Внуците ще ги виждаме само на празници каза невестката по време на първото семейно вечере.
Галия Петрова, спря се да подправя супата и вика: Достатъчно със солта, иначе ще я направим безвкусна!
Съседката Зоя стоеше пред котлона и тревожно наблюдаваше как Галия за трети път се втурва към солта над тенджерата с шопска супа.
О, Зоенце, не се притеснявай, чувствам, че още не е достатъчно! намръщи се Галия.
Ти сега нищо не усещаш, а нервираш се! Нека аз опитам.
Галия се отдръпна от котлона, изтри ръцете си върху престилката. Зоя беше права ръцете й трепереха, мислите се мрежеха, всичко падна от ръцете. Как да не се притесняваш, когато днес е толкова важен ден?
Дъждовният син Андре́й най-после щеше да прибe парчето си жена си, да я представи пред майка си. Те се ожениха преди месец, в ЗАГСа, без голямо събитие. Галия се уплаши, защото на церемонията не беше присъствала единствената й дъщеря, а Андре́й оправдаваше: Ларисата не харесва шумни събирания, иска всичко спокойно.
Зоя опита супата. Нормално е, дори много вкусно. А ти се облечи, пригрижи се за косата гостите ще дойдат скоро.
Галия се изпъна: А ако не я приеме? Ако не й хареса?
Зоя я успокои: Ти си златна свекър! Не се намесваш, не искаш да учиш как се живее.
Галия кима и се отправи към спалнята. Зоя остана в кухнята да довършва салатите. Без помощта й майка му нямаше да събере всичко.
В спалнята Галия се спря пред огледалото 62 години, сиви коси, бръчки около очите. Обычна възрастна жена от предграда на София, живееща сама в апартамент с две стаи.
Андре́й е късният му дете родила е на 35, след като вече не се надяваше. Бащата й почина преди десет години, оттогава тя се грижи за къщата сама.
Андре́й завърши Технически университет, станал програмист, печели прилично, наема апартамент в центъра, идва при майка си веднъж седмично, носи храна, поправя каквото се счупи.
Тогава запозна се с Лариса красива, умна правничка. Галия поиска да види снимка, а синът й я показваше на телефона. Сигурно висока, стройна, тъмнокафява коса, ярък грим, но очите ѝ изглеждаха студени.
Галия облече най-доброто си рокля тъмносинята с бял яка, смила се и гримира, погледна се в огледалото прилично изглежда.
Точно в шести час звъни вратата. Галия изтри потните длани по роклята и отиде да отвори.
На прага стояха Андре́й и Лариса. Тя беше още по-красива от снимките, в скъпо палто, на високи токчета, с перфектен маникюр.
Мамо, здравей! прегърна синът. Познай, това е Лариса.
Здравейте, Лариса подаде ръка, студена и формална.
Здравей, скъпа! Тъй влезте!
Галия помогна да свали палтото, предложи пантофи. Лариса оглеждаше помещението, като щеше да оцени атмосферата. Очилата се стигнаха в ъгъла, килимът беше износен, завесите избледнели.
Каква уютна апартамент, прошепна тя с фина усмивка.
Благодаря, скъпа. Не живеем богато, но чисто.
В кухнята Зоя вече покри масата. Видя гостите и се усмихна.
О, новобрачни! поздрави. Аз съм Зоя, съседка.
Здравейте, кима сухо Лариса.
Седнаха, Галия сервираше супа, предлагаше салати. Андре́й яде с апетит, хвали.
Мамко, както винаги вкусно! Със супата ти ми липсваше!
Лариса минаваше с вилица през салатата, отрязвайки малки парченца.
Гледате ли се за фигура? попита Зоя. В тази възраст е важно.
Не ям мазни и пържени, отговори Лариса. Грижата за здравето е приоритет.
Галия почувства бодеж. Значи ястието ѝ е твърде мазно? Тя винаги готвеше така, Андре́й обичаше.
Мамко, как е леля Вера? Се оправя ли? премина темата.
По-добре е. Миналата седмица бях при нея с кексчетата.
След това настъпи неловко мълчание. Лариса постави вилицата и погледна Галия.
Галия Петрова, Андре́й ви каза, че сте на пенсия. С какво се занимавате?
Нищо специално, по дома се грижа, ходя в поликлиниката, кръвното ми се клати. Със съседките се виждам. Понякога си позволя и театър, ако имам пари.
Ясно. А с внуците не планирате?
Галия задъхна се. Внуци! О, как мечтаеше за тях!
Разбира се! С радост!
Добре, защото аз съм бременна обяви Ларисата. Четвърти месец.
Галия окада по подигравка. Зоя се усмихна, а Андре́й се засмя от стеснение.
Андрю! Защо не казахте веднага? попита.
Исках Ларисата сама да каже.
Сълзи се изкачат от очите й, но Ларисата ги отхвърли студено.
Вечерта продължи. Галия беше на седмо небо внук или внука, най-последно!
Ще ви помагам! обеща. Ще прекарам време с детето, ще готвя.
Лариса изпие вода, погледна майка му.
Галия Петрова, имаме някои правила.
Какви правила?
Прочетохме много за съвременното възпитание и решихме да следваме система.
