Нямаш никаква съвест. Не виждаш колко трудно е на Марин? Той е твой брат, можеше да му помогнеш. Винаги мислиш само за себе си.
Скоро майка ми, Ружа, ми позвъни и ме помоли да дойда да взема всичките си вещи от нейния апартамент.
Тук вече почти не се мърдаме от твоя безред, каза тя.
Това се случи след като отказах да дам пари на Марин за вноска за апартамент. Не говорих за заем знаех, че никога няма да ми ги върне.
След отказа ми Марин излезе от апартамента ми ядосан. Беше убеден, че ще получи всичките ми спестявания, защото има семейство и деца, докато аз не.
Трябва да се изкажа, защото семейството ми се държи несправедливо към мен, особено с настъпващите празници.
Когато се преместих в София, за да продължа обучението, веднага започнах работа на непълен работен ден. Първоначално живях в общежитие, после наех квартира с приятелка. Не исках да се викам от родителите, затова се стараех да се издържам сам и едновременно с това да подпомагам майка си.
Тя никога не прие пари директно, а винаги ме молеше да й донеса неща, които й потрябват дрехи, обувки, домакински уреди. И при всяко посещение й носех торби, пълни с храна.
Майка ми живее в тристаен апартамент заедно с Марин. Баща ни почина преди три години.
Братът ми никога не се интересуваше от образование. След гимназията отиде да работи в Германия, но единственото, което успя да си купи, беше стара кола. Когато се върна в България, започна да работи като шофьор на такси. По-късно се ожени и се настани в майчината квартира с жена му Бойка.
Финансово им беше трудно, защото Марин живееше от ден за ден. При първата заплата я изразходваха незабавно. Майка му и родителите на Бойка редовно им помагаха с пари. Той знаеше, че винаги ще има подкрепа, затова не правеше усилие да печели повече или да подобри финансовото си състояние.
Днес Марин и Бойка имат две деца, а трето е на път. Решиха, че майчиният апартамент е станал твърде малък и започнаха да мислят за покупка на собствено жилище.
От моя страна живея с партньора си, Тодор, в нает апартамент. Планираме брак, но сме решили да го отложим за по-удачен момент. Приходите ни са стабилни Тодор е софтуерен инженер, а аз управлявам няколко онлайн магазина. Не харчим безсмислено и спестяваме, за да купим собствено жилище, в което да живеем независимо след сватбата.
Майка ми знаеше за плановете ни, но въпреки това подсказа на Марин, че може да ме помоли за помощ.
Иска да купи апартамент, но няма пари за вноска, сподели ми Ружа.
Когато Марин дойде при мен и ми поиска директно парите, отхвърлих. Той се ядоса. Смяташе, че му дължа нещо само защото има семейство, а аз нямам.
По-късно майка ми отново ме позвъна:
Нямаш никаква съвест. Не виждаш колко трудно е на Марин? Той е твоят брат, можеше да го подкрепиш. Винаги мислиш само за себе си.
След това добави:
Дойди да вземеш вещите си от нашия апартамент. Не можем да се движим заради твоя безпорядък. И не идвай за Коледа Марин е ядосан, а и аз не искам да те виждам.
Не търсих обсъждане. Ще взема вещите си и ще ги сложа в нашия нает апартамент. Когато Тодор и аз купим собствен дом, ще ги поставя там.
Бих могъл да му дадох заем, но знаех, че никога няма да ми ги върне. Той дори не попита за заем очакваше просто да получи всичките ми спестявания, само защото има деца.
Как бихте реагирали в такава ситуация?
Урокът е ясен: да разчитате на другите е опасно; истинската сигурност идва от собствените ви усилия, дисциплина и отговорност. Само така можете да изградите стабилен и спокоен живот.
