Тайни срещи
След развода си със съпругата, Денис търсеше себе си, както сам казваше на колегите и познатите. Осем години брак, а се разделиха като врагове, въпреки че той не искаше жена му имаше непоносим характер. Добре, че нямаха дете, тя отказваше да ражда.
На тридесет и шест Денис изглеждаше страхотно спортен, широкоплещ, с привлекателна външност и загадъчен поглед. Имаше връзки с жени, дори с млади момичета, но за повторен брак не се замисляше. Колежките не го вълнуваха смяташе, че служебните романи са банални, а и повечето бяха омъжени.
“Мисля, че съм достатъчно умен, за да не се захващам с такива работи”, казваше той на приятелите, когато се събираха в кафене за една бира.
“Не казвай “хоп”, докато не прескочиш”, подсмиваха се те. “Знаеш песента ‘Любовта идва неочаквано'”
Очевидно Денис беше твърде самоуверен и съдбата не го пропусна. Никога нямаше да забрави онзи летен ден, когато в офиса дойде нова колежка. Ден преди това приятелят му Антон му беше споменал:
“Идва нова служителка жената на Макс от съседния отдел.”
Денис познаваше Макс беше невзрачен и скучен, според него.
“Сигурно и жена му е такава”, помисли си той и не обърна особено внимание на новината.
На следващия ден в офиса представиха новата Ралица. Денис я погледна и моментално онемя. Беше невероятно красива. Скоро разбра, че е и умна. Изгуби покой и след седмица вече я чакаше всяка сутрин с нетърпение. Вечерта, сам вкъщи, само за нея мислеше.
“Ралица е жената, която ми трябва. Перфектна е за мен. Ако аз й харесвам, значи и тя ще ме оцени. Трябва само да се постарая, за да ме забележи. Разбира се, тя е омъжена, но това е в мое полза ще работим заедно и никой няма да подозира нищо.”
Мина още седмица. Денис забеляза, че Ралица му симпатизира. Работеха рамо до рамо, шегуваха се, но го безпокоеше, че тя твърде често споменаваше съпруга си.
“Говори прекалено много за Макс или иска да ми даде яснота, че не й трябвам, или наистина обижда този безинтересен мъж. Не искам да вярвам в второто, въпреки че явно има причина да е омъжена за него.”
Все пак не решаваше да флиртува открито. Но как да избегне близост, когато работеха по общи проекти? Рядко оставаха сами, и то за кратко в кабинета беше и Антон.
Един ден Антон отсъстваше. Денис и Ралица бяха наведени над документи, главите им почти се допираха. Изведнъж усети горещия й дъх, изгуби контрол и я целуна. Тя се отдръпна бързо, покри устата си с ръка и прошепна:
“Денис, моля те, не прави това отново”
Но не се опита да избяга или да се обиди. Той разбра това е добър знак.
“Извинявай, не се справих”, отвърна той с усмивка.
Ралица продължи да работи, сякаш нищо не се беше случило, а той облекчено въздъхна и се включи. В следващите дни продължиха така, без да споменават инцидента. Рядко оставаха сами винаги някой беше наблизо. В петък, преди да си тръгнат, Денис я попита:
“Мога ли да ти се обадя уикенда?”
“Не, не”, отвърна тя уплашено, но след кратко колебание добави: “По-добре аз ще ти звънна.”
“Добре”, просия той. “Ще чакам с нетърпение. Но кога?”
“Ще се опитам”
В събота Денис не намираше място, не оставяше телефона си, но обаждането така и не дойде. В неделя пак чака, но беше напразно.
“Защо не звъни? Дори и съпругът й да е вкъщи, може да намери минута”
Вечерта се обади сам. Ралица вдигна веднага и прошепна:
“Не ми звъни аз ще”
В понеделник будилникът още не беше иззвънял, но телефонът му се активира Ралица звънеше.
“Какво ли е станало толкова рано?” помисли си той и вдигна.
“Денис, свободен ли си? Мога ли да дойда при теб?”
Той се изправи на леглото.
“Сама? Да, имаш кола. Разбира се. Запиши адреса.”
Сбърка телефона, скочи под душа, свари кафе, но не успя да го изпие. Звънна вратата. Отвори и веднага разбра погледът й говорише всичко. Затвори вратата, прегърна я, започна да я целува без да губи време. Тя леко се отдръпна и прошепна:
“Добро утро.”
