Ти пак облече Мишо в тази лека пуловерка? На улицата е студено!
Майко, навън плюс петнадесет, той няма да замръзне.
Не замръзне! Вие, младите, нищо не разбирате! Детето трябва да е облечено топло!
Надежда Петрова стоеше в коридора и безмълвно гледаше как свекрата Райна Стефановна сваля от внука леката пуловерка и му натяга дебел, вълнен суитшърт. Мишо се извиваше, скърцаше, но бабата беше непоклатима.
Майко, ще му е горещо, опита се да протвори Надежда.
По-добре е горещо, отколкото да се простуди! Райна Стефановна дръпна суитшърта върху Мишо и задоволено кимна. Е, така е правилно. Отивате навън.
Надежда си натисна устата, за да не каже нищо излишно. Хвана сина за ръка и излезе от апартамента на свекрата. Те живееха на един етаж по-нагоре, а Райна Стефановна се счете с дълг да контролира всяка крачка на зетята.
С Димитър се ожени преди четири години. Първо живееха отделно, в нает апартамент. Когато се роди Мишо, Димитър предложи да се преместят в къщата на родителите имаше повече пространство и помощта на бабата би им била полезна.
Надежда се съгласи, но съжали съжали в първата седмица.
Райна Стефановна се намесваше навсякъде как да се храни детето, как да се облича, как да се заспива. На Надежда не й беше позволено да има мнения. Всяко нейно изказване незабавно се отхвърляше.
Ти си млада, неимела опит. Аз израснах три деца, знам найдобре, говореше свекрата.
Димитър обикновено се мълчеше, казвайки, че майката просто се грижи и не е нужно да се обръща внимание. Но за Надежда беше трудно се чувстваше като слуга, а не като домакиня.
Особено ярко се проявяваше това в кухнята. Райна Стефановна се счита за върховна кулинарка и отричаше каквито и да е други начини на готвене.
Боршът трябва да се прави само така! С пушени ребра! А ти какво пудна?
Кюфтетата трябва да са със салам! А твоите са сухи като подметка!
Пайът не е достатъчно замесен! Тестото трябва да стои три часа, а не час!
Надежда първоначално се опитваше да спори, да доказва, че и нейният начин е правилен. Свекрата не я слушаше. Накрая Надежда просто спря да готви защо, ако все пак я критикуват?
Този път обаче реши да се изправи. На следващия ден беше рожден денът на свекърът Петър Иванов. Надежда искаше да направи нещо приятно, да покаже, че и тя може да готви. Събуди се рано, докато всички спяха, и се зае с приготвянето.
Приготви салата с скариди любимото ястие на Петър. Пече пиле със зеленчуци. Изпече шарлотка с ябълки по рецептата на майка й. Постави душа в ястието, вложи цялото си сърце.
Към обяд кухнята се изпълни с аромати. Петър Иванов излезе от стаята и помиришеше.
О, колко апетитно! Това ти, Надешко, подготви?
Да, гд Петров, честит рожден ден!
Благодарност, дъщерице! свекърят беше мил, за разлика от съпругата. Винаги се изправяше зад Надежда, когато Райна Стефановна започваше да я пази.
От спалнята излезе свекрата със недоволно изражение.
Какви миризми са това от сутринта?
Майко, това е Надежда, тя готви за моя рожден ден, усмихна се Петров.
Райна Стефановна се приближи към масата, където бяха наредени ястията. Смаже капака от салатника, помириса и скръбно се усмихна.
Какво е това?
Салата със скариди, отвърна Надежда. Петров обича.
Скариди? вежди се свекрата. Защо скариди? На Петров от тях се получава киселина!
Но той сам каза
Нищо не е казал! отхвърли тя. А това какво е?
Пилешко със зеленчуци.
Райна Стефановна отвори печката, погледна пилето и го бодна с вилица.
Сухо. Прегаряш го.
Майко, токущо го извадих от фурната, се намеси Димитър, влизайки в кухнята. Поне дай да опитаме.
Не е необходимо, виждам вече, свекрата затвори фурната. А какъв е този страшен пай?
Това е шарлотка, Надежда усети как й се стиска в гърлото. Я направих по майчина рецепта.
По майчина, фрасира Райна. Твоята майка разбира се не готви. Яблото от ябълката.
Надежда стисна юмруци. Мама й добре, но майка й?
Моята майка готви чудесно!
Аха, виждам. Научи дъщерята, свекрата вдигна салатника със скариди и го хвърли в кошчето за отпадъци.
Какво правите? вика Надежда.
Хвърлям. Никой няма да яде.
И пред очите на всички Раина Стефановна изхвърли салатата в кошчето. Надежда се замръдна. Тя бе закупила скаридите със собствените си пари скъпи и пресни. Сложи всичко в красива чиния, а свекрата просто ги изхвърли.
Майко, какво правиш?! избухна Димитър. Защо я изхвърляш?
Защото Петров има киселина от скариди! Аз подобре знам какво му е удобно!
Петрово, бих се радвал да опитам, се намеси свекърят. Защо да я изхвърляме?
Не се съпротивлявай! се обърна Райна към съпруга. Трийсет години се грижа за теб, знам какво ти вреди!
Надежда стоеше пред кошчето, където лежеше нейният салат. Сълзите почти излязоха, но се задържа. Не щеше да плаче пред тази жена. Не щеше да даде удовлетворение.
Тя се обърна и излезе от кухнята, отиде в спалнята, затвори вратата и се хвърли върху леглото, пускайки сълзите.
Как можеше? Просто так и изхвърли. Демостративно, пред всички. Омаля, унижи, потъри в пъна.