Галия кимна: Добре е, не съм против.
Моля, не се намесвайте в възпитанието, без съвети, без старомодни методи.
Сърцето й замръзна.
Аз не исках да се намесвам, а само да помагам.
Помощта може да е различна, ка̀зa Лариса, избърсвайки устата си. Ще приемаме паричен дар, но от възпитание се справяме сами.
Андре́й се намеси: Лариса, но мама иска най-доброто.
Андрей, вече говорихме за това, каза Лариса строго към съпруга. Спомни ли си?
Помня, но
Няма но. Договорихме се.
Зоя мълчеше, но виждаше как ръцете на съседката се стисват. Галия усещаше как нещо се стиска в гърлото.
Ларисо, аз съм баба! Как да не участвам в живота на внука?
Ще участвате, но само на празници отвърна тя студено. На рожден ден, на Нова година. Достатъчно.
Галия се охлади. Само няколко пъти годишно?
Това е несправедливо!
Това е разумно, отряза Лариса. Не искам да ви обиждам, но вие сте стари, със стари виждания. Ще мачкате детето с мазни храни, ще го обличате в дрехи, ще разказвате страшни приказки. Не искам това.
Галия започна да се защитава: Никога не
Всички баби казват това, после правят по свой начин. Полесно е да се поставят граници сега.
Андре́й спусна глава, погледна майка си с молба.
Андрю, кажи ѝ! Кажи, че ще бъда добра баба!
Мам, мислим така, че ще е подобре за всички.
Галия не можеше да повярва ушите си. Синът, който израсна, готвеше, се грижи, сега се съгласяваше?
Наистина ли? прошепна тя.
Не се обиждай. Не забраняваме контакта, само не всеки ден.
Не всеки ден, повтори тя. А какво с помощта? Работите и двамата! Кой ще се грижи за детето?
Наемаме бавачка, отвърна Лариса. Имаме пари.
Чуждата бавачка! Аз съм родната!
Точно затова. Чуждата можеш да контролираш, да уволниш, ако е необходимо. Родните смятат, че имат право да се намесват навсякъде.
Зоя избухна:
Как можете да говорите така! Галия Петрова е чудесен човек! Тя толкова желае да има внуци!
Зоя Ивановна, това е семейно обсъждане, моля, не се намесвайте.
Намесвах се! Просто казах
Моля, напуснете масата.
Зоя се покръви, взела си чантата и излезе.
Галь, ще си остана при мен. Ако нещо се наложи, дойде.
След като Зоя отпря, настъпи мълчаливо напрежение. Галия стисна ръце в коленете, сълзите й бяха като мъгла, но не плачеше.
Цял живот чаках внуци, прошепна. Мечтах как ще ги крамя с количка, как ще им четя приказки, как ще пека пайове.
Лариса въздъхна: Разбирам чувствата ви, но задачата ми е да израстна здраво и щастливо дете, без излишни хора.
Аз съм излишна?
Вие не сте излишна. Само баба от разстояние.
Галия се изправи и вика:
ВИЗХОД!
Лариса повдигна вежди.
Какво?
Казах излизайте от моя дом, сега.
Лариса се изненада, а Андре́й се изправи.
Мам, защо?
Не искам повече ви виждам!
Андре́й опита да я задържи, но тя го оттегли.
Идете! викаше Галия.
След като вратата се затвори, тя падна в стол и плачеше, като дете, изливала цялата си болка в сълзи.
Зоя се върна след половин час, намери приятелката в кухнята с неизядени ястия.
Галь, как успя? Как успя да се съгласи?
Не знам, Зоенце. Може би майка му се намеси.
Но той е синът ти! Как можеш да скриеш от него?
Зоя я прегърна, докосна рамо.
Често се случва, свекрите се превръщат в врагове.
Галия плачеше още дълго. Зоя миеше чиниите, правеше чай и те седнаха в мълчание.
Какво да правя сега? попита тя.
Да живееш нататък. Какво още?
Как да живея, ако синът ми се обърне срещу мен?
Не се обърна, просто съпругата му го контролира. Може би ще се събуде.
А ако не?
Зоя се пожали, без отговор.
Седмица мина. Андре́й не звънеше, и Галия също. Гордостта не им позволяваше. Тя се криеше в къщата, не яде, не спи, мислеше само за внука, който ще вижда само на празници, за сина, който избра съпруга пред нея.
Зоя ходеше всеки ден, принуждаваше я да яде, разсейваше с разговори, но Галия почти не слушаше.
Тогава звъна подруга Нина приятелка от училище, сега живее в друг квартал.
Галка, чуя, че се омъжи Андре́й!
Да, жених се.
Как е невестката? Добра?
Не, Нинка, лоша.
Галия разказа всичко, Нина се вълнуваше.
Какво ще правиш?
Нищо. Ще се предам, ще се откажа.
Нина й съвета:
Трябва да се скриеш. Да не отговаряш, да не се обаждаш. Показваш, че ти е равно.
Галия помисли, но се съгласи.
Месец по-късно, тя продължи да мълчи не звънеше на Андре́й, не писваше, живееше нормИ в този тихо приет миг, Галия найнакрая усети, че истинското щастие е в топлината, която тя сама дарява, дори ако я получава само от спомените.
