Игра с огъня
“Е, ти си мега звер,” Кирил запряхна глава назад, залита се от смях. “В лицето ли му го каза? Направо пред всички го отряза?”
“Ами какво да правя?” Борис нервно чукаше с пръсти по масата. “Аз съм женен. А тя ми се лепи като пиявица, напълно загуби мерка. Целият отдел вече ни гледа накриво.”
“Е-е-е, скромник такъв, не си свикнал на такива напъни,” подкани го приятелят. “Друг би се възползвал, ама ти се държиш като девственица.”
“При нас понятията за верност са различни,” отвърна беззлобно Борис, но в очите му блика умора. “Докато беше на ниво намеци, правих вид, че не ги забелязвам. Не исках да изглеждам грубиян и да правя сцени.”
“А това, братле, беше твоята главна грешка,” Кирил вдигна веждично една вежда. “С мълчанието си я подкрепи, даде й фалшива надежда. “Може и да си прав,” въздъхна Борис, поглеждайки към чашата си. “Но сега вече е късно. Вчера я срещнах случайно извън офиса… и тя не се отказва. Просто се усмихна и каза: ‘Ти си ми длъжен да избереш’.”
Кирил млъкна, вдигна кафето си и го изпи на една глътка. Улицата навън замираше под първите капки дъжд.
