А аз вашия Слави научих на карти! с гордост обърна баба Пенка.
Защо? попита изненадана уморената Марийка, тъкмо върнала се от работа. Славичко бе навършил шест.
Е, как така защо? Ще дойде гост, ще седнат да играят, а той ще им прави компания! За общество, нали се разбира! обясни бабата.
Имаше логика тя бе отраснала по соца, където картите и доминото бяха световна забава. Да и времето не сега в средата на миналия “застоян” век. Затова давай подхвърляне и прехвърляне!
Баба Пенка идваше да гледа правнук си едногодишния Лъчко. А около тях се въртеше и Слави, който мразеше детската бачка.
Момчето бе доста независимо ключ на врах и обяд в термос: тогава това бе нормално. Днес до трийсет не можеш да откъснеш някого от мама.
И дворът бе сравнително спокоен уютен, закръглен от четири сгради. Имаше дори тенис маса и прилична детска площадка с петънце и люлки.
А в една от сградите бе магазин “Слънце”. Там, освен лампи и полилеи, някак си продаваха и мебели.
А мебелите тежки. И разтоварването им не предизвикваше кой знае какъв ентусиазъм.
Затова децата често довеждаха у дома нови думи на всякакви букви на Б, на П, на С: “Мамо, а какво значи…?”
Наричаха ги “слънцеотразителни” думи.
Но всичко това бяха дребни минуси с един огромен плюс: не се притеснявашеш, че пускаш детето навън дори товаварителите им пазеха гърба!
Марийка се омъжила първа влюбила се в състудент и забременела. После свекърва ѝ, работеща в ясла, отнела сина на петдневка така Марийка успяла да завърши медицина.
След това двамата съпрузи станаха участъкови лекари тогава още имаше разпределение.
Красивата Лили се омъжила едва на двайсет и пет за онова време бе към късно.
Сестрите бяха пълно противоположение бързата, слабункава, тъмнокоса Марийка и бавната, по-пълничка, светла Лили.
Но двете бяха много привлекателни черно и бяло, не просто контраст, а две половини от еднo.
Който ги гледаше, си задаваше въпроса: “Баба ви сигурно е една?”
Не сигурно! отвръщаха сестрите, които си живееха много гардно.
Баща им отдавна бе починал. А майка им вече имаше ново семейство живееше отделно, оставила квартиру на дъщерите си. И много ловко избягваше отговора: “Ама защо ви трябва? Разбира се, баща ви е един! Абсолютно един!”
Лили до двайсет и четири си въртяше мъжете както си поиска душата й още спела, макар и влюбванета да имаше, без тях как. Но когато дойде той тихият учител по рисуване с очи като след дъжд прозрачно небе тя не го въртя, а се върна. В очите му видя не себе си, а една възможност за дом. Омъжи се. Роди му две деца. А вечер, докато децата спяха, сядаше до прозореца с чаша билков чай и мислеше за изминалите години не с копнеж, а с усещане, че всичко е било навреме. Марийка пък все още вадеше ключа от термоса от джоба на стария пуловер на Слави и се усмихваше той вече бе в Париж, но винаги звънеше в събота сутрин. А баба Пенка все така раздаваше карти на внучетата, макар че Лъчко още не разбираше коя е дамата, а кой поп.
