У разбитото корито
Още от малка Бойка знаеше, че е хубава, защото всички около нея го отбелязваха.
“Нашето момиче е красиво, изпъква с необикновена хубост сред другите девойки,” с радост казваше майка ѝ на колеги и познати.
И наистина, всички го виждаха и се съгласяваха не можеше да се каже друго. Само съседката беше малко скептична:
“Децата всички са сладки, а като пораснат, стават по-малко привлекателни,” после се поправяше: “Е, не всички, но се случва.”
Бойка порастваше, а до десети клас се превърна в стройна, статна красавица. Надутa и капризнa, знаеше, че всички изпълняват желанията ѝ, особено момчетата, които я гледаха с желание.
След гимназията не успя да влезе в университет, въпреки че мечтаеше за висше образование, и трябваше да постъпи в техникум. Тогава нямаше платено образование, завърши техникума и получи диплома за стоковед.
“Момиче,” каза ѝ майка ѝ, “хайде да те настаня при нас във фабриката, в лабораторията. Работата на лаборант не е тежка, не трябва да дигаш тежести, освен това ти си деликатна.”
“Ами дипломът ми за стоковед?”
“О, кой работи по специалността? И защо ти трябва тази търговия?” така реши майка ѝ, която цял живот с баща ѝ работеше във фабриката.
Бойка работеше като лаборантка. До този момент стана още по-красива, знаеше си цената, влюби се в Иван, инженер от съседния цех. Любовта им беше страстна и бурна, срещаха се за кратко, и Иван ѝ предложи брак.
“Докато не те откраднат, омъжи се за мен,” усмихнат ѝ предложи ръка и сърце. Съгласна ли си?
“Съгласна,” отвърна тя радостно.
Сватбата беше като при всички, във фабрикантската столова. Тогава, още по социалистическо време, всички празнуваха еднакво. Не много пищно, но с много гости.
Скоро след сватбата Бойка разбра, че очаква дете.
“Ваньо, скоро ще имаме семейно попълнение,” съобщи тя на съпруга си.
“Страхотно, радвам се, много се радвам, Бойке,” прегърна я и я целуна.
Роди се дъщеря също хубавичка, повече приличаща на майка си. Всички бяха щастливи.
Времето течеше. Дъщерята порастваше, ходеше на детска градина, Бойка и Иван работеха. След майчинството Бойка се промени не външно, а по характер. Някак си започна да се мисли за кралица, а съпруга си унижаваше все повече. Иван прекарваше повече време с дъщеря си Марийка. Един ден, докато миеше чинии в кухнята, Бойка погледна през прозореца Иван седеше на пейката под чинара, учеше Марийка да разпознава птиците по писъка им. Смехът на детето прозвуча като звънчета. Неочаквано я прободе мисъл: тя беше красива, да, но красотата не можеше да пее за детето, нито да гали уморения глас на мъжа ѝ след работа. И за пръв път се замисли дали кралицата в огледалото наистина е най-щастливата.
