Знаеш, Калинка, за да се разхождаш в злато, всяка сутрин в 5.00 ставам, подкарвам кравите, на телетата им давам вода, разпределям кърмата, а после се отправям към основната работа. Няма защо да ме завиждаш.
Ох, Радка! Каква красавица! Дори не можеш да кажеш, че живееш в село. Погледни те всичко от злато! Около вратата златна верижка, на китката златен пръстен, дори малка златна гривна. вика Калинка, без да спира. Ех, Радка, чудесно е, че в селото се живее толкова добре. Ако някой от града види те, щеше и той да се премести тук. Какво е да живееш в село, да изглеждаш шик, да се обличаш на показ и да блестиш с злато!
Знаеш, Калинка, за да се разхождам в злато, всяка сутрин в 5.00 ставам, подкарвам кравите, на телетата им давам вода, разпределям кърмата, а после се отправям към основната работа. Ако само знаеше какво е животът в село, нямаше да мислиш така.
Радко, аз не знам какво е село! От детинство познавам крави и свине, а ти се превърна в селска тетя загадка за мен. Винаги мислехме, че след училище няма да се върнеш у дома.
Ох, какво да се сетим за миналото! В младостта вярвахме, че ще живеем както планираме, а после се оказва, че всичко е друго.
Радка беше с твърд характер упорита, ако казва нещо, го изпълнява. Още от детските си години твърдеше, че село с градини, картофи, крави и телета е безполезно, че тя е толкова красива и умна, че заслужава найдоброто, а кравите никога не ще й потрябват.
Майко, никога няма да се върна в нашето село. Щом завърша гимназия, ще отида в София, ще намеря богат жених, ще се омъжа и ще живея в града. Селото не е за мен!
Добре, Радко, но кой знае какво ще донесе животът. Селото не е полошо от града в него също има хора. Ако отидеш за кравите, ще ми стане полесно, а аз ще приготвя вечеря.
О, представи си да отида за кравите! Ще се смееш, като ме видиш. Майко, вашите крави просто ги оставете. Аз няма да отида, и не ме подканвайте с този въпрос.
Децата обичат кравите и помагат на родителите. Какво те прави подобра от другите, момиче?
Майко, какво да гледам други? Аз имам собствен ум.
Героина, майката на Радка, също наречена Гергана, само въздъхна и безмълвно се отправи към пасището, докато дъщеря й нанасяше тонове козметика за селския танц.
Приятелките на Радка завиждаха на местната кралица, която никога не се занимаваше с домашни задължения, не миеше съдовете и никога не влезе в сарай. Вероятно Радка дори не знаеше откъде да започне с кравите беше късна дете, неочаквана, не предвидена. По-възрастната им сестра вече беше оженена и имаше внуци, а Гергана тъкмо разбра, че е бременна. Две деца се раждаха почти едновременно, с разлика от два месеца. Как да не поглезиш малкото?
Децата растяха, възрастта им се увеличаваше, родителите старееха. Радка завърши гимназия, след изпитите, в които имаше само средни оценки, но амбиции й липсваха.
Тя реши да се запише в професионалния колеж за воспитатели работа чиста, без прах, уважение.
Гергана отново въздъхна, продаде с мъжа си два бика и заплати за дъщеря си година обучение.
Никой не разбра първоначално, че Радка е в трудност. Последната година от колежа тя често се връщаше у дома, вместо да се съсредоточи върху учебните си задължения. Пред огледалото се подреждаше, гледаше към прозореца, сякаш чакаше някой, а вместо това сама отиваше в клуба.
Тя се превърна в красива жена, но в съботен ден влязоха свекъртите, казвайки: Имате стока, а ние имаме купувач.
Бащите не разбраха шегата, а Радка, без да пита родителите, се хвърли в прегръдките на младия мъж Ваня, от същото село, който след колежа остана в града, където се срещнаха и се влюбиха.
Сватбата се проведе, а Радка завърши колежа, вече омъжена и силно бременна. Съдиците й дадоха оценка, главно за социалния й статус, а не за знанията.
