Сваха
У баба Цветана заболя сърцето, и тя извика лекар вкъщи. Не че й стана много зле, но нямаше с кого да си поговори. Лекарят беше нова, никога преди не я бяха виждали в квартала млада, тънка, със заплакани очи. От чантата й стърчеше дълга краставица.
Влизайте покани баба Цветана лекарята в апартамента.
Лекарят смутено остави чантата с краставицата в коридора, съблече ботушите и влезе в стаята. Баба Цветана откакто светува не беше виждала лекар да си съблизва обувките вкъщи, затова веднага я прие със симпатия.
Сърце? попита лекарят нежно, седейки до леглото, на което беше легнала баба Цветана.
То, проклето потвърди тя. Бие и бие. Понякога в петите, понякога в коляното, понякога в ушите, а понякога даже да не кажа къде
Лекарят с тънки пръсти взе стетоскопа и преслуша гръб и гърди на баба Цветана, мръщейки вежди и нос.
Коляното подсказа баба Цветана. В коляното много бие, може би и там да преслушате?
Лекарят отрицателно поклати глава.
Аритмия каза тя и изведнъж заплака толкова силно, че баба Цветана се уплаши.
Толкова ли е зле? възкликна тя, усещайки как сърцето й бие като перфоратор.
Не при вас, а при мен проплака лекарят. Вие ще пиете хапчета и ще мине, а аз аз
И тогава баба Цветана много се зарадва. Възможността за разговор изглеждаше толкова обещаваща, че сърцето й веднага се успокои.
Мъжът ви обиди ли ви? запита тя практично, закопчавайки халата.
Нямам мъж! заплака още по-силно лекарят. Ето това е проблемът
Значи гаджето ви изневери досети се баба Цветана.
Ще ви изпиша хапчета лекарят изтри лицето с ръкав на халата и извади смачкан рецепт.
Стига вече с хапчетата я спря баба Цветана. Хайде на кухнята, да пием чай.
Аз съм на работа просълзи се лекарят и надраска нещо на рецепта.
И аз съм на работа каза рязко баба Цветана и отиде да завари липов чай.
Лекарят се влачи до кухнята тъжна и нещастна, като си беше сложила стетоскопа в ушите.
Извади си слушалката от ушите! я наруга баба Цветана, вадейки от хладилника сладко, бисквити и шоколадови зефирчета.
Лекарят извади стетоскопа и пак заплака.
Баба Цветана току-що забеляза колко млада всъщност беше. Имаше лунички по носа, ръцете й бяха груби, а в очите краят на света.
Разправяй заповяда баба Цветана с удоволствие, като седна на масата.
Изписах ви хапчета проплака момичето в бял халат. Дооообри!
Не ми трябват хапчета, по-добре ми кажи защо плачеш!
А-а-алергия към студ излъга момичето несръчно и, опичайки се, започна да пие липов чай.
Баба Цветана стана и погледна термометъра.
Късно си се сетила за тази алергия. Навън е пролет, плюс десет градуса!
Късно?! учуди се момичето, разплаквайки се. Значи е нервно.
Взе зефир и го набута цял в устата си.
Докато лекарят беше заета да го дъвче, баба Цветана изстреля:
Сега аз ще ти поставя диагнозата. Плачеш, защото гаджето ти те заряза за друга, нали?
На-а-аля! кимна лекарят със зефир в устата и изсипа нови сълзи в чая си.
О! зарадва се баба Цветана на точната диагноза. А другата случайно не е твоя приятелка?
Сест-ра-а! Лекарят почти цял зефир прогълна и пак си забута стетоскопа в ушите. Баба Цветана стана, извади стетоскопа от ушите й и го окачи на закачалката в коридора.
С него свърши каза тя твърдо. А сега ще ядеш още зефир, после ще ти изпея песен и утре ще дойде моят внуц Иво много умен, много добър, много свободен.
Лекарят се усмихна през сълзи.
Аз не пея прошепна.
Ще пееш отсече баба Цветана. Когато сърцето ти пак забие в коляното, пак ще дойда при мен. И без хапчета.
