Веднъж, когато котката ми донесе дома кутенца не знам откъде, на вратата почука полицай. Думите му замразиха сърцето ми…
Този вечер започна спокойно. Сглобявах прането, когато изневиделица от хола се чу вик на Лилия:
Мамо! Тя пак държи нещо в устата си!
Кой? спрях се на място.
Милка! Кутенце! Още едно!
Подхвърлих се до прозореца и не повярвах на очите си: моята райска котка вървеше през двора, държейки в зъби си една малка черна топчица. В ъгъла на стаята, в кошница от ракитови пръчици, вече лежаха четири същите мънички, със затворени очи и топли, кадифени странички.
Милка внимателно сложи новодошлото до другите, прегърна го с език и се нави около тях, сякаш искаше да ги пази от целия свят.
Не можех да проумея: откъде вади тези кутенца? И защо ги носи едно по едно?
По обяд някой почука на вратата. Толкова силно, че стъклото в рамката потръпна.
Замръзнах, а Лилия се вкопчи в ръката ми, сякаш усещаше нещо зловещо.
Отварям на прага стои полицай и госпожа Иванова, нашата съседка, известна с това, че забелязва всичко и всеки. Лицето ѝ бе мрачно като буревестна буря.
Имате ли котка? попита служителят, без да губи време в поздрави.
Да… кимнах предпазливо. Ама защо питате?
Задържа върху мен дълъг, пронизителен поглед и тихо каза:
В такъв случай… по-добро е да седнете.
Още не знаех какво ще чуя, но ледена тръпка ми премина по гърба, а сърцето пропусна един удар.
Автоматично седнах на ръба на дивана, усещайки как пръстите ми стиват около студената чаша с чай.
Лилия се притисна до мен, а Милка, сякаш усетила, че става дума за нея, бавно излезе от кухнята и седна точно срещу полицая, гледайки го с неподвижните си зелени очи.
Тази сутрин започна той в съседния двор намерихме… празна кучинка. Кутенцата вече ги нямаше.
И какво от това?.. гласът ми се разтресе предателски.
Собственичката твърди, че е виждала вашата котка да ги изнася едно по едно направи пауза, сякаш търсеше подходящите думи.
Съседката въздъхна и, свеждайки поглед, добави:
Тези кутенца… бяха мои. Майка им загина тази сутрин. А вашата Милка…
Погледнах объркано към котката си, която в този момент тихо мъркаше и притискаше кутенцата с лапичките си.
Извинете за недоразумението, сигурно се държа така, защото вече намерихме нови стопани за тях, а тя все още имаше нужда да се почувства като майка. Ще ви ги върна веднага.
Съседката стоя известно време, гледайки мирната картина Милка, която нежно ги ближеше и се грижеше по майчински за кутенцата и допълни:
Оставете ги при вас. Мисля… че така ще е по-добре за всички.
Кимнах, а Милка, сякаш разбираше всяка дума, още по-силно притисна към себе си новите си малки.
След като котката ми донесе кутенца от неизвестен произход, на вратата почука полицай