Найнаеха квартира в София и започнаха нов живот. Родителите им изпращаха провизия, за да се хранят. Радка беше в декретен отпуск, а Ваня работеше за двама. Дъщерята им се роди също красива като майка си. Двама с малко доходи, но с три души, животът беше тежък. Ваня се ядоса:
Ти каквото искаш, но не искам да слушам. Достатъчно е да плащаме половин заплата на чичо за квартира. Ще се преместим в село, докато Ани порасне, и това е край.
Събраха багажи и тръгнаха към село Дъбово. Бащите на Ваня купиха друг къща, старата оставиха празна. Селяните им дадоха ферма Ваня се нае като механик, дипломиран, заплатата му беше помалка от градската, но имаше жилище без наем. Радка първоначално се притесняваше, но след като майка и свекърва помогнаха с детето и храната, осъзна, че това е истинска приказка.
Но приказката скоро се разби, защото свекървата и майка ѝ се оплакваха, че Радка стои пред огледалото, докато те работят в градината. Да оставиш дъщеря да седи, а ти да вървиш по грядките? казаха. Ваня погледна жената и щеше да се разгневи, но тя само започна да прибира моркови. Цялото лято градината беше безупречна, без дребни клопки. Следващото лято тя реши да засади нови зеленчуци, защото не искаше цялото лято да се бори за една моркова.
Ваня реши да отглежда бикове доходоносно, ферма и сено, корма всичко на едно място. Където има бикове, има крави. Родителите на Радка се преместиха в районен център и подариха краве на младите фермери. Първоначално Радка се бореше с ранното събуждане, но след време се адаптира.
След четири години успя да се включи в детска градина, след като се освободи позиция от пенсионираната възпитателка. Селото се разрастваше, животът се успокояваше.
Радка вече не мечтаеше за градския живот от ранни сутрини до късни вечери бяха заети с работа и грижи.
Свекървата вече живееше в районен център, дъщерята учеше в училище, а Радка остана в селото, стана завеждаща в детска градина. Ваня предложи: Може би е време да се върнем към цивилизацията?
Какво, Ваня? Тук имаме къща, градина, ферма, достатъчно пари. Често пътуваме до града. Не искам да замина, защото кой ще поеме грижи за градината? Ани ще завърши училище, после ще видим, но сега не искам да се местя.
Двадесет години минаха като миг. Събраха се със съкласници от гимназията повечето от тях бяха се установили в София, но някои, като Катя и Таня, останаха в селото. Катя цял живот в село, работеше в семейната ферма, но се ожени за градски бизнесмен и сега живее в апартамент. Таня се омъжи в последната година на гимназията, живее в града, има кола и съпруг, но все още мечтае за село.
Събитието беше топло, обменяха се телефони, споделяха животните обрати и се разпръснаха. Радка и Ваня се прибраха у дома, мислейки си.
Съжалявам, Радко, че те отведох от града тогава, знаех, че не обичаш селото. Ако живееше в града, щеше да караш кола целия живот.
Какво да кажеш, Ваня! В колата и живея, но не живеем полошо от останалите. В града има и свои недостатъци. Харесва ми селото уморявам се от градския шум. Когато бях малка, не помагах у дома, защото родителите ме баляха. Сега разбирам, че нищо не идва лесно. Ако не се преместихме в село, днес бихме плащали ипотека. Помниш ли, как се страхувах да изчистя масата? Тук, с теб и майка ми, научих, че трудът е ценен навсякъде, а разстоянието до града е само цифра. Животът е в ръцете ни.
Да, Радко. Кога се влюби в село?
Винаги го обичах, просто не разбирах как. Никога не казвай никога. Спомняш ли си как крещеше, че никога няма да живее в село? Сега виждам, че истинската мъдрост е да се приемеш където си и да работиш усърдно.
Така Радка осъзна, че щастието не се крие в златото или в големия град, а в смирението към земята под краката ти и в готовността да полагаш усилия за общото благо. Това е урокът, който всяко житейско пътешествие трябва да запомни.
