Майка ми поиска тест за бащинство и се съгласихме, въпреки че никога не съм съмнявал, че Снежана моята дъщеря. Казвам се Виктор Георгиев, навърших тридесет и седем и дори да съм имал всичко, което съм искал, ми липсваше едно семейството. Откакто преди шест години баща ми почина, живея в двестаен апартамент в София заедно с майка си Радостна. Не исках да я разочаровам, затова завърших с добра специалност, намерих работа и изпълних нейните очаквания. Тя нетърпеливо чакаше да й кажа, че съм намерил втората половинка, за да може да си почете внуците.
Насреща ми се появи Мария, момиче от едно село, което тогава беше студентка. Семейството ѝ не беше заможно, но за мен това нямаше значение. Майка ми обаче не одобри избора ми, казвайки, че Мария не е подходяща. Аз реших да последвам сърцето си и започнах връзка с нея. След няколко месеца я доведох вкъщи, обявих, че живеем заедно и че е бременна с моето дете. Майка ми смяташе, че Мария е измама, че се е нанизала в града без причина.
Въпреки нейното неодобрение, Мария се премести при нас и майка ми я прие неохотно. Първоначално не беше доволна, но с времето се привикна към нея. Мария се оказа страхотна домакиня и майка започна да се отпуска. Все пак тя се надяваше да ни постави в конфликт.
Накрая се роди дъщеря нарекохме я Снежана. Майка ми отново поиска тест за бащинство и се съгласихме, макар че никога не съм съмнявал, че Снежана е моя. Тестът потвърди, че съм баща, но майка все пак отказа да приеме Мария в семейството ни. Дори предложи да се разделя с нея и да взема дъщерята.
Бях ядосан и реших да напусна дома на майка ми, заедно с Мария и Снежана. Оттогава поддържам минимален контакт с нея, защото смятам, че е егоистична и не се интересува от чувствата ми. Печална съм, че не успя да приеме Мария като част от нашето семейство, но не съм готов да се примирявам с нейното поведение.
