Дневник, 12 август 2025г.
Денис, имам една необичайна задача за теб, каза Андрей Иванов, след като се замисли за момент, трябва да следиш една млада жена, това е нейното фото
А дежурството ми в сигурността?
Ще намеря заместник, банката без охрана не ще остане. Това е лично мое искане, или пък специално заповед от управителя на клона, ако ти така е поудобно. До четири часа трябва да бъдеш тук
Работата ми в банката в Пловдив вече няколко години върви гладко доведохме ми управлението на местния регионален клон. След диплома от Икономическия университет, започнах като куриер, да доставям кредитни карти до клиентите. Усърдието ми не остана незабелязано и сега имам престижна позиция, добър доход в лева и къща в елитната предградия на Варна. Семейният ми живот обаче не се разви както съм очаквал.
В София имаше бавен роман с продавачка в книжарница, дори се говореше за сватба. В банката неженените служители се гледат подозрително. Един ден в парка Вяра се спря на пейка и, с тъжен глас, каза:
Знаеш, всички родители, приятелки ме карат да се оженя за теб. Мислят, че с такъв мъж няма да се късам.
И какво в това е лошото?
Нищо, но аз обичам друг, от училище. Опитах се да те обичам, но не се получи. Прочетох някакви наивни книжки.
Това разставане ме разтърси дълбоко. Когато се появи възможност за преместване в друг град, се съгласих без колебание така ще мога да изчистя главата си.
В новото място всичко започна добре. Къщата ми беше двуетажна къща. Какво да правя на два етажа сам? Опитах се да доведа майка си, но тя отказа категорично:
Живея в къщата, в която съм от детството. Тук са погребани майка ми, дядо и баща ти. Ще остана тук, докъдето ме държи сърцето.
Твърде рано е да мислиш за смъртта.
За смъртта трябва да се мисли, както за живота. Строи си гнездо, а аз ще ти донеса внуци, когато се върнеш.
Новото гнездо се построи бързо. Още преди да пристигна, слуховете за младия, холост директор на банката се разпространиха из офиса. Около мен се събраха любопитни погледи, но аз останах строг и недостъпен, решен да не се впускам в краткотрайни служебни връзки.
На едно събиране в чест на рождения ден на съсед, срещнах Райна. Тя ме плени с скромността и беззащитния поглед. При първата среща ми каза, че е омъжена, но за мен това не беше пречка и започнахме да се виждаме. Понякога останаваше нощувайки в къщата ми, а ние седяхме на терасата и наблюдавахме как се спуска нощта, разговаряйки за всичко. С нея всичко беше леко и естествено.
Тези вечери обаче не бяха чести. Банковата работа ме държеше в кабинета до късните часове. Райна работеше в текстилна фабрика и две пъти седмично имаше нощна смяна. Обикновено тя се опитваше да поспее след обяд, а сутринта отново се събуждаше отпочивана.
След половин година от запознанството предложих й да живеем заедно:
Можеш да спиш при мен до късно, дори да оставиш работата доходът ми е достатъчен. Да създадем семейство, защото банковите каси вече ме пресичат.
Семейство вече имам, прошепна Райна, и не съм в радост от това. Нека изчакаме, добре? Същото е и с нас, ние сме добре заедно.
Премести се при мен.
Не бързай, свикнала съм с самотата
Не настоявах. И в банката се появиха проблеми един служител, Константин Петров, отпускаше кредити на клиенти с лоша кредитна история срещу подкупи. Поканих го в кабинета:
Какво се случва, Константин, толкова много грешни изплащания?
Понякога човек се разболява, губи работа
Тогава губи и работата при вас. Съдилищата ги обявяват за несъстоятелни, а длъжникът вече има четири заеми в други банки.
Проверих, но не намерих нито едно нарушение. Вероятно бюрото за кредитни истории се е объркало
Накрая трябваше да го уволня. Остави ме с горчиво усещане, че в този град никой не е надежден. Дори Райна се съпротивляваше да ме приеме като човек за цял живот нещо я притискаше.
В една събота преди нощната си смяна, Райна отиде да се отпусне, а аз отидох до гарата да получа важна поща. На перона забелязах скромната ми приятелка, която се втурна в влак с голяма чанта. Това означаваше, че нощната й смя
