Зъ tomorrow тръгвам към бъдещата свекърва. Замужените приятелки, успокоявайки ме, почти ме уплашиха до смърт:
Запомни, дръж се гордо, не те са намерили в боклука
Не позволявай никой да ти седи на гърдите, изясни всичко веднага.
Знай, добрите свекрви не съществуват
Ти си ги направила щастливи, а не те те направиха.
През нощта не успях да затворя очи, а сутринта изглеждах като по-красивa в гроба. Срещнахме се на перона и в електрическия влак. Пътуването два часа.
От влака минахме през малко село, след което се появи малка дървена къщурка. Студеният въздух миреше на Коледа, снегът блестеше под слънцето, под краката ми скърцаше. Със студен везеше, но надявам се видях селце.
Там ни посрещна една изтънчено сгърчена баба, облечена в износена вълнена риза, скъсани валяци и чиста, но прободена шапка. Ако не беше за да ме кличе, бих минала покрай нея:
Божанке, млада, аз съм Калина Петрова, майка на Владо. Ще се запознаем. С хлъзгаща се ръка подаде на мен копринена ръкавица, захапка за ръка, погледът ѝ под шапката пронизваше. По пътека между снежните купчета стигнахме до къщата, построена от черни, изсъхнали дъски. В дома топлината изстрелваше от червеночервената печка.
Ужас! Около осемдесет километра от София и пред нас се откри средновековна приказка. Вода от кладенец, тоалетна дупка във улицата, радио рядко явление, в къщурката полумрак.
Майко, да запалим светлината, предложи Владо. Майка му погледна с неодобрение:
Не седеш пред светлината, а ли се боиш да ти падне лъжица в устата? Погледът ѝ се спря върху мен, разбира се, сине, аз и сама ще се справя, тя завъртя лампата, висяща над масата. Туската светлина озари метър около нея.
Гладни ли сте? Сварих лапти, а вие сте поканени да се нахраните в нашия малък шепер, каза тя, шепнещи нежно прегръдки. С очи се срещнахме, тя се разхлъзваше от хляб към дрова и се нашепваше: Ще сложа чайник, ще пием чай. Чайник с капачка, капачка с шишарка, шишарка с дупка, от дупката паре. Чаят не е обикновен, а ягодов. С малиново варене ще стопли, ще прогони болести, а болестите няма да дойдат. Усещах, че съм в кино от до-историческо време, а режисьорът скоро ще вика:
Сцената е готова, благодарим.
Топлината, горещата храна и ягодовият чай ме разтопиха, исках да се отпусна в мягка възглавница, но не дойде така.
Хайде, момчета, отидете в кулинарията, купете няколко килограма брашно. Нужни са ни питки за вечерта, Варика и Груша с семействата си ще дойдат, Людка от Пловдив ще се запознае с бъдещата невеста. А аз ще нарежа зеле за пълнеж, варя пюре.
Докато се обличахме, Калина Петрова изтегли от под леглото кочан от зеле, нарязваше и каза:
Кочанът е готов за рязането, ще се превърне в кочерица.
По селото минавахме, всички се спираха, поздравяваха се, мъжете свалиха шапките си, кланяха се и ни погледнаха следователно.
Кулинарията се намираше в съседното градче, пътуваме през гората, елхи, дървета с бели шапки от сняг. Слънцето играеше върху снежените камъни, а обратният път беше осветен с жълтеникаво сияние. Зимният ден беше кратък.
Върнахме се в къщурката, Калина Петрова каза:
Готви, Божанке. Ще утъпкам снега в градината, за да не ядат мишките кората от дърветата. Взимам Владо да хвърля сняг под дърветата.
Тестото е като тон, ако знаех какво да правя, не бих купувала толкова. Калина Петрова ме подстрекаваше: Колкото и голяма да е работата, когато започнеш, ще я завършиш. Началото е тежко, краят е сладък.
Останах сама с тестото, не знаех дали мога, но готвих. Един питка кръгла, друг дълъг; едната по голяма от ръка, другата колкото пръст. В едната пълнежът е обилен, в другата едва се вижда. Един е кафяв като какао, друг бял като сняг. О, колко се уморих! По-късно Владо разкри истината: майка му правеше изпит, дали съм достойна за скъпоценния му син.
Гостите прибраха се като от рог на изобилие всички бели, русоока, усмихнати. Скрия се зад Владо, стеснена.
Кръглата маса в средата на стаята ме постави на почетно място върху леглото с малките. Леглото беше масивно, коленете се издигаха над главите, деца скачат, и аз почти се излеях от морска болест. Владо донесе ящик, облечен в одеяло. Ящикът беше огромен, сядах като кралица на престола за всички.
Не ядох нито зеле, нито жарен лук, но се наложих да ям с всички, а задушницата изпищяше.
Смръщна тъмнината. При бъдещата свекърва тесната легла в кухнята до печката, останалите в залата. В къщурката е тесно, но заедно е подобре. Поставиха ме на леглото гостувалото място. От резба на стар комод, направен от бащата на Владо, извадиха прашено спално бельо, трудното да се легне. Калина Петрова го разстила и каза:
Премини, къщурка, печка, но домакинята къде да ляга!
Бъдещите родственици се простреляха върху пода на шампанските, от скръбното таванче. Исках да отида до тоалетната. Изскочих от масивната пленка, стъпвах внимателно, за да не стъпя на никой. Дойде до сените тъмнина, някакво опашато същество се триеше към краката ми. Психически се уплаших, мислех, че е плъх, викнах! Всички се разсмяха: това е котенце, ходило е цял ден, а вечер се върна у дома.
Отидохме до тоалетната с Владо, вратата липсваше, имаше преграда. Владо се обърна с гърба си към мен, блица светеше с кибрит, за да не падна в нужника.
Върнах се, се потопих в леглото и заспах: чист въздух, без шум от коли селото.
