Витьо, Витьо защо спиш? Чу ли? Ставай, че цял живот можеш да проспиш така. Погледни го, спи като заклан Виктор, ставай, ще пропуснеш щастието си!
Адела, дай ми да поспя още малко, в крайна сметка
Ставай вече! На пенсия ще се наспиш.
Еха, ще кажете и на оня свят ще се наспя
Не, не става така! Ставай, хайде а?
Виктор погледна себе си в огледалото неизспал, с червени очи.
Е?
Не се мотаеш, а? Хайде, мий се, бръсни се, оправи се, още има време. Давай.
Какво време, Адела?
Такова.
Виктор потръгна към банята, мърморейки си под носа, иначе лесно можеше да получи шамар с презрянка. Възпитава го, да я вземе дяволът, мислеше си злобно.
Витьо, казала ли съм ти, че понякога мога да чета мислите ти? Казала ли съм? Не? Е, сега знаеш. Адела удобно се настани в позата на лотос до леглото му. Страничен ефект. Хайде, мий се, изчисти си зъбите добре и не забравяй да се обръснеш. Обрасъл си като партизанин.
Витьо знаеше, че спорът е безсмислен. С нея дори и приживе не можеше да се спори.
Баба му беше бивша, и не обикновена тя беше призрак.
Да.
Не, не беше полудял, нито се беше напил до бяла топка Просто Адела един ден се появи в апартамента му.
След като вече беше заровена.
Чувам, да, понякога какво мислиш, кимна плавно бабата, като се приплъзна по въздуха. Как Людката живееше с теб? Ти си динозавър, чист динозавър.
Виктор махна с ръка и тръгна към банята.
С Людмила се бяха развели преди година. Децата бяха големи, имаха свои животи. Люси се беше просветлила, нарече го тиранин, заяви, че не ѝ дава да се развива като личност, хвърли дрехите в куфар и излезе, захлопвайки вратата.
Виктор остана сам, объркан. Обади ѝ се, но тя заяви, че не иска да има нищо общо с такъв домостроител и женомразец. Никога преди не го бяха наричали с такива ругатни.
И как, според Люси, той можеше да престане да бъде домостроител, ако буквално строеше къщи, бани и прочие? Странна жена, тая Люси, още и псуваше.
Накратко, тя беше се накълвала на някакви коучове дявол да ги знае кои са и реши, че с Виктор животът ѝ е бил мъчение. Че я е впрегнал като вол и я е карал да вари чорби и пържи кюфтенца.
Между другото, кюфтенцата на Люси бяха шедьовър
Виктор почти се задави от лиги, когато му хрумна идея. С полуизбръснато лице изтича в коридора.
Адела! Адела!
Е, какво ти е, що крещиш?
Адела, научи ме да варя чорба! Моля те!
Аха, сега ще! Да предам тайната си на чорбата!
А защо ви е там? На дяволите ще я варите?
Пфу на теб!
Е, и добре Люси вари по-вкусна от вас.
Ха, какво ми говориш! Людката от мен се е научила!
И какво от това? Виктор продължи да се бръсне, вече плюейки на приличията, че трябва да става в седем в неделя. Бабата нямаше да го остави.
Какво ли? бабата се развълнува, зашумтя като лист. Ти си ми внук, а не някой тамошен! Аз ще те науча! Чорбата се вари с любов, глупчо, а не с рецепта! Слушай сега първо картофите, после лукът, после после всичко останало! И никакви коучове, ясно? Само аз!
Виктор кимна, усмихна се за пръв път от месеци и каза:
Добре, бабо. Слушам те. Но само ако после ми разкажеш как точно се озоваваш тук всеки ден.
О, това? тя се усмихна тайнствено. Това е за по-късно. Сега в кухнята! И не ми пръскай сапун в очите!