Но Денис не беше изпитвал такава страст досега не можа да отговори, загуби контрол
После пиеха кафе в кухнята му, а Ралица говореше:
“Мъжът ми тръгва много по-рано за работа.” Денис мълчеше, пак ядосан, защо споменава съпруга сега?
Тя огледа кухнята и каза:
“Уютно ти е и кафето е хубаво”
Не закъсняха за работа, пристигнаха един след друг, но навреме. Денис очакваше подозрителни погледи, но никой не обърна внимание. Само Антон забеляза:
“Ден, днес си по-късно, обикновено си преди мен.”
“Да, така”, отвърна той махничко.
До обяд не останаха сами, но почивката прекараха заедно в кафенето. Размениха няколко думи, когато Антон се присъедини.
“Приятен апетит”, поздрави ги той. “Днес съм гладен като вълк закъснях и дори не закусих, въпреки че жена ми беше приготвила.”
Денис и Ралица продължиха да работят заедно, колегите не подозираха нищо нормално е да си партнират по проект. Освен това тя беше омъжена, а той винаги се държеше професионално.
Вече често сутрин Ралица идваше при него имаха по час-два преди работа. В събота, около десет, телефонът му звънна:
“Мога ли да дойда?”
“Рали, при мен можеш да идваш по всяко време”, отвърна той щастлив. “Дори и завинаги.”
Тя пристигна след половин час. Денис беше във възторг не очакваше такъв сюрприз през уикенда.
“Как успя да се откъснеш днес?” попита я, докато лежаха в леглото.
“Макс понякога отива в къщата на родителите си в събота, но аз не ходя. Мразя вили.”
“Страхотно, остани при мен!”
“Ще остана почти до вечерта.”
“Имах предвид завинаги”
“Завинаги не може, не, това е невъзможно.”
“Защо?”
“Просто е така”, въздъхна тя.
Денис се разстрои, но си помисли, че бърза твърде много.
“Трябва й време А аз трябва да съм благодарен, че пожертва уикенда си. Но какво ще стане после? Ако съпругът й заподозре нещо, ще трябва да се разделим. А аз не мога тя вече ми е твърде скъпа.”
След мълчание попита:
“Рали, какво ще правим? Как ще се виждаме?”
“Така, както досега. Днес съм тук за дълго.”
“Но това е изключение, а аз искам да е винаги. Искам цял уикенд с теб.”
“Разбирам те, Ден.”
“Може би щеше да е по-добре, ако и аз бях женен. Тогава щяхме да сме на равни начала.”
“Какво говориш Ако беше женен, между нас нищо нямаше да има. Тогава щях да знам, че си забранен плод за мен.”
“А забраненият плод е сладък.”
“Да, но аз не съм сладкарка”, засмя се тя.
Времето минаваше. Срещаха се няколко сутрини седмично, рядко уикенди, когато Макс отиваше при родителите си. Денис реши, че е време да сложи край на тази игра.
“Рали, моля те, разведи се и да се омъжим. Не ми харесват тези бързи срещи, мъча се без теб”, каза той един ден.
“Не, Ден, не мога.”
“Защо?”
“Освен мъжа ми, имам и син на единадесет. Той е самостоятелен, затова мога да излизам при теб сам се приготвя за училище. Разочарован ли си? Никога не сме говорили за него.”
“Не, не съм. Какво значение има? Обичам те и бих го осиновил.”
“Благодаря, но той има баща. Макс го обича, няма да се съгласи.”
След този разговор срещите им станаха по-редки. Денис разбра, че това няма бъдеще. Той беше готов да се ожени, а тя не. Умори се от тайните им отношения. Освен това му омръзна да става толкова рано. Затова скоро се наложи да говорят отново.
“Рали, мислих дълго имам много свободно време, цяла вечер само с мислите си. Не ми харесва как стоят нещата. Искам да се разведеш и да бъдем заедно.”
“Не, Ден, не мога, съжалявам”, отвърна тя тъжно.
“Тогава приключваме”, каза той твърдо.
“Добре, ако така си решил.”
Ралица си отиде завинаги. Денис скоро срещна друга жена свободна. Но, да си призная, не я обичаше толкова силно, колкото Ралица. Вярваше, че такава любов се среща само веднъж в живота. Между мъчителната страст и спокойствието, избра второто. Така беше по-добре.
