Ти ми си никой Ивайло, а за мен ли мислиш? тихо пита Анелия съпруга си. Разбирам, че обичаш дъщерята, няма да ти отнема общуването с нея Но не ти се струва странно, че бившата ти мами през детето, за да ти изтегли пари? Нуждаем се да се ограничаваме заради капризите на бившата ти съпруга. Кога ще спре това?
Анелия, върнала се от работа по-рано от Ивайло, подрежда масата. Днес е петък, а значи вечерта им се присъединява дъщерята от предишния брак, единадесетгодишната Мира. Чуковете звънат, а Анелия бърза към коридора. На прага стои мъжът и падчерицата. Момичето, без да гледа към Анелия, вляза в апартамента и късо изрече: Здрасти. Ивайло се погледна виновно към съпругата и пробуркана:
Здрасти, скъпа. Как мина денят?
Нормално, отвърна Анелия, опитвайки се да скрие раздразнението, седнете да ядем.
На масата настъпи напрегната мълчаливост. Ивайло се опитва да разхлади атмосферата, разказвайки на Мира за деня си, но момичето отговаря еднословно или мълчеше, откровено игнорирайки Анелия. Тя яде в мълчание, усещайки как се задушава от гърлото.
Тате, мамата каза, че спешно й трябват пари за ново зимно палто, изведнъж заяви Мира, старото й е износено, се срамя да отида в училище с братчето.
Добре, Миро, спокойно каза Ивайло, ще поговорим след вечерята.
Анелия усеща как в нея връхлетя ярост.
Още пари, още тези безкрайни искания, мисли тя, Колко още?!
След вечерята Ивайло и Мира се преместват в стаята й за задачи. Анелия остава в кухнята да мие чиниите. Чута й се откъснати части от разговор:
Тате, разбираш, че мамата наистина се нуждае. Тя е една, която ни дърпа, а тази й гласът на Мира спадна.
А татко не може да й купи ново палто? попита Ивайло несигурно.
Тате, какво общо има таткото! Той няма пари! Не бих те помолила, ако не беше ужасно лошо. Ти си мъж, трябва да я подкрепиш! И ти си мой татко!
Анелия не издържа. Хвърля гъбата в мивка и отива към стаята.
Ивайло, трябва да поговорим, казва твърдо.
Не сега, Анел, опитва се Ивайло да избяга от темата, правим задачи.
Не, сега, настоява Анелия, Миро, можеш ли да ни оставиш за минута?
Мира с недоволство се усмихва и излиза. Анелия затваря плътно вратата и се обръща към Ивайло.
Колко ще продължи това? пита тя.
За какво? прави вид, че не разбира Ивайло.
За парите, Ивайло! За бившата ти съпруга, за Мирa, за всичко! Ние едва пререждаме ипотеката, отказваме си всичко, а ти постоянно изплащаш на нея! Това е безобразие!
Анел, това е моето дете. Не мога да я оставя без подпомагане, започва да се защитава Ивайло.
А за мен не мислиш? За нас? Имаме и свои нужди! Не мога да поправя зъбите, защото нямам пари!
Разбирам, казва виновно Ивайло, ще поговоря с Олга
Тя няма да те слуша! Ти си я познаваш! Винаги получава това, което иска! Може би трябва да й напомниш, че има и мъж, който трябва да се грижи за семейството? запалва се Анелия.
Не, Анел, не се натъвай за Олга, натегнато казва Ивайло, тя е добра майка.
Добра майка? Ако беше, не би прехвърляла всичките си проблеми върху теб! Удобно й е, че ти плащаш всичко, отговаря Анелия.
Достатъчно! избухна Ивайло, не се осмелявай да говориш така за майката на детето ми!
Не забравяй, че имаш и истинска съпруга! Съпруга, която те обича и подкрепя! изкрещя Анелия.
Обичам те, прошепна Ивайло, но не мога да изоставя детето си.
Може би трябва да избере кой те обича повече? провокира тя.
Ивайло стои безмълвен, сваля глава.
Какво викаш? пита тя, гледайки плачещата Анелия, къпа се?
Не, Миро, отговаря Ивайло, опитвайки се да успокои дъщерята, всичко е наред.
Не, не е наред! изкрещя Анелия, ние се кърим заради теб и майка ти!
Заради мен? вдигна вежди Мира.
Да, заради теб! Защото постоянно искаш пари, защото се държиш с мен като с празно място! изрече Анелия.
Какво да правя? Да те обичам? Ти си никой за мен! отговори Мира, имам мама!