Вратата се отвори тихо влезе Димитър.
Надешко, не плачи. Мама просто се вълнува.
Вълнува се? вдигна Надежда сълзливото лице. Дима, тя изхвърли храната ми! Пред всички!
Ем тя наистина се тревожи за баща. Често има киселини.
От скариди? Той сам каза, че ги обича!
Може би преди, сега вече не.
Надежда погледна към съпруга. Той пак защитаваше майка. Никога не се навеждаше на страната на съпругата.
Защо винаги я подкрепяш?
Не я подкрепям, просто разбирам. Тя иска да контролира всичко.
А моите чувства? Не ме засягат ли?
Разбира се, че засягат, седна Димитър до нея. Но не се взимай лично. Тя така се отнася към всички.
Дима, тя ме не уважава. Съвсем. За нея съм никой.
Не е така.
Точно! Тя ме смята за глупава, неумела! Всичко, което правя грешно!
Димитър мълчеше.
Не се караме, днес е празник рожден ден на баща. Хайде да седнем заедно.
Надежда поклати глава.
Не искам.
Надеш
Отидете без мен. Ще кажа, че ме боли глава.
Димитър въздъхна, се изправи и излезе. Надежда остана сама, легнала в леглото и гледаше в тавана. Вън в главата й вървеше буреносно.
Достатъчно. Повече не ще търпи. Трябва да направи нещо.
Вечерта, след като всички заспаха, Надежда се прибра в кухнята. Пилето и шарлотката стояха недокоснати. Райна Стефановна приготви своя вечеря пържени картофи с кюфтета. Всички ядеха нейното, а ястията на Надежда никой не пробва, освен Петров.
Той тайно отреже парче шарлотка, изяде го и ѝ мигмна:
Вкусна. Благодаря, дъщерице.
Хубаво, че поне някой я оцени.
Надежда прибра масата, измие съдове. Свекрата седеше в хола пред телевизора и не предлагаше помощ. Считаше, че това е задължението на зетята.
Когато Надежда свърши, дойде Димитър.
Надешко, мама иска да поговори с теб.
За какво?
Не знам. Отиди, тя е в хола.
Надежда изтри ръцете и влезе в хола. Райна Стефановна изключи телевизора, обърна се към нея.
Седни.
Надежда се настани на края на дивана. Свекрата я гледаше оценяващо.
Искам да разбереш едно нещо. Това е моят дом. Моите правила. Ако искаш да живееш тук, прави както аз казвам.
Надежда мълчеше.
На кухнята готвя аз. Разбрано? Не вмешвай се със своите скариди и други дреболии.
Исках само да направя приятно на Петров.
Приятно е да слушаш свекрата, а не да правиш самостоятелни неща.
Райна Стефановна, и аз съм член на това семейство. Имам право да готвя.
Свекрата се усмихна.
Член на семейството? Ти живееш на моя разход. Намирам за вас храна, перам. А ти какво правиш? Седиш у дома с детето.
Грижа се за него!
Грижиш се. Аз също се грижех, но работих. А ти само можеш да се оплакваш.
Надежда се изправи.
Не се оплаквам! Искам просто да бъда уважавана!
Уважението се печели, ка̀зва Райна, също се изправя. А ти какво направи, за да те уважавам? Нищо. Само се оплакваш.
Надежда се завърна към спалнята, където Димитър вече лежеше.
Дима, трябва да се преместим.
Той вдигна вежди.
Къде да се преместим?
Да наемем апартамент. От тук вече не мога да живея.
Надешко, обсъждахме това. Нямаме пари за наем.
Какво ще правим?
Ще намерим работа. Аз ще поработя повече.
А Мишо?
Ще го пратим в детска градина.
Надешко, бъди реалистка. Заплатата ми едва покрива разходите. Ако добавим наем, няма да остане нищо.
Значи ще търпя майка ти още?
Тя не е толкова страшна
Дима! повиши глас Надежда. Тя днес изхвърли храната ми! Пред всички! Умаля ме!
Може би прекалих, но не трябва да правим скандал.
Надежда гледаше съпруга, който беше зает със телефона и не усещаше болката й.
Винаги си на страната ѝ.
Не съм от страната й, просто не искам конфликт.
А моето мнение?
Важно е, но нека бъдем възрастни. Търпете малко. Ще получа надбавка след шест месеца, ще спестим, ще се преместим.
Шест месеца. Още шест месеца да търпи Райна. Надежда не знаеше дали ще издържи.
Но избор нямаше парите за наем липсваха, работа нямаше, Мишо беше малък и се нуждаеше от грижи.
Легна до съпруга, но не спи. Мислеше какво да прави, как да промени ситуацията.
Сутринта Райна Стефановна се държеше сякаш нищо не се е случило. Готвеше закуската, командваше, указваше. Надежда яде без да я гледа.
След закуската й се обади майка.
Надешко, как върви? Как мина рожденият ден?
Надежда се изкачи на балкона, за да не я чува.
Мамо, всичко е ужасно.
Какво се случи?
Разказа за изхвърленият салат и за разговор с Райна. Майка слушаше тиха.
Дъще, защо толкова търпиш? Отидете от тях.
Нямам какво, парите са нула.
Може би ще ви помогнем? Аз и татко
Не, мамо. Вие едва стигате до края.
Не може да! Тя те унижава!
Знам. Дима обеща след шест месеца да се преместим.
Майка мълчеше.
Надешко, помисли си да започнеш работа, дориС усмивка и новооткрито самоуверение, Надежда реши, че утре ще започне работа в местната библиотека, за да докаже, че може да успее сама.
