– Не ти остава майка! вика свекрата. Забрави, че имаш майка. След сватбата ме не тревожи и се преструвай, че никога не съм съществувала. Плюс пари за сватбата няма да ти дам. Ако не бях аз, която ти избира съпруга, няма да платя за целия този спектакъл.
Сашо се чувства необикновено щастлив, когато малкият му син, Сашо, го прегръща и казва:
– Майко, ти си найкрасива на света. Ще направя всичко, за да ти стои усмивката.
Сашо не подозира колко тези думи разтърсват сърцето на майка му. Тя е горда, че е родила онова чудо малко момиченце, което нарича ангелче. Златисти къдрици, сини очи, изящни черти във всичко му диша благородство. Когато порасне, това я подтиква да проверява всяка потенциална невестка стриктно: трябва да има чист родослов, да е грижливо поддържана, със слаба, стройна фигура. Висше образование и безупречни манери са задължителни, както и работа в уважавана фирма (по възможност на добра позиция) и влиятелно обкръжение.
– Квартира в София вече имам за моя син. Сега ми трябва подходяща домакиня, която да поддържа безупречен ред и да е готова да посреща гости на Сашо дори в три сутринта това е задължението й като съпруга и домакиня.
Времето минава, изискванията на Тая стават все построги.
– Не искам момиче над двадесет и пет, което да ражда болен и слаб чадър. И трябва да сме сигурни, че детето е от Сашо.
– Тая, бой се от Бога, казват роднините. В нашето време няма девойки, които да отговарят на твоите условия. Ако искаш синът ти да се ожени навреме и да има детенце, остави го на мира. Иначе той ще остане вдовец до края.
Сашо завършва с отличия гимназията и университета, получава добре платена длъжност, но личният му живот се къса. Веднъж, щом представи момиче на майка си, тя намира хиляда причини да отхвърли бъдещата зетя. При всяка среща тя казва на сина:
– Сашо, отиди в кухнята, нарежи ни плодове, а ние ще поговорим.
Първата млада жена, с която Тая се запознава, е Божана. Тя е от скромно семейство: майкабухгалтер, бащакотелник, двама помлади братчета. Божана работи като провизорка в аптека, което кара Тая да се замисли:
Тя има постоянен достъп до лекарства дали няма да ме отрови или сина ми? И семейството й е работническо, а ние не търсим такава».
– Милена, разбираш ли, че не можеш да се ожениш за Сашо? заплашва Тая, когато останат само две. Вие сте твърде различни. Той е израснал в специални условия, а ти не си. По-добре забрави за него и намери попросто момче.
Божана не се нуждае от обяснения. Тя тихо се вдига и излиза, без да се сбогува със Сашо. Когато той се опитва да разбере причината, тя сухо отговаря:
– Попитай майка ти, която те отгледа в специални условия. Тя казва, че ти си твърде добър за мен и аз трябва да търся попроста.
– Майко, защо обиди Божана? Тя ми е наистина харесала. Какво й каза?
– Синко, забрави едно аз съм твоята майка и найподобре знам кой ще те направи щастлив. Не е тази Божана, сигурно. Откъде я взе? Очевидно не е от прилично семейство.
Сашо осъзнава, че майка му е безсмислено да се бори с нея, и се оттегля. Понякога споменава нова приятелка, но не се осмелява да я заведе при гордата майка. Тая понякога предлага помощ с намирането на семейство, но Сашо учтиво отказва:
– Това е между мен и съпругата ми. Ще се оженя сам, а не ти.
– Знам кой ще избереш, ворка Тая. Ще донесеш в къщата прачка, чието единствено мислене са кърпи и швабри.
– Поне ще блести пода, усмихва се Сашо.
– Не се осмелявай да говориш така с майка ти! възмущава се жената.
Синът тихо се оттегля в стаята си. НАкрая решава да се премести в отделен апартамент, който Тая притежава и който досега отдава под наем.
Отношенията с бащата, Георги, който се разведе много време преди, са лоши. Той не общува с него след развода, когато Сашо е бил на шест. Но наскоро се съгласява на среща.
– Знаеш ли защо напуснах Тая? Защото ни задържаш постоянно, проверяваш къде отивам, какво правя, какво се говори за мен. Когато исках да прекарам време с теб, тя ме упрекваше, че без висше образование не мога нищо. Защо тогава трябваше да се съпрум и раждам? За нея бях като мравкапроизводител.
– И радваш се, а? се намръщи Сашо.
– Какво ти е? се обижда бащата. Купих ти апартамент и му дадох ключовете. Той не ти каза?
– Какво? не вярва Сашо.
– Събрах пари десет години, исках да имаш свой кът. Ако останеш с нея, няма да имаш живот. Тя никого не счита за човек.
– Защо не говорих с мен? пита Сашо несигурно.