Анелия се чувства като да е получила плешка. Поглежда към Ивайло, очаквайки някакъв отговор, но той само стои с поглед надолу.
Знаеш ли, Миро, с труд казва Анелия, можеш да останеш колкото искаш, но аз вече не понасям това. Не ще мълча повече и не ще се представям, че всичко е наред! Търпението ми свърши.
Тя излиза от стаята, оставяйки Ивайло и Мира сами. Затворила се в спалнята, взема телефона и набира номера на приятелката си.
Здравей, казва, сълзите й се топят, трябва да поговорим.
***
На следващия ден Анелия се среща с приятелката в кафене в София. Изглежда уморена, почти не докосва храната. Приятелката, изслушала я, пита:
Анел, сериозно ли мислиш за развод?
Не знам, отговаря открито, обичам Ивайло, но повече не мога да живея така. Той е разкъсан между мен и бившото си семейство, а аз се чувствам излишна. Умората ме прегръща.
Разбирам. А не би ли трябвало да опитате отново да говорите? предлага тя, да му обясниш как се чувстваш и какво ти е нужно.
Казвам му вече хиляда пъти! отрече Анелия, той изглежда разбира, но нищо не се променя. Не иска да нарани дъщерята, но ме наранява.
А какво с Мирa? Опитвала ли си да говориш с нея? попита приятелката.
С нея е безсмислено! викна Анелия, тя слуша само майка си и прави всичко, за да ме провокира. Не ме вижда като човек.
Децата често копират поведението на родителите, забеляза приятелката, може би трябва да се опитате да намерите общ език.
Тя не ме издържа! Очевидно ме игнорира! Това е невъзможно, отряза Анелия.
Но може би си струва да опиташ? настоява приятелката, ако покажеш, че искаш да подобриш отношенията, може да се промени.
Анелия замисля. Тя признава, че приятелката има част от правдата. Ако иска да запази брака, трябва да се опита да направи всичко възможно, дори да преодолее гордостта си и да се примири с уплашения тинейджър.
Добре, казва най-накрая, ще пробвам. Не вярвам, че ще се получи, но ще опитам
***
В същия ден, когато Ивайло довежда Мира, Анелия решава да действа. Излиза от кухнята с поднос, пълен с баници и чай. Мира седи на дивана, потънала в телефона.
Миро, обръща се към нея, искаш ли чай с баници?
Мира вдига глава и я поглежда с пренебрежителен поглед.
Не съм гладна, отговаря тя.
Опитай, предлага Анелия, поставяйки подноса на масата, направих ги сама.
Мира неохотно взема парче и откаса малък хап.
Вкусно, пробурка тя.
Радвам се, усмихва се Анелия, сядеш ли? Ще ти донеса още чай.
Мира се настанява. Изглежда малко уплашена само преди мачехата й викаше, а сега говори нежно.
Миро, искам да поговоря с теб, започва Анелия, знам, че не ти е приятно, когато съм близо до баща ти.
И не трябва да ми е, прекъсна Мира, ти не си моя майка.
Разбирам, кима Анелия, и нямам намерение да се превърна в нея. Само искам да живеем в мир. Татко ти страда от нашите спорове.
Мира мълчи, гледайки чашата си.
Знам, че обичаш майка си, продължава Анелия, и това е добре. Но не означава, че трябва да ме мразиш. Аз също обичам баща ти.
Лъжеш! избухна Мира, вие се карате постоянно!
Карам се, защото е трудно, признава Анелия, но това не означава, че не се обичаме.
Тя замлъква, чакайки реакцията на Мира. Тя продължава да гледа шарения скатерт.
Миро, искам да знаеш, че никога не съм искала да ти навредя, казва Анелия, искам всички да бъдат щастливи. Ти си дъщеря на най-скъпия ми човек, разбра ли?
Мира вдига глава и гледа Анелия право в очите. В погледа й вече няма враждебност.
Наистина ли? шепне тя.
Наистина, отвари Анелия, готова съм да се кляна дясната сега.
Точно тогава в стаята влиза Ивайло. Поглежда изненадан към Анелия и Мира, седнали мълчаливо.
Нещо се случи? пита той.
Просто разговаряме, отговаря Анелия с усмивка.
Вечерта мина чудесно. Мира играе “Твистър” с мачехата, а Ивайло се смееш като дете. За първи път Мира не изпитва омраза към мачехата оказа се, че тя не е толкова зла.







