Галина беше любовница. Ней не ѝ се отдаде с брака. Останала е в момичета до трийсетгодишна възраст, когато най-сетне реши да си намери мъж. Първоначално не знаеше, че Павел е женен, но после той и сам спря да крие този факт, щом разбра, че тя се е привързала към него.
Но Галина не упрекна Павел. Обратното само себе си мразеше за тази връзка и за слабостта си. Чувстваше се недолюбена, защото не бе намерила своя мъж навреме, а времето си течеше.
А и да я погледнеш момичето не беше зле: не красавица, но приятна, леко закръглена, което може би ѝ придаваше възраст.
Връзката с Павел водеше в нищото. Да остава любовница не ѝ се искаше, но и да го зарязваше не можеше. Беше ѝ страх да остане сама.
Един ден неочаквано я посети брат ѝ Стоян. Минаваше през града по работа и отби да я види след дълго време. Обядваха в кухнята, приказваха като деца за живота, за всичко. Галина му разказа за личните си неволи, изплака се малко.
Тогава съседка я повика да оцени някакви покупки. Галина излезе за кратко. Точно тогава звънна вратата. Стоян мислеше, че тя се е върнала, но отворената врата разкри Павел. Братът веднага проумя кой е. Павел се обърка, като видя в апартамента едър мъж в тренировка, дъвчещ сандвич.
Галина тук ли е? попита Павел, не намирайки какво друго да каже.
В банята е отговори бързо Стоян.
Извинете, а вие кои сте? попита объркан Павел.
Аз съм нейният мъж. Граждански. Засега А вие с какво питате? Стоян се приближи и го хвана за яката. Ти не си ли оня женен, за когото ми разказваше? Слушай добре. Ако те видя пак тук, ще те изхвърля по стълбите, ясно?
Павел се измъкна от хватката му и избяга надолу.
Скоро Галина се върна, а Стоян ѝ разказа за посетителя.
Какво направи? Кой те моли? заплака тя. Няма да дойде вече.
Седна на дивана и покри лицето с ръце.
Да, няма да дойде и това е добре. Стига си разправяла тъги. Имам добър човек за теб. Вдовец от селото. След смъртта на жена му всички го гонят, а той не иска никого. Мисля, че е готов да опита пак. След службата ще дойда пак, приготви се. Ще ви запознаем.
Как така? учуди се Галина. Не, Стоян, не мога. Не познавам го. Как ще отида Срамно е.
По-срамно е да спиш с женен, отколкото да се запознаеш със свободен. Никой не те кара да скачаш в леглото му. Ела, ще е и рожденият ден на Люба.
След няколко дни Галина и Стоян бяха в селото. Люба, жена му, беше наредила маса в градината. Дойдоха съседи, приятели и вдовецът Атанас приятел на Стоян. Всички познаваха Галина, но с Атанас тя се видя за първи път.
След топлата сбирка, Галина се върна в града. В душата си си помисли, че Атанас беше много тих и срамежлив. Сигурно все още мисли за жена си. Бедният
Седмица по-късно, през уикенда, някой звънна на вратата. Галина не очакваше гости. Отвори и се изненада на прага стоеше Атанас с пакет в ръка.
Извинете, Галина Просто минах покрай града. Отидох на пазара и реших да ви посетя каза той с леко смущение.
Галина го покани да влезе. Още беше изненада, но го повика на чай, започвайки да подозира, че визитата му не е случайна.
Всичко ли си купи? попита тя.
Да, вече е в колата. А това е за вас. Извади малко букет лале и ѝ го подаде.
Тя взе цветята и очите є засияха. Седнаха на кухнята, пиеха чай, говорейки за времето и цените. Когато чашата се изпразни, Атанас се изправи и се приготви да си тръгва. В коридора бавно си обул обувките, после се обърна към нея и каза:
Ако си тръгна сега и не кажа, няма да си прощя. Галина, цялата седмица мислех само за вас. Наистина. Не можах да чакам уикенда. Ето, дойдох. Взех адреса от Стоян
Галина почервеня и свести очи.
Толкова малко се познаваме отвърна тя.
Нищо, нищо. Важното е не съм ви противен? Можем ли да сме на ти? Знам, че не съм подарък. Освен това имам малка дъщеря на осем години. Сега е при баба ѝ.
Атанас беше нервен, ръцете му леко трепереха.
Дъщеря това е хубаво. Винаги съм искала да имам момиче каза Галина с мечтателна усмивка.
Осмелен от думите ѝ, Атанас я хвана за ръцете, привлече я към себе си и я целуна.
След целувката погледна в очите ѝ блестеха от сълзи.
Неприятен ли съм ти? попита той.
Не напротив. Не очаквах Сладко е и спокойно. Ничие сърце не крада
Оттогава се срещаха всеки уикенд. След два месеца сключиха брак и се преместиха в селото. Галина започна работа в детската градина. След година роди дъщеря. Така две момичета растеха в дома им и двете обичани. Любовта и грижа стигаха за всички. А Атанас и Галина само младееха от щастие, любовта им ставаше все по-силна, като узряла ракия.
Стоян често ѝ намигваше по празниците:
Е, Гали, какъв мъж ти намерих, а? Всичко по-хубаво ставаш. И сега, когато слънцето залязваше зад къщата им, Галина често седеше на верандата с кафето в ръка, гледаше децата да се смеят в двора и мислеше, че животът понякога закъснява, но никога не пропуска този, който още вярва.