– Не исках да ти създавам проблеми. Тая заплаши, че ще те отведе в друг град и повече няма да ме виждаш. Така живях, гледайки те от разстояние.
Бащините думи променят мнението на Сашо за майка си. Той я смята за найдобрата и често говори, че иска да намери жена, която да му напомня за нея. Тая се усмихва надменно: не скоро ще намери такова. Такова като нея едно на милион, ако не на милиард.
След Божана има запознанства с други момичета, но нито едно не удовлетворява Тая. Синът поставя условие:
– Или спираш да се намесваш в живота ми, или аз спирам да ти се обаждам.
– Каква безблагодарна порода, вика Тая. С кого разговаряш? Не забравяй, че ти дадох жилище и образование. Как смееш?
– Мам, стихни, моли той. Знам кой всъщност купи апартамента. Говорих с баща ми, той всичко разкри.
– И му вярваш? избухва майка. Не на майка, а на някакъв неуспешник?
– Ако е така, този неуспешник е мой баща. Или не?
Лицето на Тая се зачервява. Тя го поглежда презрително и се затваря в своята стая. На следващата сутрин не се появява за закуска. Сашо тупа на вратата, но чувам вик:
– Остави ме на мира и се върни при вашия никчемски татко!
– Мам, защо така? вика Сашо, отваряйки вратата. Той я намира в леглото, с растресани коси, в размаринено рокля, безцелно гледа в тавана. Това е контраст с нейния обичаен изискан вид, ухание от скъпи парфюми.
– Знаеш ли, синко, разбрах една истина, бавно казва тя. Жениш се с когото искаш, няма значение. Дори с папуаска с пингвинска и индийска носорска кръв. Само забрави, че имаш майка. След сватбата ме не тревожи и се преструвай, че никога не съм съществувала. Плюс пари за сватбата няма да ти дам. Ако не бях аз, която ти избра съпруга, няма да платя за цялата тази схизма.
– Разбрах те, мамо, шегува се Сашо и тихо затваря вратата. Този ден той се премества в своята нова квартира.
Шест месеца по-късно той кани майка си в ресторант, за да й съобщи новината за предстояща сватба.
– И кой е тя? безинтересно пита Тая.
– Каквото и да е, тя няма да ти хареса, студено отговаря Сашо. Искам да знаеш: бъдещата ми съпруга се нарича Лилия. Тя е 26годишна, от семейство дългогодишни лекари. Много достойна млада жена.
– О, Боже, откъде толкова увереност в нейното достойнство? майка се оправя с очи. Показвай снимка.
Сашо подава телефона и показва снимка. Лилия е момиче с изтънчено източно лице.
– Това е Гюлчета, а не Лилия, защо я наричат така?
– Лилия е наполовина корейка, обяснява той търпеливо.
– Още подобре, фырка Тая. Точно микс от булдог и носорог.
– Ще ти хареса, щом се запознаеш с нея след нашата сватба, усмихва се Сашо.
Тая след неговите думи задъхва.
– След сватбата? Наистина се оженваш? За мен?
– За себе си, за радост, ухмява се Сашо, привиква сервитьорката за поръчка.
Майката е в шок, опитвайки се да си представи какви бяха внуците й с такава майка. Изглеждало най-лошо.
На сватбата Сашо се обръща към майка си и строго казва:
– Няма скандали. Ако Лилия ме остави заради теб, никога няма да ти простя.
Тая трябваше да мълчи, да е потиха от вода, пониска от трева. Тя наблюдаваше красивата, сияйна булка и радостния син, докато получаваха поздравления, участваха в игри и танцуваха с любящи погледи. На следващия ден младоженците донесоха подарък за Тая, но тя не ги пускаше вътре.
– Е, синко, изпълних всичко, което искаше. Сега е мой ред нека не ме притесняваш с тази смес. Разбираш ли, че имаш хиляда жени, а аз имам само една майка?
Младоженците заминават, а Тая, разочарована, хвърля подаръка в коша.
– Нищо няма да взема от тази полукръвка, вика тя раздразнено.
В последствие Тая често се бори с болести, а съпрука й Лилия я гледа, грижейки се за нея. Понякога Сашо наема нощна и дневна помощница, за да не остава майка им без надзор. Тая не успява да приеме зетята, която мрази, защото синът я сравни с майка в неблагоприятен контекст.
– Само ти каза, че ще намеря такава, която да ми прилича. Къде е приличната? скаржеше се Тая. Сега, зависима от помощта на Лилия, тя трябваше да мълчи, което я дразнише безумно.
– Накрая се намери красива за главата ми
При всеки телефонен звънец тя отговаря мелодичен глас:
– Здравей, Лиличко. Как си? При мен малко се вдига кръвното. Можеш ли да дойдеш, да провериш? Добре, договорихме се….
