите торти не се ядат сам…” питаха го другото.
Радка вече се виждаше с високопоставен чиновник Бойко. Той й даваше скъпи подаръци, бижута.
Красил се превърна в срамежлив мъж, поел всички домакински задължения. За развод не си и помисля за Марийка.
Но дойде времето на промените. Бойко бе арестуван, а Радка бива извикана на разпити. Плачеше, молеше да я пуснат твърдеше, че не знае нищо за делата му.
Накрая я освободиха, но репутацията й беше изцапана. Загуби всичко спестяванията изчезнаха, Красил продаде половината вещи, за да я подкрепя. От завода я уволниха.
Той не подаде за развод заради детето.
Радка се опита да се извини:
“Не ме напускай, прости ми!”
Но той вече не я пипаше:
“Спала си с други.”
“Но го правех за семейството!” отвръщаше тя.
След време тя отново се отклони намери млад помощник, Светлин. Бизнесът й процъфтя от сергия за сувенири стигна до собствени магазини.
“Красил, идвам от Турция посрещни ме!” командуваше му.
“Напусни работата, помагай ми!” предлагаше тя.
“Не ставам за търговец.” отказваше се той.
“Но имам нужда от мъжка ръка!”
“Безработни мъже има достатъчно.”
Радка отново се обърна към Светлин. Парите се увеличаваха, но бракът й беше формален.
“Ако беше съсредоточен върху мен, нямаше да имам нужда от помощник” оправдаваше се тя.
“Гадно да те пипам.”
Времето лете. Марийка се омъжи и замина за чужбина.
Една година Радка отлетя за Китай за товари, а Красил празнуваше с приятели във Финландия. Когато се срещнаха, той се изненада:
“Радка, как стана така млада?”
Тя беше подмладена без една бръчка, стройна като момиче.
“Колко ти струва?”
“Всичко. Абсолютно всичко.” показа празните си ръце, без бижута.
Не искаше да остаря до нея е Светлин. Красил погледна дъщеря си в снимката на телефона усмихната, с коса като майка си, но с поглед, чист и далечен. Въздъхна, остави чашата с кафе и каза тихо:
Всичко свършва някак, Радка. Дори красотата.
Тя не отговори. Само завъртя пръстена си вече тъп, без блясък и се загледа в огледалото, където отражението й трепна за миг, сякаш се сещаше за момичето, което някога беше.
