Две години назад животът ми се обърква нагоре надолу. Баща ми умира, а след 20 години брак се развеждам.
Сега живея в къщата на татко, защото ме уволниха от работа. На 40 съм и смятам, че няма шанс за нова работа или нова връзка.
Злополуки не спират да ме следват. Покривът, който е направил местен майстор, пропуска вода. Нямам сила да се справя с дървесината.
Работници, които замениха дограмата, не довършват работата и вятър се вмъква през дупките. За да се стоплям, събирам смърчови шишарки и използвам множество книги като гориво за печката.
След това обаче изчезва електричеството и трябва да изключа отоплението. Барманът от съседното Къщи-чай започва да ми предлага горещи предложения.
Мисля дали да се смея или да плача Убеден съм, че не може да стане по-лошо, но изведнъж всичко се оправя.
Моят принц се появява на селска автобусна спирка, идвайки с автобус от Пловдив. Има късо окабелени коси, облечен е в работни дрехи и поправя покриви. Пита ме дали се нуждая от помощ. Признавам, че ми е нужна, но нямам как да го заплатя.
Той отговаря, че щом имам пари, ще се уредим. Поправя покрива, кранчето, водомера, оградата, стълбите и прозорците.
Една вечер, при най-големия студ, откривам в къщата топло огнище и до него чаша с билков чай.
Като чудо получавам това, от което се нуждая за замръзнало гърло и студени крака.
Знам кой е моят герой и се чудя как да му благодаря. Той е способен, но и скромен, затова не споменавам името му селото е малко и всички го познават.
Сега къщата и градината ми са преображени ясно се вижда мъжката ръка, която е вложил. С принца ми е топло, съм щастлива и най-големият ми страх е да го загубя.
